Сергей Никитин: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Член-кореспонденти на РАН, ползвайки HotCat |
м инфо-кутия - допълване, форматиране; форматиране: 17x кавички, 7x тире-числа, 6x тире, интервал, нов ред (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
{{Личност |
||
| име = Сергей Никитин |
| име = Сергей Никитин |
||
| име-оригинал = |
| име-оригинал = Сергей Николаевич Ники́тин |
||
| категория = |
| категория = изследовател |
||
| описание = руски |
| описание = руски изследовател |
||
| портрет = |
| портрет = |
||
| портрет-описание = |
| портрет-описание = |
||
| роден-място = [[Москва]], [[ |
| роден-място = [[Москва]], [[Руска империя]] |
||
| починал-място = [[Санкт Петербург]], [[ |
| починал-място = [[Санкт Петербург]], [[Руска империя]] |
||
| вложки = {{Личност/Учен | категория = геолог |
| вложки = {{Личност/Учен | категория = геолог |
||
| област = [[Геология]] |
| област = [[Геология]], [[палеонтология]] |
||
| образование = |
| образование = [[Московски университет]] |
||
| учил-при = |
| учил-при = |
||
| работил-в = |
| работил-в = |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
}} |
}} |
||
'''Сергей Николаевич Никитин''' ({{lang-ru|Сергей Николаевич Ники́тин}}) е [[Русия|руски]] [[изследовател]], [[География|географ]], [[Геология|геолог]] и [[Палеонтология|палеонтолог]]. Член на [[Петербургска академия на науките|Петербурската академия на науките]]. |
|||
'''Сергей Николаевич Никитин''' ([[4 февруари|23 януари (4 февруари)]] [[1851]], [[Москва]] - [[18 ноември|5/18 ноември]] [[1909]], [[Петербург]]) е руски геолог, палеонтолог. |
|||
== Биография == |
|||
⚫ | |||
=== Ранни години и образование === |
|||
Роден е на [[23 януари]] [[1851]] година в [[Москва]], [[Руска империя]]. Завършва средното си образование в 5-та Московска гимназия със златен медал. През 1867 г. записва [[естествени науки]] в Катедрата по физика и математика на [[Московския университет]], където през 1878 защитава магистърска степен. След дипломирането си, той преподава география и [[ботаника]] в Московската женска гимназия. |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
=== Експедиционна дейност (1880 – 1906) === |
|||
⚫ | През 1891 |
||
⚫ | Никитин извършва хидрогеоложки и стратиграфски изследвания на [[Европейска Русия]] и Предуралието. През 1880 – 1882 изследва реките [[Унжа]] (426 км) и [[Ветлуга]] (889 км) и съставя точна карта на междуречието им, покрито с непроходими [[иглолистни гори]] и [[Блато|блата]]. През 1886 г. той отделя няколко области с различни типове следтретични наслаги. Това е първото геоморфоложко райониране на Европейска Русия. |
||
⚫ | През 1891 – 1893 изследва района между реките [[Волга]] и [[Урал (река)|Урал]] – възвишението [[Общ Сърт]], басейните на реките [[Голям Узен|Голям]] и [[Малък Узен]] (638 км), [[Еруслан]] (278 км), [[Чижа]] и [[Кушум]] и части от [[Прикаспийска низина|Прикаспийската низина]]. Въпреки предишните възгледи, тази територия макар и да представлява низина не е абсолютно равна. Той установява, че Общия Сърт е с височина 150 – 200 м и има стръмни южни склонове само между реките [[Урал (река)|Урал]] и [[Голям Узен]]. Западната част на възвишението се разпада на редица отделни относително високи плоски височини, пресечени от необичайно широки, неясно очертаните долини на Голям и Малък Узен, Еруслан и техните притоци. На юг от линията [[Камишин]] – [[Уралск]] Никитин разграничава три области: западна – почти безводна, лишена от реки, изобилстваща от солени езера и засолени блата, издигаща се на 30 – 40 м над долината на [[Волга]]; средна – пресечена от редица пясъчни ридове със северозападно простиране със солончаци между тях; източна – област на разливите на реките Узен, Чижа, Кушум и Урал, почти абсолютно равна. |
||
⚫ | От 1894 до 1896 г. извършва хидрогеоложки изследвания в басейните на реките [[Западна Двина]], [[Днепър]] и горното течение на |
||
