Крал на Франция: Разлика между версии
Замяна на файла „Louis_V.jpg“ с Amiel_-_Louis_V_of_France.jpg |
→Династия Бурбон (1589 – 1792): по-ясно |
||
Ред 595: | Ред 595: | ||
|} |
|} |
||
От [[21 септември]] [[1792]] Франция е [[Първа френска република|епублика]] и кралят няма никаква власт, а кралското семейство е затворено в крепостта Тампл. На [[21 януари]] [[1793]] Луи XVI е екзекутиран и негов наследник като крал на Франция от гледна точка на роялистите до [[8 юни]] [[1795]] е синът му - Луи-Шарл ('''[[Луи XVII]]'''); всъщност дофинът умира в крепостта Тампл, докато властта е в ръцете на лидерите на републиката. След смъртта на дофина, крал по право е неговият чичо Луи-Станислас (брат на Луи XVI), но той става крал на Франция ''de facto'' едва през [[1814]] под името '''[[Луи XVIII]]'''. |
|||
== [[Първа френска република|Първа република]] (1792 – 1804) == |
== [[Първа френска република|Първа република]] (1792 – 1804) == |
Версия от 12:09, 18 април 2017
Това е списък на владетелите на Франция от разпадането на Франкската империя и обособяването на Западнофранкското кралство (843 г.) до падането на Втората империя през 1870 г.:
Меровинги (428 – 737)
Името на Франция идва от германското племе наречено франки. Меровинговите крале са започнали като водачи на племена, като най-старият е Хлодио. Хлодвиг I е бил първият, който е превърнал тези племена в истинско кралство. След смъртта му, неговото кралство е било разделено между синовете му на Соисон (Неустрия), Париж, Орлеан (Бургундия) и Мец (Австразия). Няколко Меровингски монарха съюзили Франкското кралство и приели титлата „Крал на Франките“. Но след смъртта им, според франкската традиция, кралството бил разделяно между синовете му.
Портрет | Име | Крал от | Крал до | Връзки с предшествениците си | Титла |
---|---|---|---|---|---|
Клодион Дългокосия (Clodion le Chevelu) |
428 | 448 | • Син на Теодомер | Крал на Салийските франки (Roi des Francs saliens) | |
Меровей (Mérovée) |
448 | 457 | • Син на Хлодио | Крал на Салийските франки (Roi des Francs saliens) | |
Хилдерих I (Childéric Ier) |
457 | 481 | • Син на Меровей | Крал на Салийските франки (Roi des Francs saliens) | |
Хлодвиг I (Clovis Ier) |
481 | 511 | • Син на Хилдерих I | Крал на Франките (Roi des Francs) | |
Хилдеберт I (Childebert Ier) |
511 | 23 декември 558 | • Син на Хлодвиг I | Крал на Париж (Roi de Paris) | |
Хлотар I Стария (Clotaire Ier le Vieux) |
23 декември 558 | 29 ноември 561 | • Син на Хлодвиг I • По-малък брат на Хилдеберт I |
Крал на Франките (Roi des Francs) | |
Хариберт I (Caribert Ier) |
29 ноември 561 | 567 | • Син на Хлотар I | Крал на Париж (Roi de Paris) | |
Хилперих I (Chilpéric Ier) |
567 | 584 | • Син на Хлотар I • По-малък брат на Хариберт I |
Крал на Париж (Roi de Paris) Крал на Неустрия (Roi de Neustrie) | |
Хлотар II Великия, Младия (Clotaire II le Grand, le Jeune) |
584 | 18 октомври 629 | • Син на Хилперих I | Крал на Неустрия (Roi de Neustrie) Крал на Париж (Roi de Paris) (595 – 629) Крал на Франките (Roi des Francs) (613 – 629) | |
Дагоберт I (Dagobert Ier) |
18 октомври 629 | 19 януари 639 | • Син на Хлотар II | Крал на Франките (Roi des Francs) | |
Хлодвиг II Мързеливия (Clovis II le Fainéant) |
19 януари 639 | 31 октомври 657 | • Син на Дагоберт I | Крал на Неустрия и Бургундия (Roi de Neustrie et de Bourgogne) | |
Хлотар III (Clotaire III) |
