Йоан Каподистрия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 8: Ред 8:
'''Йоан Каподистрия''' ({{lang-el| Ιωάννης Καποδίστριας}}; '''Йоанис Каподистриас/Каподистрияс''') е руски и гръцки държавник, министър на външните работи на Русия (1816-1822) и първи председател на независима Гърция (1827-1831).
'''Йоан Каподистрия''' ({{lang-el| Ιωάννης Καποδίστριας}}; '''Йоанис Каподистриас/Каподистрияс''') е руски и гръцки държавник, министър на външните работи на Русия (1816-1822) и първи председател на независима Гърция (1827-1831).


== Биография ==
Потомък на семейство от [[Корфу]], преселило се в края на XIV век в [[Копер]] (''Capo d'Istriya''), откъдето и фамилията служила на [[Венецианската република]] и правителство.
Потомък на семейство от [[Корфу]], преселило се в края на XIV век в [[Копер]] (''Capo d'Istriya''), откъдето и фамилията служила на [[Венецианската република]] и правителство.


Завършва философия и медицина в [[Падуански университет|университета в Падуа]], след което се отдава на дипломатическа служба. От 1799 г. по време на т.нар. [[Република на седемте острова]] е главен лекар на руската военна болница на остров Корфу. През 1800 г. по предложение на адмирал [[Фьодор Ушаков]] е секретар на Съвета по законодателството на Републиката на Йонийските острови. През 1802 г. обикаля островите настанявайки руските гарнизони и организирайки гражданска администрация. През 1803 г. е вече държавен секретар на Републиката на Йонийските острови и министър на на външните ѝ работи, а от 1807 г. и началник на местната полиция.
Завършва философия и медицина в [[Падуански университет|университета в Падуа]], след което се отдава на дипломатическа служба. От 1799 г. по време на т.нар. [[Република на седемте острова]] е главен лекар на руската военна болница на остров Корфу. През 1800 г. по предложение на адмирал [[Фьодор Ушаков]] е секретар на Съвета по законодателството на Републиката на Йонийските острови. През 1802 г. обикаля островите настанявайки руските гарнизони и организирайки гражданска администрация. През 1803 г. е вече държавен секретар на Републиката на Йонийските острови и министър на на външните ѝ работи, а от 1807 г. и началник на местната полиция.


== Руски имперски служител и министър ==
След [[Тилзитски мир|тилзитския мир]], Каподистрия преминава на руска държавна служба към Министерството на външните работи, а от 1811 г. е главен секретар на руското посолство във Виена, а през 1812 г. е начело на дипломатическата канцелария на руската Дунавска армия, начело на която оглавява комисията натоварена със задачата да изготви проект за административно устройство на [[Бесарабия]], след като последната бъде присъединена към Русия.
След [[Тилзитски мир|тилзитския мир]], Каподистрия преминава на руска държавна служба към Министерството на външните работи, а от 1811 г. е главен секретар на руското посолство във Виена, а през 1812 г. е начело на дипломатическата канцелария на руската Дунавска армия, начело на която оглавява комисията натоварена със задачата да изготви проект за административно устройство на [[Бесарабия]], след като последната бъде присъединена към Русия.


Ред 20: Ред 22:
Каподистрия симпатизира на започналата през март 1821 г. [[гръцка война за независимост]], като по всяка вероятност е активно акуширал събитията като руски външен министър през предходните години. Участва активно във формулирането на т.нар. [[източен въпрос]]. Заради позицията на [[Метерних]] излиза от активна дипломатическа служба и се отдава на каузата на т.нар. предходно [[гръцки проект]].
Каподистрия симпатизира на започналата през март 1821 г. [[гръцка война за независимост]], като по всяка вероятност е активно акуширал събитията като руски външен министър през предходните години. Участва активно във формулирането на т.нар. [[източен въпрос]]. Заради позицията на [[Метерних]] излиза от активна дипломатическа служба и се отдава на каузата на т.нар. предходно [[гръцки проект]].


== Начело на гръцките дела ==
На 11 април 1827 г. Народното събрание в [[Трезен]] избира граф Йоан Каподистрия за председател на гръцкото правителство (''Κυβερνήτης της Ελλάδος'') за срок от 7 години. След известното [[наваринско сражение]], на 18 януари 1828 г. пристига в страната, за да започне преговори за избор на бъдещ [[държавен глава]] на Гърция. Мисията му се оказва доста по-сложна от всички предходни и дипломатически. Среща масова, но неорганизирана съпротива за монархическата си идея сред местното население, които бленува за друга форма на демократично самоуправление. Сред враговете на Каподистрия е известното семейство от [[Морея]] на потомствени земевладелци и [[коджабаши]] на Петро бей (Мавромихали), който заради опозицията си е тикнат в затвора. Синът и братът на [[Петро бей]] - Георги и Константин са в [[Нафплион]] под полицейско наблюдение, където нападат Каподистрия на 9 октомври 1831 г. и го убиват. Константин е линчуван на място, а Георги успява да избяга и да се скрие в къщата на френската мисия, но е издаден и по-късно екзекутиран.
На 11 април 1827 г. Народното събрание в [[Трезен]] избира граф Йоан Каподистрия за председател на гръцкото правителство (''Κυβερνήτης της Ελλάδος'') със срок/мандат от 7 години. След известното [[наваринско сражение]], на 18 януари 1828 г. пристига в страната, за да започне преговори за избор на бъдещ [[държавен глава]] на Гърция. Мисията му се оказва доста по-сложна от всички предходни и дипломатически. Среща масова, но неорганизирана съпротива за монархическата си идея сред местното население, които бленува за друга форма на демократично самоуправление. Сред враговете на Каподистрия е известното семейство от [[Морея]] на потомствени земевладелци и [[коджабаши]] на Петро бей (Мавромихали), който заради опозицията си е тикнат в затвора. Синът и братът на [[Петро бей]] - Георги и Константин са в [[Нафплион]] под полицейско наблюдение, където нападат Каподистрия на 9 октомври 1831 г. и го убиват. Константин е линчуван на място, а Георги успява да избяга и да се скрие в къщата на френската мисия, но е издаден и по-късно екзекутиран.


