Раменна кост: Разлика между версии
Termininja (беседа | приноси) кирилско І → латинско I |
Редакция без резюме |
||
| Ред 30: | Ред 30: | ||
*При [[птици]]те - костта е дълга и слабо извита. Под медиалния израстък има има обширна трапчинка, в чието дъно лежи голям отвор. Той служи за свързване на въздушните торби с празнината на костта.<ref>Проф д-р вмн Ц.Гигов, "Анатомия на домашните птици", второ издание, Земиздат 1985 г., стр. 17</ref> |
*При [[птици]]те - костта е дълга и слабо извита. Под медиалния израстък има има обширна трапчинка, в чието дъно лежи голям отвор. Той служи за свързване на въздушните торби с празнината на костта.<ref>Проф д-р вмн Ц.Гигов, "Анатомия на домашните птици", второ издание, Земиздат 1985 г., стр. 17</ref> |
||
== Раменна става == |
|||
{{commons|Category:Human humerus}} |
|||
Свободният горен крайник е свързан с раменния пояс посредством съчленяване на лопатката с раменната става. Ставните повърхности са: cavitas glenoidalis scaulae и caput humeri. Ставнат аямка на лопатката се допълва от влакнестохрущялен пръстен- labrum glenoidale. Благодарение на този пръстен ставната повърхност се увеличава в ставата се стабилизира. Той омекотява и сътресенията, идващи от раменната кост. Ставната капсула е обширна и позволява значителен размер на движенията. Тя се залавя по края на ставната повърхност на лопатката, като сраства с външния ръб на хрущялния пръстен, а отгоре обляга над tuberculum supraglenoidale. След това се прехвърля към раменната кост и се залавя по нейната анатомична шийка. През ставната кухина минава сухожилието на дългата глава на двуглавия мускул. То е обвито от синовиално влагалище- vagina synovialis intertubercularis, която се продължава до нивото на хирургичната шийка и представлява продължение на синовиалния слой на ставната капсула. Синовиалният слой на капсулата се издува и образува bursa subscapularis subtendiea, намираща се под сухожилието на едноименния мускул. Бурсите имат значение и като резервни пространства за синовиалната течност на раменната става. Капсулата на раменната става се подсилва отгоре и встрани от яка връзка- lig. Coraohumerale, като започва от ключовидния израстък на лопатката и завършва на голямата и малката върга на раменната кост. Тя не ограничава движенията, а само укрепва ставната капсула отгоре. Отпред по ставната капсула се оформят три уплътнения на фоброзния слой, които започват от хрущялния пръстен и се вплитат в ставната капсула- lig. Glenohumeralia. От всички страни на ставата залягат мускули, започващи от лопатката и завършващи на проксималния край на раменната кост. Те срастват със ставната капсула и я заздравяват. Над ставата, между prosessus coracoideus и acromion, се изопва яка връзка- lig. Coracoacromiale. Макар и извънставна, тя има предпазно значение за ременната става- пази ч от удари, идващи отгоре, както и от изкълчване при падане върху ръцете. |
|||
Раменната става е кълбеста с много оси на движение. Тя е най-свободната става в човешкото тяло. Трите й главни оси за: напречна ос, около която се извършва предно сгъване- anteflexio, с размер до 90, и задно сгъване- retroflexio, в размер до 20; предно-задна ос, около която се извършва привеждане и отвеждане в размер до 90-100, която се ограничава от корако-акромиалната връзка; надлъжна ос, около която се извършва въртене- ротация, вътрешна и външна, с максимален общ размер около 90, а при отведена мишница- до 60. Движенията в двете страни на ключицата допълват движението на крайника. Повдигането отпред и встрани до 100, осъществяващо се в раменния пояс. По-нататък крайникът може да се повдигне още 20, но за сметка на движения с гръбначния стълб и даже с тазобедрената става При външна ротация лопатката се измества към гръбначния стълб и ставната ямка се обръща встрани, а при вътрешна ротация лопатката се измества латерално и ставната повърхност се обръща напред.{{commons|Category:Human humerus}} |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
Версия от 20:46, 11 април 2017
| Раменна кост | |
|---|---|
| |
| Раменна кост | |
| |
| Разрез на мишницата | |
| Латински | humerus |
| Атлас | Раменна кост |
| Система | костна система |
| Стави | рамо, лакът |
| Раменна кост в Общомедия | |
Раменна кост (Шаблон:Lang-la) е дълга тръбовидна кост, част от стилоподиума на скелета при гръбначните организми. В горният си край костта се свързва ставно с лопатката, а в долния проксимален край отново има ставна повърхност, която свързва костта с други две тръбести кости - лъчева и лакътна кост (подраменни кости).
