Станислава Караиванова: Разлика между версии
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Редакция без резюме |
||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
| починал-място = [[София]], [[Царство България]] |
| починал-място = [[София]], [[Царство България]] |
||
}} |
}} |
||
'''Станислава |
'''Станислава Петкова Караиванова-Балканова'''<ref>Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора, Издателство на Отечествения фронт, 1985, стр. 351.</ref> е [[българи|българска]] просветна деятелка от късното [[Българско възраждане]] в [[Македония (област)|Македония]]. Участничка в „[[Българска зора]]“. |
||
==Биография== |
==Биография== |
||
Версия от 20:03, 26 април 2017
| Станислава Караиванова | |
| българска просветна деятелка | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 1926 г.
|
| Семейство | |
| Майка | Неделя Петкова |
| Други роднини | Васил Левски (братовчед) |
Станислава Петкова Караиванова-Балканова[1] е българска просветна деятелка от късното Българско възраждане в Македония. Участничка в „Българска зора“.
Биография
Родена е в град Сопот, тогава в Османската империя, днес в България. Дъщеря е на прочутата учителка Неделя Петкова и е братовчедка на Васил Левски по майчина линия. В 1872 година става първата българска учителка в Битоля.[2] Преподава в дома си първоначално на 102 момичета, които постепенно се увеличават. Привлича много от арумъните в града да застанат на българска страна в спора с Цариградската патриаршия. Поради интриги на гъркомани в града се затваря училището и Станислава Караиванова се мести да преподава заедно с майка си в Охрид. Учителства също така във Воден (1870-1873),[3] след това в Солун и в Крива паланка (1878).[4] Заедно с майка си ушива и извезва знамето за четата на Димитър Беровски, организатор на Разловското въстание. Съчинява и песен за него през 1876 година, която му предава в писмен вид преди началото на въстанието. В нея се пее:
| „ | Я дойди при мене, българке. Ела след мен, сестричке. Облечи бела премена да идем в гора зелена.[5]. |
“ |
След Освобождението работи като учителка в Девическото класно училище в Кюстендил. Развива дейност за набиране на средства и подпомагане бежанците от Македония, преселили се след 1878 година в Кюстендил и околията. След Освобождението работи като телеграфистка в Цариброд.[6]
Източници
- Енциклопедичен речник Кюстендил А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., стр. 284;
Бележки
- ↑ Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора, Издателство на Отечествения фронт, 1985, стр. 351.
- ↑ Петкова, Неделя. „Спомени“. София, 1987. стр. 24.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 35.
- ↑ Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
- ↑ Илюстрация Илинден, бр.132, стр.9
- ↑ Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982.