31 октомври 657 | 673 | • Син на Хлодвиг II | Крал на Неустрия и Бургундия (Roi de Neustrie et de Bourgogne) Крал на Франките (Roi des Francs) (657 – 663) | |
Хилдерих II (Childéric II) |
673 | 675 | • Син на Хлодвиг II • По-малък брат на Хлотар III |
Крал на Франките (Roi des Francs) | |
Теодорих III (Thierry III) |
675 | 691 | • Син на Хлодвиг II • По-малък брат на Хилерих II |
Крал на Неустрия (Roi de Neustrie) Крал на Франките (Roi des Francs) (687 – 691) | |
Хлодвиг IV (Clovis IV) |
691 | 695 | • Син на Теодорих III | Крал на Франките (Roi des Francs) | |
Хилдеберт III Справедливия (Childebert III le Juste) |
695 | 23 април 711 | • Син на Теодерих III • По-малък брат на Хлодвиг IV |
Крал на Франките (Roi des Francs) | |
Дагоберт III | 23 април 711 | 715 | • Син на Хилдеберт III | Крал на Франките (Roi des Francs) | |
Хилперих II (Chilpéric II) |
715 | 13 февруари 721 | • Вероятно син на Хилдерик II | Крал на Неустрия и Бургундия (Roi de Neustrie et de Bourgogne) Крал на Франките (Roi des Francs) (719 – 721) | |
Теодорих IV (Thierry IV) |
13 февруари 721 | 737 | • Син на Дагоберт III | Крал на Франките (Roi des Francs) |
Каролингско междуцарствие (737 – 743)
Последните меровингски крале, познати като лениви крале (rois fainéants) не са притежавали истинска политическа власт, вместо това тя е била притежавана от Майордома. Когато Теодерих IV починал през 737, Майордома Карл Мартел оставил трона свободен и продължил да управлява до собствената си смърт през 741. Неговият син Пипин Късия възстановил малко от меровингската династия като издигнал Хилдерих III на трона през 743, само за да се отърве от него през 751.
Меровинги, реставрация (743 – 752)
Портрет | Име | Крал от | Крал до | Връзки с предшествениците си | Титла |
---|---|---|---|---|---|
Хилдерих III (Childéric III) |
743 | ноември 751 | • Син на Хиплерик II или на Теодерих IV | Крал на Франките (Roi des Francs) |
Каролинги (752 – 987)
Каролингската династия, носеща името на своя родоначалник, Карл Мартел, взема властта във Франкското кралство през 752, когато майордомът Пипин Къси, син на Мартел, принуждава поредния от ленивите крале (наричани така заради безразличието си към държавните въпроси) Хилдерих III от Меровингската династия да абдикира и се възкачил на негово място.
Империята се разраснала при управлението на сина на Пипин – Карл I, наричан Шарлеман, когато границите ѝ се разпростирали от Дания до Централна Италия, от Графство Бретан до Аварските земи. Със смъртта на Шарлеман кралството било наследено от сина му Луи I Благочестиви и неговите алчни синове, най големият-Лотар, Луи и Шарл. За да не оставя синовете си по-назад, Луи I разделил помежду им голяма част от империята си, което породило между братята спорове колко територия им се полага. Със смъртта на стария крал, най-малкия, Шарл се съюзил с брат си Луи срещу новия император Лотар и му обявили война. Съюзниците победили брат си в битката при Фонтеней през 841 г. До август 843 г. Лотар, изтощен от битките, се предал и бил принуден да подпише Вердюнския договор, с който империята на Шарлеман била разделена между тримата, като Луи, наричан оттук на татък Луи Немски, получил най-източните части, днешна Германия; Шарл взел най-западните, Франция; а Лотар останал с една значително по-малка територия между двете нови кралства, но все пак му било разрешено да запази титлата Император. Този списък започва с Шарл II, наричан Плешиви, първи крал на Франция.
