Бог: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Премахнати редакции на 77.78.9.171 (б.), към версия на ShockD
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:Creation of Adam Michelangelo.jpg|370п|мини|''„Сътворението на [[Адам]]“'', [[Сикстинска капела]], [[Микеланджело Буонароти]]]]
[[Файл:Creation of Adam Michelangelo.jpg|370п|мини|''„Сътворението на [[Адам]]“'', [[Сикстинска капела]], [[Микеланджело Буонароти]]]]


'''Бог''' е митично същество с предполагаем произход. Голяма част от обикновенните хора вярват в съществуването му ,въпреки многото доказателства и сгрешените теории в Библията ,Корана и всички останали свещени религиозни книги(Земята е кръгла и в центъра на вселената ,като лежи на слон или ,че е легло на Аллах и много друго) ,малцина не следват ученията му и ако съществува ,ще плащат скъпо ,което е заплаха към хората. Той е най-висша [[реалност]] в монотеистичните, а и някои политеистични религии (тук се разбира върховният Бог създател, където се използва и с главна буква), '''бог''' в политеистичните религии, и съответно '''[[богиня]]''', за жените, са [[божество|божествата]] в политеистичните религии. Тук и по-долу статията се отнася за Богът Творец. Тоест, който се разглежда като творец, въплътител на Вселената.<ref name=Swinburne>Richard Swinburne. „God“. В: Ted Honderich. (ed)''The Oxford Companion to Philosophy''. [[Oxford University Press]], 1995.</ref>
'''Бог''' е най-висша [[реалност]] в монотеистичните, а и някои политеистични религии (тук се разбира върховният Бог създател, където се използва и с главна буква), '''бог''' в политеистичните религии, и съответно '''[[богиня]]''', за жените, са [[божество|божествата]] в политеистичните религии. Тук и по-долу статията се отнася за Богът Творец. Тоест, който се разглежда като творец, въплътител на Вселената.<ref name=Swinburne>Richard Swinburne. „God“. В: Ted Honderich. (ed)''The Oxford Companion to Philosophy''. [[Oxford University Press]], 1995.</ref>


Философи и теолози му приписват някои атрибути на божественото, включително [[Божи промисъл|всезнание]], [[всемогъщество]], [[вездесъщност]], [[всеблагост]], божествена [[простота]] и [[безсмъртие|вечно съществувание]]. Описван е като нематериален, като личност, източник на всеки [[морален дълг]] и най-великото от всички възможни същества.<ref name=Swinburne/> С всички тези атрибути Бог е охарактеризиран в една или друга степен от [[юдаизъм|юдейските]], [[християнство|християнските]] и [[ислям|мюсюлманските]] мислители и духовни учители, включително [[Августин Блажени|Св. Августин]],<ref name=Edwards>Paul Edwards. ''„God and the philosophers“'' in Ted Honderich. (ed)''The Oxford Companion to Philosophy'', Oxford University Press, 1995.</ref> [[Ал-Газали]],<ref name=Platinga>Alvin Plantinga. ''„God, Arguments for the Existence of“'', ''Routledge Encyclopedia of Philosophy'', Routledge, 2000.</ref> и [[Маймонид]].<ref name=Edwards/> [[Зигмунд Фройд]] осмисля това гледище за Бог, като стремеж към построяване образа на идеалния [[баща]],<ref name=Platinga/> докато [[Марксизъм|марксистките]] автори откриват корените му в [[Марксистка теория за алиенацията|безсилието]] на мъжете и жените в условията на потисническите общества.
Философи и теолози му приписват някои атрибути на божественото, включително [[Божи промисъл|всезнание]], [[всемогъщество]], [[вездесъщност]], [[всеблагост]], божествена [[простота]] и [[безсмъртие|вечно съществувание]]. Описван е като нематериален, като личност, източник на всеки [[морален дълг]] и най-великото от всички възможни същества.<ref name=Swinburne/> С всички тези атрибути Бог е охарактеризиран в една или друга степен от [[юдаизъм|юдейските]], [[християнство|християнските]] и [[ислям|мюсюлманските]] мислители и духовни учители, включително [[Августин Блажени|Св. Августин]],<ref name=Edwards>Paul Edwards. ''„God and the philosophers“'' in Ted Honderich. (ed)''The Oxford Companion to Philosophy'', Oxford University Press, 1995.</ref> [[Ал-Газали]],<ref name=Platinga>Alvin Plantinga. ''„God, Arguments for the Existence of“'', ''Routledge Encyclopedia of Philosophy'', Routledge, 2000.</ref> и [[Маймонид]].<ref name=Edwards/> [[Зигмунд Фройд]] осмисля това гледище за Бог, като стремеж към построяване образа на идеалния [[баща]],<ref name=Platinga/> докато [[Марксизъм|марксистките]] автори откриват корените му в [[Марксистка теория за алиенацията|безсилието]] на мъжете и жените в условията на потисническите общества.

