Ким: Разлика между версии
authority от Q26811 |
м замяна на русизъм с българска форма |
||
Ред 21: | Ред 21: | ||
Използва се като подправка предимно в хлебни произведения и напитки. В Чехия има вид хляб (кимовий) в който се слага тази подправка. Има остър аромат, подобен на този на анасона. Семената обикновено се използват цели. |
Използва се като подправка предимно в хлебни произведения и напитки. В Чехия има вид хляб (кимовий) в който се слага тази подправка. Има остър аромат, подобен на този на анасона. Семената обикновено се използват цели. |
||
Имат остър анасонов аромат и вкус. Ароматът е от |
Имат остър анасонов аромат и вкус. Ароматът е от етеричните масла - основно от карвон и лимонен. |
||
Използва се и като подправка в супи, сирена и ликьори, особено централно-европейската и скандинавските кухни. |
Използва се и като подправка в супи, сирена и ликьори, особено централно-европейската и скандинавските кухни. |
Версия от 04:28, 15 април 2017
- Тази статия е за вида растения. За рода вижте Ким (род).
Ким | ||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||
Ким в Общомедия | ||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Кимът (Carum carvi) е растение от семейството на моркова и магданоза — Сенникоцветни (Apiaceae). Произхожда от Евразия и Северна Африка. Култивирано е било в Египет още 1500 г. пр.н.е.
Използва се като подправка предимно в хлебни произведения и напитки. В Чехия има вид хляб (кимовий) в който се слага тази подправка. Има остър аромат, подобен на този на анасона. Семената обикновено се използват цели.
Имат остър анасонов аромат и вкус. Ароматът е от етеричните масла - основно от карвон и лимонен.
Използва се и като подправка в супи, сирена и ликьори, особено централно-европейската и скандинавските кухни.
Чай направен от семената е полезен при колики.[1]
Маслото от ким се използва и като ароматизатор в козметиката (за сапуни, лосиони и парфюми).
Бележки
- ↑ Ланджев, Илия. Енциклопедия на лечебните растения в България. Книгоиздателска къща Труд, 2010. с. 202.
|