Портрет | Име | Крал от | Крал до | Връзки с предшествениците си | Титла |
---|---|---|---|---|---|
Пипин Късия (Pépin le Bref) |
752 | 24 септември 768 | • Син на Карл Мартел, роднина на Хлодио | Крал на Франките (Roi des Francs) | |
Карломан I | 24 септември 768 | 4 декември 771 | • Син на Пипин Късия | Крал на Франките (Roi des Francs) | |
Карл Велики Късия (Pépin le Bref) |
24 септември 768 | 28 януари 814 | • Син на Пипин Късия | Крал на Франките (Roi des Francs) Император на римляните (Imperator Romanorum) (800 – 814) | |
Лудвиг I Благочестиви (Louis Ier le Pieux) |
28 януари 814 | 20 юни 840 | • Син на Карл Велики | Крал на Франките (Roi des Francs) Император на римляните (Imperator Romanorum) | |
Пипин Плешиви (Charles II le Chauve) |
20 юни 840 | 6 октомври 877 | • Син на Лудвиг I | Крал на Франките (Roi des Francs) Император на римляните (Imperator Romanorum) (875 – 877) | |
Луи II Пелтекът (Louis II le Bègue) |
6 октомври 877 | 10 април 879 | • Син на Карл II | Крал на Франките (Roi des Francs) | |
Луи III | 10 април 879 | 5 август 882 | • Син на Луи II | Крал на Франките (Roi des Francs) | |
Карломан II | 10 април 879 | 6 декември 884 | • Син на Луи II | Крал на Франките (Roi des Francs) | |
Карл Дебелия (Charles le Gros) |
20 май 885 | 13 януари 888 | • Син на Лудвиг II • Внук на Лудвиг Благочестиви • Правнук на Карл Велики |
Крал на Франките (Roi des Francs) Император на римляните (Imperator Romanorum) (881 – 887) | |
Одо Парижки (Eudes de Paris) |
29 февруари 888 | 1 януари 898 | • Син на Робер Силни (Робертини) • Избран за крал пред младия Шарл III |
Крал на Франките (Roi des Francs) | |
Шарл III Прости (Charles III le Simple) |
28 януари 893 | 30 юни 922 | • Син на Луи II • По-малък полубрат на Луи III и Карломан II |
Крал на Франките (Roi des Francs) | |
Робер I (Robert Ier) |
30 юни 922 | 15 юни 923 | • Син на Робер Силни (Робертини) • По-малък брат на Одо |
Крал на Франките (Roi des Francs) | |
Раул (Raoul de France) |
14 юли 923 | 15 януари 936 | • Зет на Робер I | Крал на Франките (Roi des Francs) | |
Луи IV от Отвъдморето (Louis IV d'Outremer) |
19 юни 936 | 10 септември 954 | • Син на Шарл III | Крал на Франките (Roi des Francs) | |
Лотар (Lothaire de France) |
12 ноември 954 | 2 март 986 | • Син на Луи IV | Крал на Франките (Roi des Francs) | |
Луи V Ленивия (Louis V le Fainéant) |
8 юни 986 | 22 май 987 | • Син на Лотар | Крал на Франките (Roi des Francs) |
Капетингска Династия
Когато Луи V починал, оставил страната без наследник, който да стане крал. Всеобщо било решено кралството да бъде предадено в силните и сигурни ръце на френския херцог Хуго Капет, от Саксонската династия, който още от управлението на Лотар управлявал необезпокояван. Хуго бил признат от аристокрацията и духовенството и коронован на 3 юли 987. Властта му, въпреки това ме можела да се предава наследствено и за това, за да запази властта в рода си, той представил сина си като свой наследник като rex Franconum (крал на Франките).Съответно синът му представил своя син като наследник, и той своя. Властта се предавала така между първите Капетинги до Филип II Огюст, който учредил властта задължително да се предава от баща на син. Директни Капетинги се отнася до поредица от крале в периода 987 – 1328 г., предаващи властта по този начин, от баща на син (с изключение на последните двама), включващ седемнадесет монарха, управлявали в период от близо 340 години.