Описание
Раменната кост е съставена от тяло, проксимален (горен) и дистален (долен) край.[1] На проксималния край се намира главата (caput humeri) отделена от костта с шийка (colum humeri). Тя влиза в ставната трапчинка на лопатката. Отпред и отстрани на главата се намират два надебелени мускулни израстъка. Тялото на костта притежава широка и гладка спираловидна бразда Дисталният край притежава напречно обособена ставна повърхност, наречена condylus humeri.
Видови особености
- При човека - медиалният кондил е по-голям от латералния.
- При говедото - костта е къса, дебела и груба. В проксималния край на костта се наблюдава и трети по-малък израстък.
- При свиня - костта изглежда дълга и тънка, но при по-стари свине става груба с ясно оформени израстъци.
- При кон - двата израстъка в проксималната част на костта са почти с еднакви размери.
- При куче - костта е тънка и дълга с леко извита нагоре проксимална третина. Шийката е ясно отделена, а израстъците са много ниски.
- При птиците - костта е дълга и слабо извита. Под медиалния израстък има има обширна трапчинка, в чието дъно лежи голям отвор. Той служи за свързване на въздушните торби с празнината на костта.[2]
Раменна става
Свободният горен крайник е свързан с раменния пояс посредством съчленяване на лопатката с раменната става. Ставните повърхности са: cavitas glenoidalis scaulae и caput humeri. Ставнат аямка на лопатката се допълва от влакнестохрущялен пръстен- labrum glenoidale. Благодарение на този пръстен ставната повърхност се увеличава в ставата се стабилизира. Той омекотява и сътресенията, идващи от раменната кост. Ставната капсула е обширна и позволява значителен размер на движенията. Тя се залавя по края на ставната повърхност на лопатката, като сраства с външния ръб на хрущялния пръстен, а отгоре обляга над tuberculum supraglenoidale. След това се прехвърля към раменната кост и се залавя по нейната анатомична шийка. През ставната кухина минава сухожилието на дългата глава на двуглавия мускул. То е обвито от синовиално влагалище- vagina synovialis intertubercularis, която се продължава до нивото на хирургичната шийка и представлява продължение на синовиалния слой на ставната капсула. Синовиалният слой на капсулата се издува и образува bursa subscapularis subtendiea, намираща се под сухожилието на едноименния мускул. Бурсите имат значение и като резервни пространства за синовиалната течност на раменната става. Капсулата на раменната става се подсилва отгоре и встрани от яка връзка- lig. Coraohumerale, като започва от ключовидния израстък на лопатката и завършва на голямата и малката върга на раменната кост. Тя не ограничава движенията, а само укрепва ставната капсула отгоре. Отпред по ставната капсула се оформят три уплътнения на фоброзния слой, които започват от хрущялния пръстен и се вплитат в ставната капсула- lig. Glenohumeralia. От всички страни на ставата залягат мускули, започващи от лопатката и завършващи на проксималния край на раменната кост. Те срастват със ставната капсула и я заздравяват. Над ставата, между prosessus coracoideus и acromion, се изопва яка връзка- lig. Coracoacromiale. Макар и извънставна, тя има предпазно значение за ременната става- пази ч от удари, идващи отгоре, както и от изкълчване при падане върху ръцете.
Раменната става е кълбеста с много оси на движение. Тя е най-свободната става в човешкото тяло. Трите й главни оси за: напречна ос, около която се извършва предно сгъване- anteflexio, с размер до 90, и задно сгъване- retroflexio, в размер до 20; предно-задна ос, около която се извършва привеждане и отвеждане в размер до 90-100, която се ограничава от корако-акромиалната връзка; надлъжна ос, около която се извършва въртене- ротация, вътрешна и външна, с максимален общ размер около 90, а при отведена мишница- до 60. Движенията в двете страни на ключицата допълват движението на крайника. Повдигането отпред и встрани до 100, осъществяващо се в раменния пояс. По-нататък крайникът може да се повдигне още 20, но за сметка на движения с гръбначния стълб и даже с тазобедрената става При външна ротация лопатката се измества към гръбначния стълб и ставната ямка се обръща встрани, а при вътрешна ротация лопатката се измества латерално и ставната повърхност се обръща напред.
