Керченски проток: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
[[Есхил]] нарича брода през пролива Босфор („Кравешки брод“)<ref>„Эсхил, [[Прометей]] прикованный“, ст. 732-735 (Пер. А. И. Пиотровского)</ref>. |
[[Есхил]] нарича брода през пролива Босфор („Кравешки брод“)<ref>„Эсхил, [[Прометей]] прикованный“, ст. 732-735 (Пер. А. И. Пиотровского)</ref>. |
||
[[Файл:Kerch Strait, Ukraine, Russia, near natural colors satellite image, LandSat-5, 2011-08-30.jpg|мини|356x356пкс|Керченският проток погледнат от космоса.]] |
|||
В своите „Жизнеописания“ [[Плутарх]], позовавайки се на [[Хеланик]], съобщава, че [[амазонки]]те се прехвърлят през Кимерийския Босфор по леда<ref>Плутарх, [[Тезей]], 26</ref>. |
В своите „Жизнеописания“ [[Плутарх]], позовавайки се на [[Хеланик]], съобщава, че [[амазонки]]те се прехвърлят през Кимерийския Босфор по леда<ref>Плутарх, [[Тезей]], 26</ref>. |
||
Версия от 07:48, 28 март 2017
Керченският проток (Шаблон:Lang-ru; Шаблон:Lang-uk), наричан от древните гърци Кимерийски Босфор (на народа кимерийци) е проток, съединяващ Черно и Азовско море.
География
От запад е Керченският полуостров (най-източният край на Кримския полуостров), а от изток – Таманският полуостров. Ширината на пролива е от 4,5 до 15 км. Максималната дълбочина е 18 метра.
Пристанището на град Керч е най-важното за пролива. Той е зона за улов на много видове риба.
Митове
Еврипид описва[1] как откъм Таврида (тоест Крим) пролива преплува Ио – възлюбената на Зевс, която е превърната от жена му Хера в крава, гонена от стършел.
Есхил нарича брода през пролива Босфор („Кравешки брод“)[2].
В своите „Жизнеописания“ Плутарх, позовавайки се на Хеланик, съобщава, че амазонките се прехвърлят през Кимерийския Босфор по леда[3].
История
XX век
През април 1944 г. започва строителство на железопътен мост през пролива. То завършва през есента същата година. Понеже мостът не е имал ледорези, през февруари 1945 г. ледоход от Азовско море поврежда 30% от опорите. Решено е да не се възстановява, като оцелелите подпори са премахнати, за да не пречат на корабоплаването.
За заместване на разрушения мост през 1953 г. е открит ферибот, съединяващ Крим с Краснодарски край (пристанище Крим – пристанище Кавказ). В линията участват железопътните фериботни кораби „Заполярен“, „Северен“, „Южен“ и „Източен“. По-късно в експлоатация са въведени и автомобилните фериботи: „Керченски-1“, „Керченски-2“ и „Ейск“.
В края на 1980-те г. поради стареене на железопътните фериботи е прекратено превозването на пътници и товари през пролива.
XXІ век
През 2003 г. Керченският пролив се оказва в центъра на спор между Русия и Украйна, след като властите на Краснодарски край започват да строят дига към остров Тузла, чиято принадлежност се оспорва от Украйна и Русия. Конфликтът е изгладен при среща на президентите и е подписан договор, в който протокът е признат за съвместни вътрешни води на Русия и Украйна.
Преговорите на експертни групи по разделянето на Азовско море обаче продължават.