Тетевен: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Премахната редакция 7834770 на Radost.Petrova (б.)
Ред 179: Ред 179:
* [[Усин Керим]] – поет
* [[Усин Керим]] – поет
* [[Димитър Крачиджов]] – поет и публицист
* [[Димитър Крачиджов]] – поет и публицист
* [[Ива Кръстева]] – известна спортна журналистка
* [[Ива Кръстева]] – известна спортна журналистка, живее и твори в Лондон
* [[Баньо Маринов]] (1853 – 1879) – революционер
* [[Баньо Маринов]] (1853 – 1879) – революционер
* [[Никола Мерекьов]] – артист и агроном
* [[Никола Мерекьов]] – артист и агроном

Версия от 11:09, 23 март 2017

Тетевен
      
Герб
Община Тетевен
Община Тетевен
България
42.9177° с. ш. 24.2574° и. д.
Тетевен
Област Ловеч
42.9177° с. ш. 24.2574° и. д.
Тетевен
Тетевен
42.9177° с. ш. 24.2574° и. д.
Тетевен
Общи данни
Население8790 души[1] (15 март 2024 г.)
79,3 души/km²
Землище110,788 km²
Надм. височина412 m
Пощ. код5700
Тел. код0678
МПС кодОВ
ЕКАТТЕ72343
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЛовеч
Община
   – кмет		Тетевен
Мадлена Бояджиева-Ничева
(ГЕРБ; 2015)
Уебсайтwww.teteven.bg
Тетевен в Общомедия

Тѐтевен (стари форми от местния диалект Тетевене или Тетьовене) е град в област Ловеч, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Тетевен. Населението на града към 2009 година е 10 613 жители[2][3][4], което го прави третото по големина населено място в областта.

География

Тетевен се намира в планински район, в полите на Стара планина между върховете Острич, Петрахиля, Червен, Трескавец и Вежен. През града минава река Вит. Надморската височина на територията на Тетевен и околията варира от 340 до 2100 метра, а в центъра е 415 м. Климатът е умерено-континентален със сравнително мека зима и прохладно лято.

Териториалната площ на община Тетевен възлиза на около 697 км², което представлява 16,86% от територията на област Ловеч.

Население

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946–2011):[2][3][4]

Тетевен
година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009 2011
население 4 817 7 995 9 810 12 582 12 753 12 567 11 427 10 954 10 713 10 613 9 806
Източници: Национален статистически институт[2], „Citypopulation.de“[3] и „Pop-stat.mashke.org“[4]

История

Оброчище Петровският кръст, скицирано от Иван Енчев – Видю в 1916 г., който пише „Петровският кръст вън от града Тетевен, посред красива местност, заобиколен от високи кичести дървета. От незапомнени времена се издига Петровският кръст. Тук през време на суша населението излиза да се моли за дъжд; на Петровден правят молебен, па и през други празници много верующи дохождат тук, палят свещи за здраве и го кичат с цветя. Паметникът е издялан грубо от пепеляв варовит камък; горният му край е полукръгъл, а долният е залостен с камъни в земята. Върху лицето му е издълбан кръстът с разширяващи се навън крила - по-къси, а другите две по-дълги; под кръста четвъртита ниша, плитка, за свещи. Размери: 140x50x15 см“.

Тетевенският край е бил населен още от най-древни времена, а първите предметни доказателства за това датират от II – IV век. Едни от първите обитатели на местността са тракийското племе серди. За пръв път името Тетевен се споменава в открит писмен материал от 1421 година. Смята се, че името произлиза от Тетьовия род, заселил се по тези земи и основал града (който в по-ранни писмени материали се среща под името Тетювен или Тетювене). Според други мнения името на града произлиза от думата „тетива“, тъй като градът е опънат като тетива на лък по протежението на река Вит. През XVI – XVII век Тетевен е в разцвета си, жителите се множат, а търговията процъфтява. В града се развиват 27 вида занаяти, а тетевенските търговци кръстосват Европа и Азия. Градът носел прозвището „Алтън Тетевен“ (Златният Тетевен).

