Успение Богородично (Покрован): Разлика между версии
Ред 21: | Ред 21: | ||
== История на енорията == |
== История на енорията == |
||
През 1860 г. населението на Покрован приема [[Църква на съединените с Рим българи|униaта]] в стремежа си да |
През 1860 г. населението на Покрован приема [[Църква на съединените с Рим българи|униaта]] в стремежа си да запази българската си идентичност и отхвърли гръцкото духовенство. Така енорията в Покрован заедно с тази в град [[Малко Търново]] са едни от най-старите енории в страната. Част от жителите на селото приемат униата през 1861 г., процесът по присъединяването към католическата църква продължава до 1885 г. През 1863 г. от 90 християнски къщи в селото, 45 са униати, тогава започва и строежът на нова църква. |
||
Бъдещият администратор на [[Тракийски български апостолически викариат|Тракийския апостолически викариат]] - [[Христофор Кондов]] е енорист и учител в селото от 1885 до 1892 г. По негово време е построена нова училищна сграда с осем стаи. |
Бъдещият администратор на [[Тракийски български апостолически викариат|Тракийския апостолически викариат]] - [[Христофор Кондов]] е енорист и учител в селото от 1885 до 1892 г. По негово време е построена нова училищна сграда с осем стаи. |
Версия от 17:25, 15 април 2017
„Успение Богородично“ | |
Вид на храма | католическа църква |
---|---|
Страна | България |
Населено място | Покрован |
Религия | Църква на съединените с Рим българи |
Епархия | Софийска апостолическа екзархия |
Изграждане | 1924 г. |
Статут | действащ храм |
„Успение Богородично“ е католическа униатска църква в село Покрован, България, енорийски храм на Софийската апостолическа екзархия. Енорията в Покрован е единствената католическа структура в Родопския район.
История на енорията
През 1860 г. населението на Покрован приема униaта в стремежа си да запази българската си идентичност и отхвърли гръцкото духовенство. Така енорията в Покрован заедно с тази в град Малко Търново са едни от най-старите енории в страната. Част от жителите на селото приемат униата през 1861 г., процесът по присъединяването към католическата църква продължава до 1885 г. През 1863 г. от 90 християнски къщи в селото, 45 са униати, тогава започва и строежът на нова църква.
Бъдещият администратор на Тракийския апостолически викариат - Христофор Кондов е енорист и учител в селото от 1885 до 1892 г. По негово време е построена нова училищна сграда с осем стаи.
Балканските войни са едни от най-трагичните периоди в историята на енорията. През 1913 г. униатската махала е опожарена заедно с училището и църквата. Голяма част от мъжете са затворени в училището и избити, а жените и децата са отвлечени в плен. След намесата на Великите сили, те биват върнати в опожареното си село.
От 1937 г. сестрите евхаристинки имат манастир в енорията.
През 1952 г. е арестуван енорийският свещеник - отец Георги Митов, обвинен в диверсионна дейност и осъден на 10 години лишаване от свобода по „големия” католически процес. Енорийският дом е конфискуван. През 1964 г. за енорист е назначен отец Велик Вичев. Отец Вичев събира документи и свидетелства за живота в енорията, които са включени в издадената през 2009 г „Книга за село Покрован”.[1]
През 2013 г. епископ Христо Пройков отслужва молебен по случай 100 години от трагичните събития, когато през 1913 г. башибозукът избива жителите и опожарява къщите на селото. За това понякога село Покрован е наричано „католическия Батак”. Като възпоменание от тези жестоки събития е монтирана паметна плоча. [2] Католическата фондация „Каритас“ се грижи за възрастните болни и самотни хора в енорията.
История на храма
Пpез 1924 г. е построена нова сграда на църквата. През 1937 г. в двора на църквата е построена сграда за сестрите евхаристинки, издигната е и камбанария. През 1939 г. църквата е осветена тържествено.
В църквата е в стил на православен храм. Статуите на Света Бернадета и плащеницата на Христос са канонически светини на католицизма. Храмът се стопанисва от отците успенци.
Бележки
- ↑ Факти от книгата са използване за обогатяване на тази статия
- ↑ Католическите епархии в България