Директни Капетинги (987 до 1328)
Портрет | Име | Крал от | Крал до | Връзки с предшествениците си | Титла |
---|---|---|---|---|---|
Хуго Капет (Hugues Capet) |
3 юли 987 | 24 октомври 996 | • Внук на Робер I | Крал на Франките (Roi des Francs) | |
Робер II Благочестиви, Мъдрия (Robert II le Pieux, le Sage) |
24 октомври 996 | 20 юли 1031 | • Син на Хуго Капет | Крал на Франките (Roi des Francs) | |
Анри I (Henri Ier) |
20 юли 1031 | 4 август 1060 | • Син на Робер II | Крал на Франките (Roi des Francs) | |
Филип I Влюбчивия (Philippe Ier l' Amoureux) |
4 август 1060 | 29 юли 1108 | • Син на Анри I | Крал на Франките (Roi des Francs) | |
Луи VI Дебелия (Louis VI le Gros) |
29 юли 1108 | 1 август 1137 | • Син на Филип I | Крал на Франките (Roi des Francs) | |
Луи VII Младия (Louis VII le Jeune) |
1 август 1137 | 18 септември 1180 | • Син на Луи VI | Крал на Франките (Roi des Francs) | |
Филип II Огюст (Philippe II Auguste) |
18 септември 1180 | 14 юли 1223 | • Син на Луи VII | Крал на Франките (Roi des Francs) | |
Луи VIII Лъвът (Louis VIII le Lion) |
14 юли 1223 | 8 ноември 1226 | • Син на Филип II Огюст | Крал на Франките (Roi des Francs) | |
Луи IX Свети (Saint Louis) |
8 ноември 1226 | 25 август 1270 | • Син на Луи VIII | Крал на Франките (Roi des Francs) | |
Филип III Смелия (Philippe III le Hardi) |
25 август 1270 | 5 октомври 1285 | • Син на Луи IX | Крал на Франките (Roi des Francs) | |
Филип IV Хубави (Philippe IV le Bel) |
5 октомври 1285 | 29 ноември 1314 | • Син на Филип III | Крал на Франция и Навара (Roi de France et de Navarre) | |
Файл:Louis X Le Hutin.jpg | Луи Х Вироглавия (Louis X le Hutin) |
29 ноември 1314 | 5 юни 1316 | • Син на Филип IV | Крал на Франция и Навара (Roi de France et de Navarre) |
Жан I Посмъртни (Jean Ier le Posthume) |
15 ноември 1316 | 20 ноември 1316 | • Син на Луи X | Крал на Франция и Навара (Roi de France et de Navarre) | |
Филип V Дълги (Philippe V le Long) |
20 ноември 1316 | 3 януари 1322 | • Син на Филип IV По-малък брат на Луи X |
Крал на Франция и Навара (Roi de France et de Navarre) | |
Шарл IV Хубави (Charles IV le Bel) |
3 януари 1322 | 1 февруари 1328 | • Син на Филип IV По-малък брат на Филип V |
Крал на Франция и Навара (Roi de France et de Navarre) |
В списъка не са Хуго Магнус, най-голям си на Робер II и Филип Френски, най-голям син на Луи VI; и двамата управляват заедно с бащите си (според ранна капетингска практика кралете коронясвали техните наследници докато са още живи и споделяли властта с тях), но са починали преди тях. Тъй като нито Хуго, нито Филип са били самостоятелни крале в живота си, те традиционно не са вписвани като крале на Франция.