Версия от 17:26, 3 април 2017

„Сътворението на Адам, Сикстинска капела, Микеланджело Буонароти

Бог е най-висша реалност в монотеистичните, а и някои политеистични религии (тук се разбира върховният Бог създател, където се използва и с главна буква), бог в политеистичните религии, и съответно богиня, за жените, са божествата в политеистичните религии. Тук и по-долу статията се отнася за Богът Творец. Тоест, който се разглежда като творец, въплътител на Вселената.[1]

Философи и теолози му приписват някои атрибути на божественото, включително всезнание, всемогъщество, вездесъщност, всеблагост, божествена простота и вечно съществувание. Описван е като нематериален, като личност, източник на всеки морален дълг и най-великото от всички възможни същества.[1] С всички тези атрибути Бог е охарактеризиран в една или друга степен от юдейските, християнските и мюсюлманските мислители и духовни учители, включително Св. Августин,[2] Ал-Газали,[3] и Маймонид.[2] Зигмунд Фройд осмисля това гледище за Бог, като стремеж към построяване образа на идеалния баща,[3] докато марксистките автори откриват корените му в безсилието на мъжете и жените в условията на потисническите общества.

Някои средновековни философи излагат аргументи за съществуването на Бог,[3] с цел да се борят с противоречията на атрибутите, които следва да заключава в себе си Бог. Например божието всезнание предполага, че той знае как ще постъпят онези, които са надарени със свободна воля. Ако той знае това, тяхната несъмнено свободната воля би била илюзорна; а ако не знае това, то той не е всезнаещ.[4] Подобни проблеми възникват и от твърдението, че Бог е източник на всяко морално задължение. Ако нищо не е правилно или грешно без Божиите заповеди, то тези заповеди изглежда са произволни. Ако тези заповеди се основават на фундаментални принципи, които и той не би могъл да промени, то той не е всемогъщ. [5]

Според това колко божества признават и почитат, религиите могат да бъдат монотеистични, политеистични и примотеистични. При монотеистичните религии (като християнство и ислям) се зачита съществуването само на един бог, който често е наричан просто Бог, Господ (т.е. господар) или Аллах (арабски الله – бог). Политеистичните религии признават съществуването на множество богове и богини, всички със свои важни функции. Примотеизмът по същество е политеистична религия, но при него едно божество се счита за върховно и особено важно за света и хората, а останалите божества се възприемат като по-низши, подчинени нему.

Имена на Бог

Концепциите за Бог може да варират значително, но думата „Бог“ във българския език и нейните съответни преводи в другите езици, като латински Deus, гръцки Θεός, санскрит Ishvara или арабски Allah, се използват за обозначаването на всички тези концепции. Същото се отнася и за ивритското El, но в юдаизма Бог има свое отделно име – тетраграматон (по принцип пресъздавано като Яхве или Йехова – יהוה), което се счита за белег за примотеизмичните корени на религията. На Бог често се дава име и в монотеистичните насоки на индуизма, които акцентират върху личностната същност на Бог. Ранните източници за името му са Кришна-Васудева или по-късно Вишну и Хари. За аборигенските гуанчи (Тенерифе, Испания) Бог се нарича Ашаман.

В Библията над 7000 пъти се среща името „Йехова“ или „Ях“ някои места са Псалм 83:18.

Из Стария и Новия завет се срещат много имена за Бог, които показват неговата същност и характер. Едно от тях е Йехова означаващо Той причинява да става. Друго име е Ел Шадаи, означаващо Бог Всемогъщи. Третото също известно име е Ел Елион, означаващо Най-висшият Бог'.