През 1801 г. Тетевен е нападнат от кърджалии и почти напълно опустошен и изпепелен. От 3000 къщи в града остават само четири. Градът успява да издигне от руините и през 50-60-те години на XIX век е един от занаятчийските центрове на България. През този период се развиват следните занаяти – абаджийство, кожухарство, резбарство. Градът е притежавал статут на вакъфско селище. През 1871 г. Васил Левски основава в близкото до Тетевен село Гложене един от най-многочислените тайни революционни комитети. След обира при Арабаконак, в който основно участват членове на комитетите в Гложене и Орхание, членовете им са арестувани и изпратени в Диарбекир. Много тетевенци се включват в различни чети в борбата за освобождение.

Днес в Тетевен могат да се видят множество четнически къщи, обявени за културни паметници.

Една историческа неяснота и заблуда (според местните) относно града е, че предателят на Бенковски е посечен от тетевенци в деня, когато е трябвало да получи паричната награда за предателството си. Всъщност предателят – Вълю Стоилов Мечката, доживява до дълбока старост доста години след Освобождението на България. [5]

Известен е цитатът на патриарха на българската литература Иван Вазов – „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец за майка България“.

  • Тетевен – центъра
    Тетевен – центъра
  • Къща, обявена за културен паметник
    Къща, обявена за културен паметник
  • Къща, обявена за културен паметник
    Къща, обявена за културен паметник
  • Църквата „Св. Всех Святих" – паметник на културата, строена 1830-34 г.
    Църквата „Св. Всех Святих" – паметник на културата, строена 1830-34 г.

Политика

Кметове

Икономика

В Тетевен е развит туризмът. Рибарица е курорт. Най-известни хотели са – Олимп, Здравец, Планината, Рибарица, Арго. Дърводобивът и дървопреработването са традиционни отрасли. Най-много работни места има във фирмите на бизнесмена Емил Максимов.

Обществени институции

Читалища и библиотеки

Читалище „Съгласие“, 1869 г.
  • Читалище „Съгласие 1869 г.“
  • Библиотека към читалище „Съгласие 1869 г.“, разполагаща с фонд от 83 597 библиотечни единици
  • Общински детски комплекс

Лечебни заведения

  • МБАЛ „Д-р Пешев“ ЕООД, гр. Тетевен

Детски градини

  • ЦДГ №1 „Васил Левски“
  • ЦДГ №2 „Незабравка“
  • ЦДГ №3 „Детелина“
  • ЦДГ №4 „Радост“

Училища

  • Начално училище „Хаджи Генчо“
  • Средно общообразователно училище „Георги Бенковски“
  • Професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване „Сава Младенов“
  • Оздравителна професионална гимназия „Иван Вазов“
  • Професионална гимназия по строителство „Баньо Маринов“

Забележителности

Исторически музей, Тетевен
Манастирската църква „Свети Илия“ (14 век), Тетевен
Водопадът „Скока“

Град Тетевен обединява в себе си красотата на заобикалящата го природа с извисяващите се хълмове и върховете Петрахиля, Острич, Червен и Равни камък (станали свидетели на много исторически събития), прохладния бриз на река Вит, както и духът на отминалите векове, витаещ в множеството културни паметници, старобългарска архитектура и непокътнати от времето обичаи и нрави. Възхитен от гледките, разкрили се пред очите му при своето посещение в града, Иван Вазов възкликва: „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец на майка България… Много съм бродил, много съм скитал, но не съм видял по-чуден рай“.

В Тетевен се намира Исторически музей, който е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз. Работно време на музея: 09:00 — 12:00 и 14:00 — 17:00 ч., без почивен ден, през зимния период – събота и неделя почивни дни; има печат.

Някои от забележителностите на Тетевен и околията:

Пещери

Музеи

Планински извори и чешми

Тетевен е разположен в полите на две планини. Той се намира в северните склонове на Златишко-Тетевенската планина и в южните на Васильовската. Планинските извори и красиви чешми са част от бита на тетевенци. По-известни са „Долната чешма“, „Горната чешма“, „Клиндьово“, „Сондата“, „Син пишур“, „Ключ“, „Калиновото“, „Момина въздишка“, „Бабинци“ и др.

Връх Петрахиля

Връх Петрахиля е един от символите на града. Той е висок 1 179 м. Най-горната му част бива първа огряна на изгрев слънце, от където произхожда и името му – буквално преведено от гръцки Слънчев камък. При определен ъгъл на слънцестоене върху него се виждат знаци със значителни размери. Някои ги оприличават на букви, други на хурка с вретено.