⚫ | От 1894 до 1896 г. извършва хидрогеоложки изследвания в басейните на реките [[Западна Двина]], [[Днепър]] и горното течение на Волга. От град [[Тихвин]] в югоизточна посока открива дълъг 450 км моренен вал, по който минава част от балтийско-каспийския [[вододел]]. Никитин остава за тези възвишения названието Валдайски и доказва, че те се явяват основната част на Средноруските възвишения. В изворната област на река [[Великая]] (430 км, от басейна на [[Псковско езеро|Псковското езеро]]) оконтурява Бежаницкото възвишение с височина до 338 м, отделено от Валдайските възвишения с меридионална, заблатена и залесена равнина, по която тече река [[Ловат]]. На юг от Валдайските възвишения той открива и проследява по цялото им протежение Смоленско-Московските възвишения (дължина 625 км, до 319 м), а на запад от Днепър – Източно-Беларуските възвишения. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | Никитин е един от основоположниците на руската хидрогеология. Той разработва теорията за артезианските води. Почти |
||
== Научна дейност == |
|||
⚫ | Никитин е един от основоположниците на руската [[хидрогеология]]. Той разработва теорията за артезианските води. Почти двадесет години събира сведения за артезианските кладенци (над 1000) в Европейска Русия. На основата на този материал обособява девет артезиански басейна и първи дава широки регионални обобщения по хидрогеология на [[Източна Европа]]. Открива огромни източници с питейна вода под Москва, участва в проектирането и строежа на Митищенското водохранилище и водоснабдяването на града. От 1907 г. е председател на геоложкия комитет към Министерството на земеделието и държавното имущество. |
||
== Памет == |
|||
Неговото име носи нос Никитин ({{coord|78|10|N|101|42|E|}}), на южния бряг на остров [[Болшевик (остров)|Болшевик]], в архипелага [[Северна земя]]. |
Неговото име носи нос Никитин ({{coord|78|10|N|101|42|E|}}), на южния бряг на остров [[Болшевик (остров)|Болшевик]], в архипелага [[Северна земя]]. |
||
== Публикации == |
== Публикации == |
||
* '' |
* ''„Геологический очерк Ветлужского края“'' („Материалы по геологии России“, т. XI, 1883); |
||
* '' |
* ''„Общая геологическая карта России.'' Лист 56, Ярославль“ („Труды Геологического Комитета“, т. I, № 2, 1884); |
||
* '' |
* ''„Общая геологическая карта России.'' Лист 71. Кострома“ („Труды Геологического Комитета“, т. II, № 1, 1885); |
||
* '' |
* ''„Пределы распространения ледниковых следов в Восточной России и на Урале“'' („Известия Геологического Комитета“, т. IV, 1885); |
||
* '' |
* ''„Географическое распространение юрских осадков в России“'' („Горный Журнал“, 1886, № 10); |
||
* '' |
* ''„Заволжье в обл. 92 листа геологической карты России“'' („Труды Геологического Комитета“, VII, № 2, 1888); |
||
* '' |
* ''„Общая геологическая карта России“'' (лист 57, там же, 1890, т. V, № 1); |
||
* '' |
* ''„Каменноугольные отложения подмосковного края и артезианские воды“'' (там же, 1890, т. V, № 5); |
||
* '' |
* ''„Геологические и гидрологические исследования“'' („Известия Геологического Комитета“, 1894 – 95); |
||
* '' |
* ''„Гидрогеологические исследования в бассейне реки Оки“'' (Санкт-Петербург, 1896). |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
* Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/ |
* Аветисов, Г. П., ''Имена на карте Арктики''. http://www.gpavet.narod.ru/ |
||
* Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970., стр. 359 |
* Магидович, И. П., ''История открытия и исследования Европы'', М., 1970., стр. 359 – 360, 368 – 370. http://www.ozon.ru/context/detail/id/3169312/ |
||
* Никитин, Сергей Николаевич. http://www.rulex.ru/01140140.htm |
* Никитин, ''Сергей Николаевич''. http://www.rulex.ru/01140140.htm |
||
{{СОРТКАТ:Никитин, Сергей Николаевич}} |
{{СОРТКАТ:Никитин, Сергей Николаевич}} |
Версия от 08:42, 10 април 2017
Сергей Никитин Сергей Николаевич Ники́тин | |
руски изследовател | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Смоленско православно гробище, Санкт Петербург, Русия |
Учил в | Императорски Московски университет |
Научна дейност | |
Област | Геология, палеонтология |
Сергей Николаевич Никитин (Шаблон:Lang-ru) е руски изследовател, географ, геолог и палеонтолог. Член на Петербурската академия на науките.
Биография
Ранни години и образование
Роден е на 23 януари 1851 година в Москва, Руска империя. Завършва средното си образование в 5-та Московска гимназия със златен медал. През 1867 г. записва естествени науки в Катедрата по физика и математика на Московския университет, където през 1878 защитава магистърска степен. След дипломирането си, той преподава география и ботаника в Московската женска гимназия.
