Успение Богородично (Покрован): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 25: | Ред 25: | ||
Бъдещият администратор на [[Тракийски български апостолически викариат|Тракийския апостолически викариат]] – [[Христофор Кондов]] е енорист и учител в селото от 1885 до 1892 г. По негово време е построена нова училищна сграда с осем стаи. |
Бъдещият администратор на [[Тракийски български апостолически викариат|Тракийския апостолически викариат]] – [[Христофор Кондов]] е енорист и учител в селото от 1885 до 1892 г. По негово време е построена нова училищна сграда с осем стаи. |
||
[[Балканските войни]] са едни от най-трагичните периоди в историята на енорията. През 1913 г. униатската махала е опожарена заедно с училището и църквата. Голяма част от мъжете са затворени в училището и избити, а жените и децата са отвлечени в плен. След намесата на Великите сили, те биват върнати в опожареното си село. |
[[Балканските войни]] са едни от най-трагичните периоди в историята на енорията. През 1913 г. униатската махала е опожарена заедно с училището и църквата. Голяма част от мъжете са затворени в училището и избити, а жените и децата са отвлечени в плен. След намесата на Великите сили, те биват върнати в опожареното си село.<ref name=":0">[http://www.desant.net/show-news/33379 Село Покрован – „католическият Батак“]</ref> |
||
От 1937 г. сестрите [[евхаристинки]] имат манастир в енорията. |
От 1937 г. сестрите [[евхаристинки]] имат манастир в енорията. |
||
През 1952 г. е арестуван енорийският свещеник – отец Георги Митов, обвинен в диверсионна дейност и осъден на 10 години лишаване от свобода по „големия“ [[Католически процеси|католически процес]]. Енорийският дом е конфискуван. През 1964 г. за енорист е назначен отец [[Велик Вичев]] (1923-1985). Отец Вичев събира документи и свидетелства за живота в енорията, които са включени в издадената през 2009 г „Книга за село Покрован“. |
През 1952 г. е арестуван енорийският свещеник – отец Георги Митов, обвинен в диверсионна дейност и осъден на 10 години лишаване от свобода по „големия“ [[Католически процеси|католически процес]]. Енорийският дом е конфискуван. През 1964 г. за енорист е назначен отец [[Велик Вичев]] (1923-1985). Отец Вичев събира документи и свидетелства за живота в енорията, които са включени в издадената през 2009 г „Книга за село Покрован“.<ref name=":0" /> |
||
През 2013 г. епископ [[Христо Пройков]] отслужва молебен по случай 100 години от трагичните събития, когато през 1913 г. башибозукът избива жителите и опожарява къщите на селото. За това понякога село Покрован е наричано „католическия Батак“. Като възпоменание от тези жестоки събития е монтирана паметна плоча. <ref>[http://bg.radiovaticana.va/storico/2013/08/19/католическите_епархии_в_българия/bul-720731 Католическите епархии в България]</ref> Католическата фондация „Каритас“ се грижи за възрастните болни и самотни хора в енорията. |
През 2013 г. епископ [[Христо Пройков]] отслужва молебен по случай 100 години от трагичните събития, когато през 1913 г. башибозукът избива жителите и опожарява къщите на селото. За това понякога село Покрован е наричано „католическия Батак“. Като възпоменание от тези жестоки събития е монтирана паметна плоча. <ref>[http://bg.radiovaticana.va/storico/2013/08/19/католическите_епархии_в_българия/bul-720731 Католическите епархии в България]</ref> Католическата фондация „Каритас“ се грижи за възрастните болни и самотни хора в енорията. |
Версия от 19:42, 15 април 2017
„Успение Богородично“ | |
Вид на храма | католическа църква |
---|---|
Страна | България |
Населено място | Покрован |
Религия | Църква на съединените с Рим българи |
Епархия | Софийска апостолическа екзархия |
Изграждане | 1924 г. |
Статут | действащ храм |
„Успение Богородично“ е католическа униатска църква в село Покрован, България, енорийски храм на Софийската апостолическа екзархия. Енорията в Покрован е единствената католическа структура в Родопския район.
История на енорията
През 1860 г. населението на Покрован приема униата в стремежа си да запази българската си идентичност и отхвърли гръцкото духовенство. Така енорията в Покрован заедно с тази в град Малко Търново са едни от най-старите енории в страната. Част от жителите на селото приемат униата през 1861 г., процесът по присъединяването към католическата църква продължава до 1885 г. През 1863 г. от 90 християнски къщи в селото, 45 са униати, тогава започва и строежът на нова църква.
Бъдещият администратор на Тракийския апостолически викариат – Христофор Кондов е енорист и учител в селото от 1885 до 1892 г. По негово време е построена нова училищна сграда с осем стаи.
Балканските войни са едни от най-трагичните периоди в историята на енорията. През 1913 г. униатската махала е опожарена заедно с училището и църквата. Голяма част от мъжете са затворени в училището и избити, а жените и децата са отвлечени в плен. След намесата на Великите сили, те биват върнати в опожареното си село.[1]
От 1937 г. сестрите евхаристинки имат манастир в енорията.
През 1952 г. е арестуван енорийският свещеник – отец Георги Митов, обвинен в диверсионна дейност и осъден на 10 години лишаване от свобода по „големия“ католически процес. Енорийският дом е конфискуван. През 1964 г. за енорист е назначен отец Велик Вичев (1923-1985). Отец Вичев събира документи и свидетелства за живота в енорията, които са включени в издадената през 2009 г „Книга за село Покрован“.[1]
През 2013 г. епископ Христо Пройков отслужва молебен по случай 100 години от трагичните събития, когато през 1913 г. башибозукът избива жителите и опожарява къщите на селото. За това понякога село Покрован е наричано „католическия Батак“. Като възпоменание от тези жестоки събития е монтирана паметна плоча. [2] Католическата фондация „Каритас“ се грижи за възрастните болни и самотни хора в енорията.
История на храма
През 1924 г. е построена нова сграда на църквата. През 1937 г. в двора на църквата е построена сграда за сестрите евхаристинки, издигната е и камбанария. През 1939 г. църквата е осветена тържествено.
В църквата е в стил на православен храм. Статуите на Света Бернадета и плащеницата на Христос са канонически светини на католицизма. Храмът се стопанисва от отците успенци.