Легенда

Според една от легендите за върха, момък на име Димо е задирял мома на име Цвята. Той й свирил песни на кавал, а тя го слушала, запленена от красотата на музиката му. За срещите си с него винаги обличала най-хубавите си дрехи. Един ден той й предложил да му пристане. За да изпита храбростта му, тя му казала, че иска да забие хурката й в скалата на Петрахилия. Той успял да изпълни заръката й, но въжето, с което бил завързан, се скъсало, докато се изкачвал. Момъкът полетял надолу в пропастта и загинал. Хурката девойката останала да напомня завинаги за безсмисления облог на двамата вклюбени.[6]

Редовни събития

Плакат пред Обшината по случай Празника на Тетевен 1 ноември
  • Есенен панаир
  • Празник на Северняшката песен (май)
  • Празникът на град Тетевен се отбелязва на 1 ноември – деня на освобождението на града от Османско владичество през 1877 г.
  • Дни на планинската вода и лечебния туризъм, Научноизследователски център по медицинска биофизика, Община Тетевен, 11 юни
  • През 2015 г. по предложение на проф. Игнат Игнатов и под егидата на областния управител д-р Мадлена Бояджиева Ловешка област е обявена за Световна зона на планинската вода.

Известни личности

Родени в Тетевен
Починали в Тетевен


Други

В и около града има ски писта, хижи и почивни станции.

Хотели

  • Хотел „Олимп“
  • Хотел Максим
  • Хотел „Еница“
  • Хотел „Тетевен“
  • Хотел „Хармония“
  • Хотел „Здравец“
  • Вила „Червен“
  • Вили „Уикенд“ – Христо Лазаров
  • Самостоятелни стаи „Алтън Тетювен“
  • Вит
  • Самостоятелни стаи,,Мирела''

Кухня

  • Тетевенска саламура – рибена чорба (също подходяща за ракиено мезе), поднася се много люта, кисела и солена. Яде се студена.
  • Кротмач – специалитет, направен от кисело мляко и сирене, солен на вкус, прибавят се печени обелени чушки, подходящ за мезе.
  • Качамак – народно ястие от царевично брашно, масло и сирене.

Литература

  • Патев, Найден, „Из миналото на Тетевенско и Ботевградско“, София, печатница „Художник“, 1936, 139 стр.

Източници и бележки

  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ а б в Население – градове в България – „НСИ“
  3. ↑ а б в Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
  4. ↑ а б в Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
  5. ↑ Истинският предател е отдавнашният турски шпионин Нею Брусненина, при колибата на когото на 20 май попадат Георги Бенковски, Отец Кирил, Стефо Далматинеца и Захари Стоянов. Той ги води 2 дни до изтощение из Тетевенския Балкан, оставя ги в колибата на Вълю Стоилов-Мечката на Свинарска лъка и ги предава на турската власт в Тетевен. Вълю е следен оттогава постоянно и инструктиран да заведе бунтовниците към река Костина, където е приготвена засадата. Уплашен до смърт, но и слабохарактерен, Вълю Мечката послушно изпълнява нарежданията и покорно води четиримата до лобното място, където Войводата загива, Отец Кирил е ранен и заловен (по-късно умира от раните си в Цариградските тъмници), Стефо и Захари избягват, но няколко дни по-късно са заловени. А Нею Брусненина наистина е посечен от тетевенски съзаклятници и месата му са окачени по коловете на кошарата му. А наградата (не само парична, но и медал от турското правителство) получава друго турско мекере от Тетевен. Тук е интересна и поучителна историята с Нею Крачунов, който среща бунтовниците преди Нею Брусненина. Укрива ги в Бенковска (днес) пещера над махала Остриля на Черни Вит и обещава да им достави храна и да ги води. Но из района дебне турското ухо и око Нею Брусненина, който съобщава на турците, "...че Нею крие комити..." Арестуван и принуден след жестоки изтезания, и на жена му, накрая, за да я отърве той „приема да води турците при комитите“. Но на моста на Черни Вит се хвърля в придошлата река, за да не предаде въстаниците. Мъченикът оживява и е пожален, според мюсюлманските нрави. Доживява Освобождението, днес наблизо е издигнат достолепен паметник на героя.
  6. ↑ сайт www.kaldata.com

Външни препратки

Общомедия
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Тетевен
Населени места в община Тетевен
Град
Тетевен (общински център)
Села
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тетевен&oldid=7836299“.