Андон Жостов: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}} |
факт |
||
Ред 18: | Ред 18: | ||
}} |
}} |
||
'''Андон Стоев Жостов''' е [[българи|български]] възрожденски деец и духовник. |
'''Андон Стоев Жостов''' е [[българи|български]] възрожденски просветен деец и духовник. |
||
==Биография== |
==Биография== |
||
Жостов е роден в 1842 година в неврокопското село [[Гайтаниново]]. Завършва училище в [[Солун]] и става учител в Гайтаниново. Участва в [[Борба за самостоятелна българска църква|борбата за самостоятелна българска църква]] и е сред организаторите на [[Народен събор в Гайтаниново|Народния събор в Гайтаниново]] в 1869 година за отхвърляне на върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. Преследван е от властите и два пъти осъждан на смърт. |
Жостов е роден в 1842 година в неврокопското село [[Гайтаниново]]. Завършва училище в [[Солун]] и става учител в Гайтаниново. Участва в [[Борба за самостоятелна българска църква|борбата за самостоятелна българска църква]] и е сред организаторите на [[Народен събор в Гайтаниново|Народния събор в Гайтаниново]] в 1869 година за отхвърляне на върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. През 1869 - 1870 година учи в родното си село при изтъкнатия педагог [[Захари Бояджиев]], където усвоява преподаването на български и турски език.<ref>Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, стр.100.</ref> Преследван е от властите и два пъти е осъждан на смърт. |
||
След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] семейство Жостови се установява в освободената част от България, където Андон Жостов става свещеник и приема името '''Антоний'''. Тук продължава да развива активна просветна дейност и е сред основателите на софийската църква „Свети Никола“. След Съединението отговаря за училищното и църковното дело в Серско и подпомага [[Неврокопска българска община|Неврокопската българска община]].<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 569.</ref> |
След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] семейство Жостови се установява в освободената част от България, където Андон Жостов става свещеник и приема името '''Антоний'''. Тук продължава да развива активна просветна дейност и е сред основателите на софийската църква „Свети Никола“. След Съединението отговаря за училищното и църковното дело в Серско и подпомага [[Неврокопска българска община|Неврокопската българска община]].<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 569.</ref> |
Версия от 18:12, 17 април 2017
Андон Жостов | |
български общественик | |
Роден |
26 ноември 1842 г.
|
---|---|
Починал | 21 ноември 1903 г.
|
Андон Жостов в Общомедия |
Андон Стоев Жостов е български възрожденски просветен деец и духовник.
Биография
Жостов е роден в 1842 година в неврокопското село Гайтаниново. Завършва училище в Солун и става учител в Гайтаниново. Участва в борбата за самостоятелна българска църква и е сред организаторите на Народния събор в Гайтаниново в 1869 година за отхвърляне на върховенството на Цариградската патриаршия. През 1869 - 1870 година учи в родното си село при изтъкнатия педагог Захари Бояджиев, където усвоява преподаването на български и турски език.[1] Преследван е от властите и два пъти е осъждан на смърт.
След Руско-турската война семейство Жостови се установява в освободената част от България, където Андон Жостов става свещеник и приема името Антоний. Тук продължава да развива активна просветна дейност и е сред основателите на софийската църква „Свети Никола“. След Съединението отговаря за училищното и църковното дело в Серско и подпомага Неврокопската българска община.[2]
Тримата му синове Константин Жостов, Димитър Жостов и Спас Жостов са видни офицери от Българската армия.[3][4]
Бележки
- ↑ Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, стр.100.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 569.
- ↑ Енциклопедия Пирински край, Благоевград, 1995, стр. 339.
- ↑ Захариева, Снежана, Флорика Велева. Генерал Константин Жостов - историята на един достоен българин. в: Военноисторически сборник, 2007, 3, стр. 27 - 28.