Династия Валоа (1328 – 1589)
Със смъртта на последния от директните Капетинги кралството било изправено пред наследствена криза. Възникнал спор между владетелите на кралство Англия, кралство Навара и Франция относно най подходящия наследник, като всяка страна твърдяла, че нейните претенции са по-основателни от тези на останалите претенденти. От една страна бил Едуард III Плантагенет, внук на Филип IV по майчина линия, от друга Карл II Злия, крал на Навара, внук на Луи Х по майчина линия, и на края родът Валоа, водещ началото си от Шарл дьо Валоа, син на Филип III Смелия. Като по-възрастен от останалите двама претендента с едно поколение, Филип дьо Валоа, син на Шарл дьо Валоа, бил избран от аристокрацията и духовенството за най-подходящ и въпреки възраженията бил коронован през май 1328 г.
Като знак на недоволството си към несправедливото според него решение Едуард III,който бил и херцог на Нормандия (област в северна Франция), отказал да положи клетва за вярност пред новия крал. Скоро в Париж бил изпратен Адам Орлитън, епископ на Харифорд, който обявил война на Франция от името на Едуард, с което сложил началото на Стогодишната Война, опустошила страната и довела до смъртта на десетки хиляди души.
Портрет | Име | Крал от | Крал до | Връзки с предшествениците си | Титла |
---|---|---|---|---|---|
Филип VI дьо Валоа, Късметлията (Philippe VI de Valois, le Fortuné) |
1 февруари 1328 | 22 август 1350 | • Син на Шарл дьо Валоа, който е син на Филип III | Крал на Франция (Roi de France) | |
Жан II Добрия (Jean II le Bon) |
22 август 1350 | 8 април 1364 | • Син на Филип VI | Крал на Франция (Roi de France) | |
Шарл V Мъдрия (Charles V le Sage) |
8 април 1364 | 16 септември 1380 | • Син на Жан II | Крал на Франция (Roi de France) | |
Шарл VI Обичния, Лудия (Charles VI le Bienaimé, le Fol) |
16 септември 1380 | 21 октомври 1422 | • Син на Шарл V | Крал на Франция (Roi de France) | |
Шарл VII Победоносния (Charles VII le Victorieux) |
21 октомври 1422 | 22 юли 1461 | • Син на Шарл VI | Крал на Франция (Roi de France) | |
Луи XI Предпазливия (Louis XI le Prudent) |
22 юли 1461 | 30 август 1483 | • Син на Шарл VII | Крал на Франция (Roi de France) | |
Шарл VIII Любезния ((Charles VIII l'Affable) |
30 август 1483 | 7 април 1498 | • Син на Луи XI | Крал на Франция (Roi de France) |
Клон Валоа-Орлеан (1498 – 1515)
Кралски род със само един представител, Луи XII, херцог на Орлеан, получил кралството след смъртта на Шарл VIII, който не оставил мъжки наследник, а както гласи Салическото право, жена не може да управлява, нито властта да се предава по женска линия. След като самия той останал без мъжки наследник, короната преминала в братовчед му Франсоа I.
