Димитър Общи: Разлика между версии
Rilalibrary (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Rilalibrary (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 12: | Ред 12: | ||
Димитър Николов е роден около 1835 година в град [[Дяково (Косово)|Дяково]], (днес в [[Република Косово]]). Определя се по следния начин: |
Димитър Николов е роден около 1835 година в град [[Дяково (Косово)|Дяково]], (днес в [[Република Косово]]). Определя се по следния начин: |
||
{{цитат|Мене ме викат Димитър Общий Македонски, българин от Дяково, Македония.}}Преди Освобождението Димитър Общи е известен с няколко псевдонима като Косовецът, Македончето, Николов, Митри Николов, Димитър Косовски.<ref>Нешев, Георги, |
{{цитат|Мене ме викат Димитър Общий Македонски, българин от Дяково, Македония.}}Преди Освобождението Димитър Общи е известен с няколко псевдонима като Косовецът, Македончето, Николов, Митри Николов, Димитър Косовски.<ref>Нешев, Георги, Волентирите на Джузепе:Българи в отрядите на Гарибалди, София, 1988, с. 108-111.</ref> |
||
Едва 12-годишен забягва в Сърбия да си търси прехраната и късмета. В Сърбия остава 8 години и слугува на разни хора, след което заминава за Влашко. Но се връща отново в Сърбия. Включва се в национално-освободителните борби. Доброволец в [[Първа българска легия|Първата българска легия]] в Белград (1862). След разтурянето на легията oтива отново във Влашко. Участва в четата на Стоян войвода, шурей на [[Панайот Хитов]] (1865). |
Едва 12-годишен забягва в Сърбия да си търси прехраната и късмета. В Сърбия остава 8 години и слугува на разни хора, след което заминава за Влашко. Но се връща отново в Сърбия. Включва се в национално-освободителните борби. Доброволец в [[Първа българска легия|Първата българска легия]] в Белград (1862). След разтурянето на легията oтива отново във Влашко. Участва в четата на Стоян войвода, шурей на [[Панайот Хитов]] (1865). |
Версия от 08:40, 3 април 2017
Димитър Общи | |
български националреволюционер | |
Роден |
1835 г.
|
---|---|
Починал | 1873 г.
|
Погребан | София, Република България |
Религия | Православна църква |
Димитър Общи в Общомедия |
Димитър Николов (Николич), известен като Общи, Дяковчанина, Македонски и Косовеца е български националреволюционер и интернационалист.
Биография
Димитър Николов е роден около 1835 година в град Дяково, (днес в Република Косово). Определя се по следния начин:
„ | Мене ме викат Димитър Общий Македонски, българин от Дяково, Македония. | “ |
Преди Освобождението Димитър Общи е известен с няколко псевдонима като Косовецът, Македончето, Николов, Митри Николов, Димитър Косовски.[1]
Едва 12-годишен забягва в Сърбия да си търси прехраната и късмета. В Сърбия остава 8 години и слугува на разни хора, след което заминава за Влашко. Но се връща отново в Сърбия. Включва се в национално-освободителните борби. Доброволец в Първата българска легия в Белград (1862). След разтурянето на легията oтива отново във Влашко. Участва в четата на Стоян войвода, шурей на Панайот Хитов (1865).
Прехвърля се в Италия. Тук е доброволец в отряда на италианския революционер Джузепе Гарибалди (1866). Награден е с грамота. След разпускане на доброволците отива на остров Крит и взима участие в Критското въстание (1866 - 1869). Получава гръцки паспорт.
След въстанието моли Панайот Хитов да му помогне със средства, за да организира своя чета, но получава отказ. Влиза в четата на Тодор войвода, но се скарва с него и се отделя с още двама четници. Скоро единият избягва, а при сражение с турците другият е тежко ранен и по негово желание Димитър Общи го убива. Тръгва с друга малка чета, но и тя скоро се разпада (1870).
Участие в организираното освободително движение
След създаването на БРЦК от Любен Каравелов и ВРО от Васил Левски е изпратен в Българско. Определен е за помощник на Васил Левски. Прехвърля се на юг от река Дунав и се включва в изграждането на ВРО от 1871 г.
Подтикван от амбицията си не спазва строго организационната дисциплина, както се изисква в устава. Жадува за самостоятелност и се предлага за апостол в Македония, но Васил Левски му няма доверие и отказва. По настояването на Ловешкия частен революционен комитет му се дава свобода на действие в района на Тетевен-Орхание-София.
В този ограничен периметър крои големи планове. Организира заедно с Тетевенския частен революционен комитет Арабаконашкия обир на орханийската хазна на 22 септември 1872 г. Нападението е замислено, за да се финансира националноосвободителното движение. Макар обирът да е успешен, се превръща в провал. Укрива се, но е заловен след полицейско преследване и предателство в село Чериково.
Следствен пред Софийската извънредна следствена комисия. Подведен от огромното си самомнение, иска да го отведат в Цариград, за да говори със султана. Дава показания и навярно воден от надеждата, че ще успее да даде политически характер на процеса и намеса на Великите сили, прави сериозни разкрития. Прилага „тактиката на множеството“. Разкрива Васил Левски и комитетите в района Ловеч-Тетевен-Орхание-София. [2] Изброява двайсет и две селища с действащи комитети или единични съмишленици и позволява на османските разследващи органи да разучат в подробности методите на работа и съобщителните мрежи на БРЦК и ВРО. Неговите показания са в основата на действия на османските власти, които нанасят сериозен удар върху ВРО.
Осъден е на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 10 януари 1873 г. в град София.[3]
В художествената литература
В романа „Възвишение“ на Милен Русков е изграден и художествен образ на Димитър Общи. Също така в историческия роман на Стефан Дичев "За свободата. Левски".
Бележки
- ↑ Нешев, Георги, Волентирите на Джузепе:Българи в отрядите на Гарибалди, София, 1988, с. 108-111.
- ↑ Кондарев, Н., Васил Левски. Биография, Издателство на БРП (к), С., 1946, с. 181-182.
- ↑ Шарова, К., БРЦК и процесът след Арабаконашкото нападение 1872-1873, С., 2007, с. 85-119.