Кръвен данък: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Bloodtax.jpg|мини|Събиране на кръвен данък, османска миниатюра]] |
[[Файл:Bloodtax.jpg|мини|Събиране на кръвен данък, османска миниатюра]] |
||
'''Кръвният данък''' ('''девширме''') е периодично събиране в [[Османската империя]] на [[Християнство|християнски]] момчета, които са използвани в [[Еничарски корпус|еничарския корпус]] и на други държавни служби. |
'''Кръвният данък''' ('''девширме''') е периодично събиране в [[Османската империя]] на [[Християнство|християнски]] момчета, които са използвани в [[Еничарски корпус|еничарския корпус]] и на други държавни служби. |
||
Първоначално еничарският корпус се попълва главно от християни, пленени в хода на военните действия при експанзията на Османската империя на [[Балкански полуостров|Балканите]] и в [[Мала Азия]]. С времето този източник на попълнения става недостатъчен и в края на 14 век, по времето на султан [[Баязид I|Баязид I Йълдъръм]], е въведена практиката за събиране на кръвен данък. Той засяга най-силно балканските страни, където се запазва значително християнско население, но някои области, като [[Цариград]], [[Галата (Истанбул)|Галата]] и [[Родос]], са освободени от този данък.<ref name="снегаров">{{Снегаров-ИОА-2|36 – 40}}</ref> |
Първоначално еничарският корпус се попълва главно от християни, пленени в хода на военните действия при експанзията на Османската империя на [[Балкански полуостров|Балканите]] и в [[Мала Азия]]. С времето този източник на попълнения става недостатъчен и в края на 14 век, по времето на султан [[Баязид I|Баязид I Йълдъръм]], е въведена практиката за събиране на кръвен данък. Той засяга най-силно балканските страни, където се запазва значително християнско население, но някои области, като [[Цариград]], [[Галата (Истанбул)|Галата]] и [[Родос]], са освободени от този данък.<ref name="снегаров">{{Снегаров-ИОА-2|36 – 40}}</ref> |
||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
След отнемане момчетата се изпращат в определени за тях центрове в Цариград, Галата и [[Одрин]]. Те се [[Обрязване|обрязват]] и получават [[ислям]]ско възпитание. Разделят се на 2 групи – [[ишоглан]]и и [[аджемоглан]]и. Първите получават изключително добро образование, като се подготвят за висши държавни постове. Останалите са готвени за еничарския корпус или за обслужващи длъжности в двореца, като междувременно много от тях работят в градините на султана или на други места. След навършване на пълнолетие (20 години) повечето от тях стават еничари.<ref name="снегаров"/> |
След отнемане момчетата се изпращат в определени за тях центрове в Цариград, Галата и [[Одрин]]. Те се [[Обрязване|обрязват]] и получават [[ислям]]ско възпитание. Разделят се на 2 групи – [[ишоглан]]и и [[аджемоглан]]и. Първите получават изключително добро образование, като се подготвят за висши държавни постове. Останалите са готвени за еничарския корпус или за обслужващи длъжности в двореца, като междувременно много от тях работят в градините на султана или на други места. След навършване на пълнолетие (20 години) повечето от тях стават еничари.<ref name="снегаров"/> |
||
Кръвният данък се счита от балканските народи за един от най-тежките. Свидетелство са множеството народни песни и предания, разказващи за него.<ref name="снегаров"/> Не са малко и случаите на доброволно предаване на християнски деца от родителите им. Това се прави с оглед на големите перспективи за бъдещето им, свързани с получаване на образование и възможност за израстване в имперската администрация. Често, бедни мюсюлмани предлагат на съседите си християни, да си разменят децата при събиране на този данък със същите мотиви.<ref>Philip Mansel. Constantinople, City of the World’s Desire, |
Кръвният данък се счита от балканските народи за един от най-тежките. Свидетелство са множеството народни песни и предания, разказващи за него.<ref name="снегаров"/> Не са малко и случаите на доброволно предаване на християнски деца от родителите им. Това се прави с оглед на големите перспективи за бъдещето им, свързани с получаване на образование и възможност за израстване в имперската администрация. Често, бедни мюсюлмани предлагат на съседите си християни, да си разменят децата при събиране на този данък със същите мотиви.<ref>Philip Mansel. Constantinople, City of the World’s Desire, 1453 – 1924. John Murrey Publishers. 1995, p. 17, ISBN 978-0-7195-6880-0.</ref> |
||
Последното споменаване за набиране на християни по девширме се отнася към началото на 18-ти век. |
Последното споменаване за набиране на християни по девширме се отнася към началото на 18-ти век. |
||
Версия от 06:39, 17 април 2017
Кръвният данък (девширме) е периодично събиране в Османската империя на християнски момчета, които са използвани в еничарския корпус и на други държавни служби.
Първоначално еничарският корпус се попълва главно от християни, пленени в хода на военните действия при експанзията на Османската империя на Балканите и в Мала Азия. С времето този източник на попълнения става недостатъчен и в края на 14 век, по времето на султан Баязид I Йълдъръм, е въведена практиката за събиране на кръвен данък. Той засяга най-силно балканските страни, където се запазва значително християнско население, но някои области, като Цариград, Галата и Родос, са освободени от този данък.[1]
Според първоначалния замисъл кръвният данък трябва да се събира веднъж на 5 години, но на практика този срок често не се спазва. Всяка година той се събира в различни области, така че годишният набор да бъде приблизително постоянен. В средата на 15 век обичайният брой на събраните деца е 2000 – 2500 годишно. Момчетата се подбират сред здравите, интелигентните, сръчни и красиви деца на възраст 7 – 10 години, но тази възраст не винаги се спазва и, особено в по-късния период, често се събират и по-възрастни деца. Това става причина на много места момчетата да се женят на по-ранна възраст, около 12 години, за да избегнат кръвния данък[1].
След отнемане момчетата се изпращат в определени за тях центрове в Цариград, Галата и Одрин. Те се обрязват и получават ислямско възпитание. Разделят се на 2 групи – ишоглани и аджемоглани. Първите получават изключително добро образование, като се подготвят за висши държавни постове. Останалите са готвени за еничарския корпус или за обслужващи длъжности в двореца, като междувременно много от тях работят в градините на султана или на други места. След навършване на пълнолетие (20 години) повечето от тях стават еничари.[1]
Кръвният данък се счита от балканските народи за един от най-тежките. Свидетелство са множеството народни песни и предания, разказващи за него.[1] Не са малко и случаите на доброволно предаване на християнски деца от родителите им. Това се прави с оглед на големите перспективи за бъдещето им, свързани с получаване на образование и възможност за израстване в имперската администрация. Често, бедни мюсюлмани предлагат на съседите си християни, да си разменят децата при събиране на този данък със същите мотиви.[2]
Последното споменаване за набиране на християни по девширме се отнася към началото на 18-ти век.
Вижте също
Бележки
- ↑ а б в г Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 36 – 40.
- ↑ Philip Mansel. Constantinople, City of the World’s Desire, 1453 – 1924. John Murrey Publishers. 1995, p. 17, ISBN 978-0-7195-6880-0.