Портрет | Име | Крал от | Крал до | Връзки с предшествениците си | Титла |
---|---|---|---|---|---|
Луи XII Бащата на народа (Louis XII le Père du Peuple) |
7 април 1498 | 1 януари 1515 | • Правнук на Шарл V • Втори братовчед, и по първия му брак, зет на Луи XI • Съпруг на Анна Бретанска вдовица на Шарл VIII, от втория му брак |
Крал на Франция (Roi de France) |
Клон Валоа-Ангулем (1515 – 1589)
Портрет | Име | Крал от | Крал до | Връзки с предшествениците си | Титла |
---|---|---|---|---|---|
Франсоа I (François Ier) |
1 януари 1515 | 31 март 1547 | • Пра-правнук на Шарл V • Първи братовчед, и по първия му брак, зет на Луи XII |
Крал на Франция (Roi de France) | |
Анри II (Henri II) |
31 март 1547 | 10 юли 1559 | • Син на Франсоа I | Крал на Франция (Roi de France) | |
Франсоа II (François II) |
10 юли 1559 | 5 декември 1560 | • Син на Анри II | Крал на Франция (Roi de France) | |
Шарл IX (Charles IX) |
5 декември 1560 | 30 май 1574 | • Син на Анри II • По-малък брат на Франсоа II |
Крал на Франция (Roi de France) | |
Анри III (Henri III) |
30 май 1574 | 2 август 1589 | • Син на Анри II • По-малък брат на Шарл IX |
Крал на Франция (Roi de France) |
Династия Бурбон (1589 – 1792)
Кралски род, произхождащ от Робер дьо Клермон, син на Луи IX Свети, чийто син бил титулуван Херцог на Бурбон през 1327. Макар титлата да им била отнета два века по-късно, те запазили името си непроменено. С брака между Жана III Наварска и Антоан дьо Бурбон, родът се настанил отново в кралските дворове. Техният син, Енрике III, крал на Навара от 1572, бил признат за крал на Франция след смъртта на последния от династията Валоа, Анри III през 1589, бил коронован под името Анри IV и така обединил двете кралства под своя власт.
Синът му Луи XIII обединил двете кралства през 1620 г., но въпреки това владетелите продължавали да използват титлата Крал на Навара дълго след Френската Революция.
През 1724 със смъртта на бездетния Карлос II Испански внукът на Луи XIV Френски, Филип бил признат за крал на Испания и така родът Бурбон се настанил и в Мадридския дворец. От испанския клон произлезли и бъдещите крале на Двете Сицилии.
До края на управлението си родът е свалян и възкачван на френския престол многократно по време на Френската Революция, многократните реставрации, Юлската революция, революциите от 1848 и т.н.
Портрет | Име | Крал от | Крал до | Връзки с предшествениците си | Титла |
---|---|---|---|---|---|
Анри IV, Добрия крал Анри, Зеления галант (Henri IV, le Bon Roi Henri, le Vert-Galant) |
2 август 1589 | 14 май 1610 | • Десето поколение наследник на Луи IX по мъжки пол • Праплеменник на Франсоа I • Втори братовчед, и по първи брак баджанак, на Франсоа II, Шарл IX и Анри III |
Крал на Франция и Навара (Roi de France et de Navarre) | |
Луи XIII Целомъдрения, Справедливия (Louis XIII le Chaste, le Juste) |
14 май 1610 | 14 май 1643 | • Син на Анри IV | Крал на Франция и Навара (Roi de France et de Navarre) | |
Луи XIV Велики, Кралят Слънце (Louis XIV le Grand, le Roi Soleil) |
14 май 1643 | 1 септември 1715 | • Син на Луи XIII | Крал на Франция и Навара (Roi de France et de Navarre) | |
Луи XV Обичния (Louis XV le Bien-Aimé) |
1 септември 1715 | 10 май 1774 | • Правнук на Луи XIV | Крал на Франция и Навара (Roi de France et de Navarre) | |
Луи XVI, Последния (Louis XVI le Dernier) |
10 май 1774 | 21 септември 1792 | • Внук на Луи XV | Крал на Франция и Навара (Roi de France et de Navarre) (1774 – 1789) Крал на французите (Roi des Français) (1789 – 1792) |
От 21 септември 1792 Франция е епублика и кралят няма никаква власт, а кралското семейство е затворено в крепостта Тампл. На 21 януари 1793 Луи XVI е екзекутиран и негов наследник като крал на Франция от гледна точка на роялистите до 8 юни 1795 е синът му - Луи-Шарл (Луи XVII); всъщност дофинът умира в крепостта Тампл, докато властта е в ръцете на лидерите на републиката. След смъртта на дофина, крал по право е неговият чичо Луи-Станислас (брат на Луи XVI), но той става крал на Франция de facto едва през 1814 под името Луи XVIII.