Смъртта на Йоан Каподистрия предизвиква широк обществен резонанс не само в Гърция, но и по целия свят, издавайки местните нрави нямащи нищо общо с античните демократични блянове на [[филелинизъм|филелинистите]].
Смъртта на Йоан Каподистрия предизвиква широк обществен резонанс не само в Гърция, но и по целия свят, издавайки местните нрави нямащи нищо общо с античните демократични блянове на [[филелинизъм|филелинистите]].

Версия от 10:07, 23 април 2017

Йоан Каподистрия
Κόμης Ιωάννης Αντώνιος Καποδίστριας
министър на външните работи на Руската империя и първи председател на гръцкото правителство

Роден
Починал
ПогребанГърция

Учил вПадуански университет
НаградиОрден на почетния легион (1819)
Орден на слона
Орден Черен орел
Семейство
Подпис
Йоан Каподистрия в Общомедия

Йоан Каподистрия (Шаблон:Lang-el; Йоанис Каподистриас/Каподистрияс) е руски и гръцки държавник, министър на външните работи на Русия (1816-1822) и първи председател на независима Гърция (1827-1831).

Биография

Потомък на семейство от Корфу, преселило се в края на XIV век в Копер (Capo d'Istriya), откъдето и фамилията служила на Венецианската република и правителство.

Завършва философия и медицина в университета в Падуа, след което се отдава на дипломатическа служба. От 1799 г. по време на т.нар. Република на седемте острова е главен лекар на руската военна болница на остров Корфу. През 1800 г. по предложение на адмирал Фьодор Ушаков е секретар на Съвета по законодателството на Републиката на Йонийските острови. През 1802 г. обикаля островите настанявайки руските гарнизони и организирайки гражданска администрация. През 1803 г. е вече държавен секретар на Републиката на Йонийските острови и министър на на външните ѝ работи, а от 1807 г. и началник на местната полиция.

Руски имперски служител и министър

След тилзитския мир, Каподистрия преминава на руска държавна служба към Министерството на външните работи, а от 1811 г. е главен секретар на руското посолство във Виена, а през 1812 г. е начело на дипломатическата канцелария на руската Дунавска армия, начело на която оглавява комисията натоварена със задачата да изготви проект за административно устройство на Бесарабия, след като последната бъде присъединена към Русия.

През 1813 г. заедно с началникът на кабинета на император Александър I е на специална мисия в Швейцария с цел да я присъедини към съюза срещу Наполеон Бонапарт. Успешното изпълнение на мисията му осигурява почетно място на Виенския конгрес и бърза дипломатическа кариера.

През 1815 г. е вече държавен секретар, а от 21 август 1816 г. е управляващ руското имперско Министерство на външните работи, който пост заема до 1822 г. Работи активно за укрепване на съюза между Франция и Русия, опитвайки се привлече реставрираната френска монархия към Свещения съюз.

Каподистрия симпатизира на започналата през март 1821 г. гръцка война за независимост, като по всяка вероятност е активно акуширал събитията като руски външен министър през предходните години. Участва активно във формулирането на т.нар. източен въпрос. Заради позицията на Метерних излиза от активна дипломатическа служба и се отдава на каузата на т.нар. предходно гръцки проект.

Начело на гръцките дела

На 11 април 1827 г. Народното събрание в Трезен избира граф Йоан Каподистрия за председател на гръцкото правителство (Κυβερνήτης της Ελλάδος) със срок/мандат от 7 години. След известното наваринско сражение, на 18 януари 1828 г. пристига в страната, за да започне преговори за избор на бъдещ държавен глава на Гърция. Мисията му се оказва доста по-сложна от всички предходни и дипломатически. Среща масова, но неорганизирана съпротива за монархическата си идея сред местното население, които бленува за друга форма на демократично самоуправление. Сред враговете на Каподистрия е известното семейство от Морея на потомствени земевладелци и коджабаши на Петро бей (Мавромихали), който заради опозицията си е тикнат в затвора. Синът и братът на Петро бей - Георги и Константин са в Нафплион под полицейско наблюдение, където нападат Каподистрия на 9 октомври 1831 г. и го убиват. Константин е линчуван на място, а Георги успява да избяга и да се скрие в къщата на френската мисия, но е издаден и по-късно екзекутиран.

Смъртта на Йоан Каподистрия предизвиква широк обществен резонанс не само в Гърция, но и по целия свят, издавайки местните нрави нямащи нищо общо с античните демократични блянове на филелинистите.

Източници