Свети Йосиф (Казанлък): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 32: Ред 32:
Едва на 16 септември 1942 г., след като новият епископ [[Иван Гаруфалов|Йоан Гаруфалов]] повдига отново въпроса, от София разрешават да се довърши строежа, но при условие, че сградата няма да бъде ползвана за религиозни цели.<ref name=":3" /> Сградата остава недовършена поради смяната на политическия режим в България. През 50те години дейността на църквата е преустановена, а през 1956 г сградата е преустроена в детска градина и дадена на „Арсенал” Казанлък. <ref name=":2" />
Едва на 16 септември 1942 г., след като новият епископ [[Иван Гаруфалов|Йоан Гаруфалов]] повдига отново въпроса, от София разрешават да се довърши строежа, но при условие, че сградата няма да бъде ползвана за религиозни цели.<ref name=":3" /> Сградата остава недовършена поради смяната на политическия режим в България. През 50те години дейността на църквата е преустановена, а през 1956 г сградата е преустроена в детска градина и дадена на „Арсенал” Казанлък. <ref name=":2" />


В продължение на 40 години енорията в Казанлък е обслужвана от приходящ свещеник. В началото на 90те години на ХХ век, имотът е върнат на Католическата [[Софийска апостолическа екзархия| Католическата апостолическа екзархия]] в София.
В продължение на 40 години енорията в Казанлък е обслужвана от приходящ свещеник. В началото на 90те години на ХХ век, имотът е върнат на [[Софийска апостолическа екзархия| Католическата апостолическа екзархия]] в София.


По молба на епископ [[Методий Стратиев|Методи Стратиев]] през 1994 г. в Казанлък пристигат свещеници от католическото монашеско общество на [[Салезиани на Дон Боско|Салезианите на Дон Боско]] от [[Чехия]].<ref name=":2" />
По молба на епископ [[Методий Стратиев|Методи Стратиев]] през 1994 г. в Казанлък пристигат свещеници от католическото монашеско общество на [[Салезиани на Дон Боско|Салезианите на Дон Боско]] от [[Чехия]].<ref name=":2" />

Версия от 23:13, 2 април 2017


„Свети Йосиф“
42.6183° с. ш. 25.3974° и. д.
„Свети Йосиф“
Местоположение в Казанлък
Вид на храмакатолическа църква
Страна България
Населено мястоКазанлък
РелигияЦърква на съединените с Рим българи
ЕпархияСофийска апостолическа екзархия
Изграждане1936 г.
Статутдействащ храм

„Свети Йосиф“ е католическа униатска църква в град Казанлък, България, енорийски храм на Софийската апостолическа екзархия.

История на енорията

През 1921 г. епископ Епифаний Шанов от Македонски български апостолически викариат подава оставка поради напреднала възраст и се оттегля на почивка в родното си място – Казанлък. Купува имот на улица „П. Яворов”, който пригажда за свое жилище и устройва една от стаите за параклис. Така се поставя началото на енорията в града, където след войните са се заселили униати преселници от Одринско.[1]

Eнорийският свещеник e Йосиф Раданов, който служи в параклиса на къщата на епископа. С годините униатската общност в града нараства, а с това и нуждата от нова църква. През 1936 г. общинско управление в Казанлък утвърждава нов регулационен план, според който униатският молитвен дом трябва да се събори, за да се прокара по-широко пътно платно. Епископ епископ Кирил Куртев успява да получи необходимото разрешение и строежите на новата сграда в същия имот започва през пролетта на 1936 г. Поради намесата на Старозагорския митрополит на православната църква, строежът е спрян. Казанлъшките униати апелират за продължаване на строежа с изложение, подписано от 55 души начело с епископ Шанов и свещеник Раданов от името на 137 членове на енорията, включително запасни и действащи офицери и служители във военната самолетостроителна фабрика „Български Капрони“.[2]

Едва на 16 септември 1942 г., след като новият епископ Йоан Гаруфалов повдига отново въпроса, от София разрешават да се довърши строежа, но при условие, че сградата няма да бъде ползвана за религиозни цели.[2] Сградата остава недовършена поради смяната на политическия режим в България. През 50те години дейността на църквата е преустановена, а през 1956 г сградата е преустроена в детска градина и дадена на „Арсенал” Казанлък. [1]

В продължение на 40 години енорията в Казанлък е обслужвана от приходящ свещеник. В началото на 90те години на ХХ век, имотът е върнат на Католическата апостолическа екзархия в София.

По молба на епископ Методи Стратиев през 1994 г. в Казанлък пристигат свещеници от католическото монашеско общество на Салезианите на Дон Боско от Чехия.[1]

История на храма

От 1921 г. Светата литургия е обслужвана в параклиса в дома на епископ Епифаний Шанов.

Строежът на нова сграда на католическа църква в Казанлък е започнат през 1936 г., но реално довършен през 90те години на XX век.[1]

Бележки

  1. а б в г Енория: “Св. Йосиф”
  2. а б Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.