Концепции за Бог

Детайл от стенописите на Микеланджело в Сикстинската капела – Създаването на Слънцето и Луната (ок. 1512). Това е известен пример за изображение на Бог Отец в Западното изкуство.

Концепциите за Бог силно се различават. Теолози и философи изучават многобройните концепции за Бог от зората на цивилизацията. Авраамовата представа за Бог включва монотеистичната дефиниция на Бог в юдаизма, представата за триединството на християните и ислямската представа за Бог. Индийските религии се различават в тяхната концепция за божественото: представите за Бог в индуизма варират спрямо региона, сектата и кастата, като биват от монотеистични и политеистични до атеистични. Представата за Бог в будизма е почти не-теистична. В съвремието се формират и развиват някои по-абстрактни представи като например процесовата теология и отворения теизъм. Концепциите за Бог, в които вярват отделните личности, се различават толкова силно, че няма ясен консенсус за същността на Бог. Съвременният френски философ Мишел Анри предлага феноменологичен подход и дефиниция на Бог като феноменологичната същност на Живота.

Съществуване на Бог

През вековете мнозина философи, теолози и други мислители се опитват да предложат аргументи, в опит да докажат съществуването или липсата на Бог. Във философската терминология подобни аргументи са част от мислителските школи на епистемологията на божията онтология.

На лице са множество философски проблеми, отнасящи се до съществуването на Бог. Някои дефиниции на Бог понякога са неточно определени и двусмислени, а други дефиниции могат да бъдат дори контрадикторни. Аргументите за съществуването на Бог типично са от метафизичен, емпиричен, индуктивен и субективен тип, докато други могат да се концентрират върху осезаеми пропуски в Еволюционната теория или върху реда и сложността на заобикалящия ни свят. Доводите срещу съществуването на Бог по принцип са емпирични, дедуктивни и индуктивни. Достигнатите изводи включват:

  • Бог не съществува (силен атеизъм);
  • Почти сигурно е, че Бог не съществува (де факто атеизъм);
  • Никой не знае дали Бог съществува (агностицизъм);
  • Бог съществува, но това не може да се докаже или отрече (слаб теизъм);
  • Бог съществува и това може да се докаже (силен теизъм).
  • Бог със сигурност съществува

Тези позиции имат и вариации.

Някои теолози, като например ученият и теолог А. Е. Макграт, спорят, че съществуването на Бог не може да бъде отсъдено чрез научен метод. Агностицикът Стивън Джей Гулд смята, че науката и религията не са в конфликт и не се застъпват.

Разпространение на вярата в Бог

Картата показва процента от хората в отделните европейски страни, отговорили, че „вярват в Бог“. Допитването е направено през 2005 г. В държави с римокатолическо (например Полша, Португалия, Италия), православно (Румъния, Гърция) и ислямско (Турция) мнозинство са с най-висок процент. В България е около 40%.

През 2000 г. приблизително 53% от населението на света се причислява към една от трите Авраамови религии (33% християни, 20% мюсюлмани, <1% юдеи), 6% към будизма, 13% към индуизма, 6% към традиционната китайска религия, 7% към редица други религии и едва 15% са атеисти. Повечето от тези религиозни вярвания включват в себе си бог или богове.[6]

Вижте също

Бележки

  1. а б Richard Swinburne. „God“. В: Ted Honderich. (ed)The Oxford Companion to Philosophy. Oxford University Press, 1995.
  2. а б Paul Edwards. „God and the philosophers“ in Ted Honderich. (ed)The Oxford Companion to Philosophy, Oxford University Press, 1995.
  3. а б в Alvin Plantinga. „God, Arguments for the Existence of“, Routledge Encyclopedia of Philosophy, Routledge, 2000.
  4. Edward R. Wierenga. „Divine foreknowledge“ in Robert Audi. The Cambridge Companion to Philosophy. Cambridge University Press, 2001.
  5. Вж. Philip L. Quinn. „Divine command ethics“ in Robert Audi. The Cambridge Companion to Philosophy. Cambridge University Press, 2001.
  6. National Geographic Family Reference Atlas of the World, стр. 49

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за