След основаването на геоложкия комитет през 1882 г. е избран за старши геолог в това учреждение.
Експедиционна дейност (1880 – 1906)
Никитин извършва хидрогеоложки и стратиграфски изследвания на Европейска Русия и Предуралието. През 1880 – 1882 изследва реките Унжа (426 км) и Ветлуга (889 км) и съставя точна карта на междуречието им, покрито с непроходими иглолистни гори и блата. През 1886 г. той отделя няколко области с различни типове следтретични наслаги. Това е първото геоморфоложко райониране на Европейска Русия.
През 1891 – 1893 изследва района между реките Волга и Урал – възвишението Общ Сърт, басейните на реките Голям и Малък Узен (638 км), Еруслан (278 км), Чижа и Кушум и части от Прикаспийската низина. Въпреки предишните възгледи, тази територия макар и да представлява низина не е абсолютно равна. Той установява, че Общия Сърт е с височина 150 – 200 м и има стръмни южни склонове само между реките Урал и Голям Узен. Западната част на възвишението се разпада на редица отделни относително високи плоски височини, пресечени от необичайно широки, неясно очертаните долини на Голям и Малък Узен, Еруслан и техните притоци. На юг от линията Камишин – Уралск Никитин разграничава три области: западна – почти безводна, лишена от реки, изобилстваща от солени езера и засолени блата, издигаща се на 30 – 40 м над долината на Волга; средна – пресечена от редица пясъчни ридове със северозападно простиране със солончаци между тях; източна – област на разливите на реките Узен, Чижа, Кушум и Урал, почти абсолютно равна.
От 1894 до 1896 г. извършва хидрогеоложки изследвания в басейните на реките Западна Двина, Днепър и горното течение на Волга. От град Тихвин в югоизточна посока открива дълъг 450 км моренен вал, по който минава част от балтийско-каспийския вододел. Никитин остава за тези възвишения названието Валдайски и доказва, че те се явяват основната част на Средноруските възвишения. В изворната област на река Великая (430 км, от басейна на Псковското езеро) оконтурява Бежаницкото възвишение с височина до 338 м, отделено от Валдайските възвишения с меридионална, заблатена и залесена равнина, по която тече река Ловат. На юг от Валдайските възвишения той открива и проследява по цялото им протежение Смоленско-Московските възвишения (дължина 625 км, до 319 м), а на запад от Днепър – Източно-Беларуските възвишения.
През 1905 – 1906 изследва планината Мугоджари (до 657 м) на границата между Европа и Азия. Неговите сътрудници, геологът Михаил Михайлович Пригоровски и топографът И. Я. Рибаков, създават изцяло нова карта на планината.
Научна дейност
Никитин е един от основоположниците на руската хидрогеология. Той разработва теорията за артезианските води. Почти двадесет години събира сведения за артезианските кладенци (над 1000) в Европейска Русия. На основата на този материал обособява девет артезиански басейна и първи дава широки регионални обобщения по хидрогеология на Източна Европа. Открива огромни източници с питейна вода под Москва, участва в проектирането и строежа на Митищенското водохранилище и водоснабдяването на града. От 1907 г. е председател на геоложкия комитет към Министерството на земеделието и държавното имущество.
Памет
Неговото име носи нос Никитин (Болшевик, в архипелага Северна земя.
), на южния бряг на островПубликации
- „Геологический очерк Ветлужского края“ („Материалы по геологии России“, т. XI, 1883);
- „Общая геологическая карта России. Лист 56, Ярославль“ („Труды Геологического Комитета“, т. I, № 2, 1884);
- „Общая геологическая карта России. Лист 71. Кострома“ („Труды Геологического Комитета“, т. II, № 1, 1885);
- „Пределы распространения ледниковых следов в Восточной России и на Урале“ („Известия Геологического Комитета“, т. IV, 1885);
- „Географическое распространение юрских осадков в России“ („Горный Журнал“, 1886, № 10);
- „Заволжье в обл. 92 листа геологической карты России“ („Труды Геологического Комитета“, VII, № 2, 1888);
- „Общая геологическая карта России“ (лист 57, там же, 1890, т. V, № 1);
- „Каменноугольные отложения подмосковного края и артезианские воды“ (там же, 1890, т. V, № 5);
- „Геологические и гидрологические исследования“ („Известия Геологического Комитета“, 1894 – 95);
- „Гидрогеологические исследования в бассейне реки Оки“ (Санкт-Петербург, 1896).
Източници
- Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970., стр. 359 – 360, 368 – 370. http://www.ozon.ru/context/detail/id/3169312/
- Никитин, Сергей Николаевич. http://www.rulex.ru/01140140.htm