Пикочен мехур

1-Пикочно-полова система, 2-Бъбрек, 3-Бъбречно легенче, 4-Пикочопровод, 5-Пикочен мехур, 6-Уретра, 7-Надбъбречна жлеза, 8-Бъбречна артерия и вена, 9-Долна празна вена, 10-Коремна аорта, 11-Обща хълбочна артерия и вена, 12-Черен дроб, 13-Дебело черво, 14-Таз

Пикочният мехур (Шаблон:Lang-la) е кух мускулест орган с резервоарна функция, в който се събира урината. Той притежава три отвъстия: чрез две от тях се отварят двата пикочопровода, а от третото започва пикочният канал. Вместимостта на пикочния мехур е индивидуално различна- обикновено 500 до 700 куб.см. Големината, формата и положението му зависят от степента на напълването.

Разположение и анатомично устройство

Празният пикочен мехур се разполага изцяло в малкия таз, зад лонното съчленение. При изпълване с урина той се издига значително над нивото на симфизата. Изправеният и съкратен мехур представлява компактни тяло с неправилна кълбообразна форма, малко приплесната отгоре и отдолу. При изпълване той се закръглява, като придобива форма на яйце. Разширеният му край е насочен надолу и назад, той се нарича дъно- fundus vesicae. Долният край на мехура предхожда в пикочния канал; мястото на прехода се нарича шийка- cervix vesicae. Нагоре от основата се проточва тялото на мехура- curpus vesicae, а върхът на мехура е завършващата заострена част на тялото върху долната част на предната коремна стена. Той заляга върху долната част на предната коремна стена. От него започва фиброзна връв- lig. Umbilicale medianum, която по коремната стена достига пъпа. Тя представлява остатък от urachus, който е отводният проток на ембрионалния пикочен мехур- алантоиса. Долната част на пикочния мехур е зафиксирана към дъното на малкия таз, поради което промените в големината му се съпровождат с промени в положението на тялото и върха.

  С предната си повърхност пикочният мехур заляга към лонното съчленение и медиалните части на ossa publis. Пространството между мехура и симфизата- spatium prevesicale, е изпълнено със сиединителна тъкан. То съдържа силно развито венозно сплетение.  останалите си повърхности пикочният мехур влиза в отношения, които са различни за мъже и жената.

Хистологичен строеж

Горно-задната повърхност на пикочния мехур е покрита с коремница. Към тази повърхност у мъжа залягат примки на тънкото черво, а у жената- матката. Отзад коремницата се прехвърля: у мъжа върху предната повърхност на правото черво, като образува excavatio rectovesicalis, а у жената върху предната повърхност на тялото на матката, образувайки excavation vesicouterina. Когато мехурът е празен, коремницата е нагъната. При изпълване на мехура неговият обем се увеличава главно чрез разтягане на покритата с коремница  горно-задна стена и отчасти страничните стени, при което aprex vesicae се повдига над симфизата, достигайки обикновено до оклоко 5 см. Над нея, а при преразтягане- значително повече.  У новороденото пикочният мехур се разполага значително по-високо- долният му  край се намира на нивото на горния ръб на цимфизата, поради което представлява не тазов, а коремен орган.

  Стената на пикочния мехур се състой от три слоя: лигавица- tinuca mucosa, мускулатура- tunica muscularis, и външна обвивка- серозна или съединителнотъкънна. При изпразнен мехур и съкратена мускулатура общата дебелина на стената достига до 15мм, докато при пълен разтегната мехур тя е само 2-3 мм.

  Лигавицата на пикочния мехур у живия човек е сравнително мака, с розов цвят и с прозираща мрежа от кръвоносни съдове. Това се забелязва при цистоскопия. Когато мехурът е празен и съкратен, лигавицата образува множество високи неправилни гънки, които с напълването на мехура постепенно се изглаждат и могат да изчезнат напълно. Въжможността за нагъване на лигавицата се обуславя от наличието на добре развит подлигавичен слой, който я свързва подвижно с мускулния слой на стената. На дъното на пикочния мехур гънки не се образуват. Вътрешната повърхност на мехура е гладка; в тази област подлигавичния слой не е развит и лигавицата се прикрепва направо към мускулния лой на стената чрез съединителна тъкан(). Лигавицата на пикочния мехур е изградена от преходен епител и съединителнотъкънна пластинка- lamina propria, съдържаща много лимфоидни клетки и на места лимфни фоликули. Подлигавицата, макар и силно изразена, не е отдиферинцирана яно от лигавицата. Поради това ъединителната тъкан на lamina propria на лигавицата и на tela submucosa изглежда единна и се обозначава като лигавична строма.

  Мускулната обвивка- tinuca muscularis, се изгражда от три слоя: вътрешен и външен- предимно надлъжни, и среден- предимно циркулярен. Тези слоеве са тясно свързани помежду си- снопчета от единия слой се продължават в другия. По такъв начин се изгражда единен мускул, при съкращението на който урината се изгонва от пикочния мехур. Този мускум се нарича m. detrusor urinae. Той е антагонист на муслула-стегач на мехура- m. sphincter vesicae, който представлява задебелената част на циркулярния мускулен слой. Външната обвивка по горно-задната повърхност на пикочния мехур  серозна, а по останалата повърхност- съединителнотъкънна.

Кръвоснабдяване и инервация

Кръвоснабдяването на пикочния мехур се осъществява от vesicalis inferior и от vesicalis superior артерии. Венозната система се оттича към plexus venosus vesicalis. Инервацията се извършва през plexus vesicalis. Нервните влакна са симпатикови и парасимпатикови.

Аномалии на пикочния мехур

Аномалиите не пикочния мехур засягат неговата форма и разположение. Вследствие на задръжка в развитието при израстнал пикочен мехур може да има сретенообразна форма или високо положение, които особености са типични за новороденото. Практически интерес представлява ectopia vesicae, при която аномалия предната стена на мехура е раздвоена- мехурът като че ли е раздвоен. Тази аномалия обикновено се съпровожда и с цепнатина в областта на симфизата, поради което може непосредствено да се наблюдава вътрешна повърхност на мехура.

Външни препратки

• Информация за пикочния мехур, puls.bg