Битка при Свищов

Битка при Свищов
Руско-турска война (1877–1878)
Десантът при Свищов
Информация
Период	14-16 юни/26 юни-28 юни 1877
Място	Зимнич-Свищов
Резултат	победа за Русия
Страни в конфликта
Русия Османска империя
Командири и лидери
генерал-майор Михаил Драгомиров Ахмед Хамди паша
Сили
Сборен десантен отряд (17 батальона, 6 сотни и 64 оръдия) Свищовски гарнизон (6 табура, 1 ескадрон, 6 оръдия)
Жертви и загуби
802 убити и ранени неизвестни
43.614722, 25.399722

Битката при Свищов е десант на Руската армия през река Дунав при Зимнич-Свищов и бой за превземане на Свищов през Руско-турската война (1877-1878).

Битка при Свищов

Обстановка

На 10/22 юни 1877 г. главнокомандващият Дунавската руска армия княз Николай Николаевич решава десантът на главните руски сили през р. Дунав да бъде извършен при гр. Свищов през нощта на 14/26 срещу 15/27 юни. Създаден е Сборен отряд с командир генерал-майор Михаил Драгомиров : XIV-та пехотна дивизия, IV-та стрелкова бригада и др. формирования - общо 17 батальона, 6 сотни и 64 оръдия, разделени на 3 ешелона.

Взети са мерки за дезориентиране на противника, опазване на тайната и провеждане на същия ден на резервна десантна операция. Османското командване очаква десант при Никопол, Олтеница или Гюргево. В района на реалния десант неговите сили са съсредоточени при Свищов (1 табур, 1 ескадрон и 2 оръдия) и при с. Вардим (5 табура и 4 оръдия). Командир е Ахмед Хамди паша.

Извършване на десанта

След съсредоточаване на Сборния отряд при Зимнич генерал-майор Драгомиров запознава на 14/26 юни командния състав с непосредствените задачи. В 20.00 часа е съобщено на император Александър II точното място на десанта - устието на р. Текирдере между гр. Свищов и с. Вардим.

Частите на първия ешелон - 12 роти от Волинския пехотен полк, сотня пластуни, 60 казаци и 8 оръдия с командир полковник Родионов в 01.00 часа на 15/27 юни потеглят от пристанището на Зимнич. От силния вятър и течение редът на понтоните се разстройва и до устието на р. Текирдере достигат само няколко съда, а останалите се разпръсват встрани. Противникът със закъснение открива десанта и не е в състояние да му попречи. Създадено е предмостие: западен, южен и източен фронт, на който са разположени 11,5 роти. На разсъмване командващият източния фронт капитан Фок атакува командния десен бряг на р. Текирдере, изтласква противника и отразява последвалата контраатака. Противниковите сили от другите участъци се насочват към мястото на десанта. Пристигналият втори руски ешелон от движение се включва в битката и десният бряг здраво е овладян. Поручик Моторний по личен почин вдига своята II-ра стрелкова рота, увлича Минския пехотен полк и с подкрепата на артилерията изтласква противниковите сили по целия източен фронт. Осигурява безопасността на мястото на десанта.

Бой за Свищов

генерал-майор Михаил Драгомиров

Щиков бой при Свищовските височини. Художник Николай Дмитриев-Оренбургски

Руските части от западния фронт предприемат атака и изтласкват противника от височините на изток от града, заети с лозя и градини. С 3-ия ешелон пристига командващият генерал-майор Драгомиров. Натрупал достатъчно сили, около 11.00 часа атакува и към 14.00 часа превзема Свищовските височини. Около 15.00 часа руските части навлизат в Свищов. Разстроените и претърпели загуби противникови сили се оттеглят към с. Вардим и гр. Търново. На следващия ден 16/28 юни е заето с. Вардим и позиции по р. Пенда. Едновременно е изградено и предмостово укрепление.

Резултати

Десантът при Свищов е образец на блестящо планирана и проведена операция. Освободен е първият български град Свищов. Инженерните части с началник генерал-майор Александър Деп в следващите дни построяват 2 понтонни моста през Дунав, по който са прехвърлени главните руски сили. Открити са оперативните линии за действия съгласно стратегическия план за водене на войната, разработен от генерал-лейтенант Николай Обручев.

• 
  Руска десантна лодка използвана при Свищов (изглед отстрани)
• 
  Руска десантна лодка използвана при Свищов (изглед отпред и отгоре)

Загуби

Руски загуби в периода 14-15 юни 1877 г. [1]
подразделение	убити и удавени		изчезнали	ранени		общо
	офицери	нисши чинове	нисши чинове	офицери	нисши чинове	офицери	нисши чинове
гвардейски отряд	-	14	-	2	19	2	33
34 Севски полк	-	-	-	-	1	-	1
35 Брянски полк	-	1	-	-	2	-	3
36 Орловски полк	-	-	-	-	1	-	1
53 Волински полк	3	68	17	7	182	10	267
54 Мински полк	3	151	14	3	107	6	272
55 Подолски полк	-	10	5	3	69	3	84
56 Житомирски полк	-	-	2	2	19	2	21
16 стрелкови батальон	-	-	-	-	7	-	7
7 пластунски батальон	-	-	-	-	16	-	16
23 Донски казашки полк	-	-	-	-	1	-	1
2 пеша планинска батарея	3	21	-	1	-	4	21
3 понтонен батальон	-	-	-	-	-	-	-
4 понтонен батальон	-	9	-	1	5	1	14
5 понтонен батальон	-	15	-	1	10	1	25
6 понтонен батальон	-	7	-	-	1	-	8
моряци	1	5	-	-	3	1	8
ОБЩО	10	301	38	20	443	30	782

Вижте още

• Битки през Руско-турската война (1877-1878)

Източници

• Генов Цонко, Освободителната война 1877-1878, Изд. "Наука и изкуство", София, 1978, с. 85-95
• Георгиев Георги, Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ "П. Берон", София, 1986, с. 87-88
• Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877-78 гг. на Балканском полуострове, Санкт-Петербург, издание Военно-исторической комиссии Главнаго штаба, 1898-1911, Вып. 23: Подготовка к переправе через Дунай, переправа у Зимницы и общия распоряжения после переправы, 1899 г.