Пикочен мехур

1-Пикочно-полова система, 2-Бъбрек, 3-Бъбречно легенче, 4-Пикочопровод, 5-Пикочен мехур, 6-Уретра, 7-Надбъбречна жлеза, 8-Бъбречна артерия и вена, 9-Долна празна вена, 10-Коремна аорта, 11-Обща хълбочна артерия и вена, 12-Черен дроб, 13-Дебело черво, 14-Таз

Пикочният мехур (Шаблон:Lang-la) е кух мускулест орган, който се намира в долната част на корема. Функцията на пикочния мехур е да складира отделяната от бъбреците урина и в удобен момент да я отвежда извън тялото. Има вместимост за урината около 500 - 700 см³. . Големината, формата и положението му зависят от степента на напълването.

Анатомично устройство

Празният пикочен мехур се разполага изцяло в малкия таз, зад лонното съчленение. При изпълване с урина той се издига значително над нивото на симфизата. Изправеният и съкратен мехур представлява компактни тяло с неправилна кълбообразна форма, малко приплесната отгоре и отдолу. При изпълване той се закръглява, като придобива форма на яйце. Разширеният му край е насочен надолу и назад; той се нарича дъно- fundus vesicae. Долният край на мехура предхожда в пикочния канал; мястото на прехода се нарича шийка- cervix vesicae. Нагоре от основата се проточва тялото на мехура- curpus vesicae. Той заляга върху долната част на предната коремна стена. От него започва фиброзна връв- lig. Umbilicale medianum, която по коремната стена достига пъпа. Тя представлява остатък от urachus, който е отводният проток на ембрионалния пикочен мехур- алантоиса. Долната част на пикочния мехур е зафиксирана към дъното на малкия таз, поради което промените в големината му се съпровождат с промени в положението на тялото и върха.

Хистологичен строеж

Стената на пикочния мехур се състои от три слоя:

• Лигавица (Шаблон:Lang-la), образуваща множество гънки в различни направления.
• Мускулатура (Шаблон:Lang-la), изградена от три гладко мускулни слоя: вътрешен и външен - надлъжни и среден - кръгов. В началото на пикочния канал средният мускулест слой образува неволеви стегач.
• Външен слой. Задно-горната повърхност на пикочния мехур е покрита със серозна обвивка (Шаблон:Lang-la), a oстаналите части с адвентиция (Шаблон:Lang-la).

Горно-задната повърхност на пикочния мехур е покрита с коремница. Към тази повърхност у мъжа залягат примки на тънкото черво, а у жената- матката. Отзад коремницата се прехвърля: у мъжа върху предната повърхност на правото черво, като образува excavatio rectovesicalis, а у жената върху предната повърхност на тялото на матката, образувайки excavation vesicouterina. Когато мехурът е празен, коремницата е нагъната. При изпълване на мехура неговият обем се увеличава главно чрез разтягане на покритата с коремница  горно-задна стена и отчасти страничните стени, при което aprex vesicae се повдига над симфизата, достигайки обикновено до оклоко 5 см. Над нея, а при преразтягане- значително повече.  У новороденото пикочният мехур се разполага значително по-високо- долният му  край се намира на нивото на горния ръб на цимфизата, поради което представлява не тазов, а коремен орган.

  Стената на пикочния мехур се състой от три слоя: лигавица- tinuca mucosa, мускулатура- tunica muscularis, и външна обвивка- серозна или съединителнотъкънна. При изпразнен мехур и съкратена мускулатура общата дебелина на стената достига до 15мм, докато при пълен разтегната мехур тя е само 2-3 мм.

  Лигавицата на пикочния мехур у живия човек е сравнително мака, с розов цвят и с прозираща мрежа от кръвоносни съдове. Това се забелязва при цистоскопия. Когато мехурът е празен и съкратен, лигавицата образува множество високи неправилни гънки, които с напълването на мехура постепенно се изглаждат и могат да изчезнат напълно. Въжможността за нагъване на лигавицата се обуславя от наличието на добре развит подлигавичен слой, който я свързва подвижно с мускулния слой на стената. На дъното на пикочния мехур гънки не се образуват. Вътрешната повърхност на мехура е гладка; в тази област подлигавичния слой не е развит и лигавицата се прикрепва направо към мускулния лой на стената чрез съединителна тъкан(). Лигавицата на пикочния мехур е изградена от преходен епител и съединителнотъкънна пластинка- lamina propria, съдържаща много лимфоидни клетки и на места лимфни фоликули. Подлигавицата, макар и силно изразена, не е отдиферинцирана яно от лигавицата. Поради това ъединителната тъкан на lamina propria на лигавицата и на tela submucosa изглежда единна и се обозначава като лигавична строма.

Пикочния мехур при мъжа

У мъжа пикочният мехур заляга и сраства отдолу с простатната жлеза, която обхваща началото на пикочния канал. По такъв начин се осъществява и закрепване на мехура към тазовото дъно. Към по-задните части на дъното ме мехура залягат двата семепровода и страничноот тях- семенните мехурчета. Те са отделени от мехурната стена чрез тънък слой хлабава съединителна тъкан. Към задно-долната повърхност на пикочния мехур заляга частично ampulla recti- тук двата рогана са отделени един от друг чрез слой плътна съединителна тъкан, който се обозначава като septum rectovesicale.

Пикочния мехур при жената

  У жената дъното на пикочния мехур лежи непосредствено върху trigonum urogenitale(поради отсъствие на простатна жлеза). С долно-задната си повърхност той влиза в контакт с вийката на матката и с предната стена на влагалището; от тях се отделя чрез един слой съиединителна тъкан.

Кръвоснабдяване и инервация

Кръвоснабдяването на пикочния мехур се осъществява от vesicalis inferior и от vesicalis superior артерии. Венозната система се оттича към plexus venosus vesicalis. Инервацията се извършва през plexus vesicalis. Нервните влакна са симпатикови и парасимпатикови.

Външни препратки

• Информация за пикочния мехур, puls.bg