Първа република (1792 – 1804)
Първата френска република е просъществувала от 1792 до 1804, когао Първият ѝ консул, Наполеон Бонапарт, се обявил за Император на французите.
Бонапарти, Първа Империя (1804 – 1814)
Портрет | Име | Крал от | Крал до | Връзки с предшествениците си | Титла |
---|---|---|---|---|---|
Наполеон I, Велики (Napoléon Ier, le Grand) |
18 май 1804 | 11 април 1814 | – | Император на французите (Empereur des Français) |
Капетинги, Династия Бурбон, реставрация (1814 – 1815)
Портрет | Име | Крал от | Крал до | Връзки с предшествениците си | Титла |
---|---|---|---|---|---|
Луи XVIII Желания (Louis XVIII le Desiré) |
11 април 1814 | 20 март 1815 | • По-малък брат на Луи XVI / чичо на Луи XVII | Крал на Франция и Навара (Roi de France et de Navarre) |
Бонапарти, Първата Империя, реставрация (Стоте дни, 1815)
Портрет | Име | Крал от | Крал до | Връзки с предшествениците си | Титла |
---|---|---|---|---|---|
Наполеон I (Napoléon Ier) |
20 март 1815 | 22 юни 1815 | – | Император на французите (Empereur des Français) |
От 22 юни до 7 юли, 1815, Бонапартите смятали синът на Наполеон I, Наполеон II за легитимиран наследник на трона, след като баща му направил абдикция в негова полза. Обаче царуването на младото дете е изцяло измислена и той е изпратен с майка си в Австрия. Луи XVIII е избран за крал на 7 юли.
Капетинги, Династия Бурбон, реставрация (1815 – 1830)
Портрет | Име | Крал от | Крал до | Връзки с предшествениците си | Титла |
---|---|---|---|---|---|
Луи XVIII Желания (Louis XVIII le Desiré) |
7 юли 1815 | 16 септември 1824 | • По-малък брат на Луи XVI / чичо на Луи XVII | Крал на Франция и Навара (Roi de France et de Navarre) | |
Шарл X (Charles X) |
16 септември 1824 | 2 август 1830 | • По-малък брат на Луи XVIII | Крал на Франция и Навара (Roi de France et de Navarre) |
Най-старият син и наследник на Шарл X, Дофин Луи-Антоан, обикновено е смятан за легален крал на Франция като Луи XIX за 20-те минути, които са минали между подписването за абдикация на Шарл X и подписването на Дофин.
Анри д'Артоа, внук на Шарл X, е бил смятан от монархистите за титулярен крал на Франция, под името Анри V от 2 август, 1830 до 9 август, 1830, но неговото царуване е главно измислено. Той не е кредитиран кат официален френски монарх.
Капетинги, Династия Орлеан (Юлска монархия 1830 – 1848)
Портрет | Име | Крал от | Крал до | Връзки с предшествениците си | Титла |
---|---|---|---|---|---|
Луи-Филип Гражданинът-крал (Louis Philippe, le Roi Citoyen) |
9 август 1830 | 24 февруари 1848 | • Шесто поколение наследник на Луи XIII по мъжка линия • Пети братовчед на Луи XVI, Луи XVIII и Шарл X |
Крал на французите (Roi des Français) |
Втора република (1848 – 1852)
Втората френска република е просъществувала от 1848 до 1852, когато президентът, Луи-Наполеон Бонапарт, е бил деклариран за Император на Французите.
Бонапарти, Втора Империя, реставрация (1848 – 1870)
Портрет | Име | Крал от | Крал до | Връзки с предшествениците си | Титла |
---|---|---|---|---|---|
Наполеон III (Napoléon III) |
2 декември 1852 | 4 септември 1870 | • Племенник на Наполеон I | Император на французите (Empereur des Français) |