Алдимир: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Личности (Крън); Добавяне на Категория:Крънчани, ползвайки HotCat
→‎Източници: премахнато ръчното разделение на колони, за да се приложи автоматичното редактирано с AWB
Ред 51: Ред 51:


== Източници ==
== Източници ==
{{колони|3|<references/>}}
<references />


; Цитирана литература
; Цитирана литература

Версия от 08:49, 13 април 2017

Алдимир
деспот на Крън
Управление1298(?) - 1305 г.
Лични данни
Роден
XIII век
Починал
1305 г. (?)
Семейство
ДинастияТертер
БракМарина Смилец
ПотомциИван Драгушин

Алдимир или Елтимир[б. 1] е български аристократ от династията Тертер, живял през XIII-XIV век. По-малък брат на цар Георги I Тертер, той е влиятелен местен владетел на Крънското деспотство.

След детронирането на Георги I Тертер Алдимир живее в изгнание, но в края на XIII век се връща в България като съюзник на регентката Смилцена. Той не се противопоставя на своя племенник Тодор Светослав, когато той завзема трона, и дори му съдейства за отстраняването на някои претенденти за трона. Въпреки това Тодор Светослав го отстранява, когато Алдимир му изменя и се съюзява с византийците.

При Георги I Тертер и Смилцена

Родословно дърво на Тертеровата династия в България

Алдимир, както и неговият брат Георги I Тертер, е от кумански произход. Според историка Пламен Павлов техните предшественици са избягали в България след 1241 година,[3] спасявайки се от размирици в Унгария. Те произлизат от куманската владетелска династия Тертероба, а хан Котян вероятно е техен близък родственик или дори пряк предшественик.[4]

Алдимир се издига след като по-големият му брат Георги заема българския трон през 1280 година. Вероятно по това време той получава висшата титла деспот,[3][4] като според Джон Файн същевремнно получава като владение и областта на Крън.[5] В същото време Павлов предполага, че Алдимир става владетел на Крън едва през 1298 година, след края на своето изгнание.[3]

За разлика от своя съсед, владетеля на Копсис Смилец, Алдимир остава лоялен към българския цар и поддържа постоянни връзки със столицата Търново. Файн описва земите на Алдимир като обхващащи цялата област южно от Стара планина от днешния Сливен на изток до Казанлък или Карлово на запад.[6] Негова столица е крепостта Крън, разположена в северната част на Казанлъшката котловина, близо до южния край на Шипченския проход.[3][4]

След абдикацията на цар Георги I Тертер през 1292 година Алдимир е принуден да замине в изгнание. Възможно е първоначално той да придружава брат си като бежанец във Византийската империя, но малко по-късно със сигурност се установява в земите на Златната орда. Вероятно със съгласието на монголите се завръща в България през 1298 година, след смъртта на Смилец, когато цар става малолетният му син Йоан, а страната се управлява от вдовицата на Смилец, условно наричана Смилцена. Алдимир се поставя под властта на Смилцена, която му дава властта над Крънската област или възстановява владението му. За да утвърдят връзката Алдимир се жени за дъщерята на Смилцена Марина,[3][4] може би в края на 1298 година.[7]

С назначаването на Алдимир за деспот на Крън Смилцена си осигурява защита от братята на Смилец Радослав и Войсил, които са бежанци във Византийската империя и претендират за българската корона или поне за предишните си владения в северна Тракия. При управлението на Смилцена Алдимир е сред най-влиятелните личности в България, а византийския държавник Теодор Метохит, наричайки го „авантюрист скит“, го определя като дясната ръка на царицата. Алдимир вероятно участва в неуспешните преговори за антивизантийско споразумение между България и Сърбия, като Павлов дори предполага, че самата идея за този съюз е негова.[3]

При Тодор Светослав

Карта на войните на цар Тодор Светослав с Византийската империя - отбелязано е деспотството на Алдимир
Средновековен стенописен портрет на вътрешната стена на църква, показващ православна монахиня с модел на църква
Средновековен стенописен портрет на вътрешната стена на църква, показващ висок мъж с брада в благородническо облекло
Портрети на Алдимировата съпруга Марина Смилец (вляво) и неговия син Иван Драгушин (вдясно) в Полошкия манастир

През 1299 година синът на Георги I Тертер и племенник на Алдимир Тодор Светослав предявява претенциите си за българския трон и навлиза в страната с монголски войски. Научавайки за това, Смилцена и Йоан напускат столицата преди Тодор Светослав да я доближи и отиват в Крънското деспотство. Алдимир предоставя убежище на Смилцена и Йоан,[7] въпреки че определено не се противопоставя на новокоронования си племенник.

През 1300 година братът на Смилец севастократор Радослав оглавява подкрепян от византийците поход срещу Алтимир, насочвайки се към столицата Търново. Нападението обаче завършва с катастрофален резултат за Радослав - той е пленен от Алдимир, ослепен[8][9] и върнат обратно в Солун, а придружаващите го византийски военачалници са изпратени като пленници на цар Тодор Светослав. По този начин Алдимир заявява верността си към царя, който го награждава с разширение на владението му.[3] Към Крънското деспотство са добавени съседните области на изток с крепостите Ямбол и Лардея край днешен Карнобат.[4]

Макар че Алдимир демонстрира лоялност към Тодор Светослав, присъствието на Смилцена и Йоан в двора му вероятно е разглеждано от царя като заплаха. Освен това Алдимир може би се надява при възможност сам да заеме трона.[3][4] След победата на Тодор Светослав над Византия в битката при Скафида през 1304 година, византийците се обръщат към Алдимир с предложение за съюз срещу България. Той първоначално отказва[10] и се държи враждебно с византийските войски, навлезли във владенията му през 1305 година. Въпреки това, към края на годината той преминава на страната на византийците, след като Тодор Светослав му отнема дадените малко по-рано крепости.[11] Малко след това Тодор Светослав възстановява прякото управление на Крън, като завзема и анексира деспотството.[11][12]

Възможно е Алдимир да е убит при завладяването на Крънското деспотство от Тодор Светослав, тъй като след това той вече не се споменава в източниците.[4][13] Вдовицата му Марина и техният син Иван Драгушин[1] успяват да избягат в Сърбия, където сестрата на Марина Теодора е женена за престолонаследника Стефан Урош. По-късно, при управлението на неговия първи братовчед Стефан Душан, Иван Драгушин получава владения в Македония. Ктиторски портрети на Марина и Иван Драгушин са запазени в Полошкия манастир край Кавадарци, където преди 1340 година е погребан синът на Алдимир.[14]

Бележки

  1. Във византийските източници Алдимир е наричан с името Ἐλτιμηρῆς, поради което в по-ранната историография е използвана формата „Елтимир“. Първоначалното име „Алдимир“ е установено след откриването на надгробния надпис на сина му Иван Драгушин.[1] Някои източници използват и формата „Алдемир“.[2] Според Пламен Павлов името „Алдимир“ означава „горещо желязо“ на кумански.[3]

Източници

Цитирана литература