Луи Алтюсер

Луи Алтюсер Louis Althusser
френски философ
Портрет с химикал от Артуро Еспиноза, 2013 г.
Роден	16 октомври 1918 г. Бирмандреис, Алжир
Починал	22 октомври 1990 г. Ла Вериер, Франция
Погребан	Франция
Учил в	Екол нормал (Париж)
Философия
Регион	Западна философия
Школа	Марксизъм, структурализъм
Луи Алтюсер в Общомедия

Луи Пиер Алтюсер (френски: Louis Pierre Althusser, произношение: [altyˡseʁ]; 16 октомври 1918 - 22 октомври 1990) е френски философ марксист.

Биография

Той е роден в Алжир и е учил в Екол Нормал Сюпериор в Париж, където по-късно става професор по философия.

Алтюсер е през целия си живот член, а понякога и силен критик, на Френската комунистическа партия. Неговите аргументи и тезиси са положени срещу заплахите, които той вижда като атакуващи теоретичните основи на марксизма. Това включва както на влиянието на емпиризма върху марксистката теория, и хуманистчните и реформистки социалистически ориентации, които се проявяват като девиации в Европейските комунистическите партии, както и на проблема с "култа към личността" и този на идеологията сама по себе си.

Алтюсер обикновено се посочва като структурален марксист, въпреки че отношенията му с другите школи на френския структурализъм не са на опростена принадлежност, той е критичен към много аспекти на структурализма.

Последните години на Алтюсер са белязани от силно падение, след като удушава и убива съпругата си, за което пледира за понижено чувство за отговорност (временна невменяемост) и е хоспитализиран в психиатрия за известно време.

Библиография

• Montesquieu, la politique et l'histoire, PUF, 1959 (rééd.)
• Pour Marx, Maspero, coll. „Théorie“, 1965 ; (rééd. avec un avant-propos d'Étienne Balibar et postface de Louis Althusser, coll. „La Découverte / Poche“, 1996).
• Lire le Capital (1965 ), в съавторство с Жак Рансиер, Етиен Балибар и др. PUF, coll. „Quadrige“, 1996.
• Philosophie et philosophie spontanée des savants (1967), Maspero, coll. „Théorie“, 1974.
• Éléments d'autocritique, Hachette, coll. „Analyse“, 1974.
• Positions, Éditions Sociales, 1976; réédition coll. „Essentiel“, 1982.
• Écrits sur la psychanalyse. Freud et Lacan, Stock / IMEC, 1993; rééd. Le Livre de poche, coll. „Biblio-essais“, 1996.
• Sur la philosophie, Gallimard, coll. „L'infini“, 1994.
• Philosophie et marxisme : entretiens avec Fernanda Navarro (1984-1987)
• La Transformation de la philosophie: conférence de Grenade (1976).
• Écrits philosophiques et politiques vol.1, vol.2, textes réunis par François Matheron, Stock / IMEC, 1994-5.
• Le Retour à Hegel (1950)
• Marx dans ses limites (1978)
• Machiavel et nous (1962-1986), Stock/Imec 1994; Tallandier 2009.
• Sur Lévi Strauss (1966)
• Sur Feuerbach (1967)
• Sur Brecht et Marx (1968)
• Cremonini, peintre de l'abstrait (1977)
• Lam (1977)
• Politique et Histoire de Machiavel à Marx - Cours à l'École normale supérieure 1955-1972, Seuil, coll. „Traces écrites“, 2006
• Lettres à Hélène, préface de Bernard-Henri Lévy, Grasset/IMEC, 2011

На български език

• За Материалистическата диалектика в сб. Практиката, София: СУ, 1990, с. 133-172

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Louis Althusser в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​