Хърватска демократична общност: Разлика между версии

Хърватска демократична общност
Hrvatska demokratska zajednica
	Хърватска демократична общност Hrvatska demokratska zajednica
Ръководител(и)	Андрей Пленкович
Основател(и)	Франьо Туджман
Основана	17 юни 1989 г.
Седалище	Загреб, Хърватия
Членове	208 277 души (2013)
Член на	Центристки демократичен интернационал; Международен демократически съюз
Идеология	Консерватизъм
Полит. позиция	Десница
Хърватски събор	59 / 151
Европейски парламент	4 / 11
Сайт	http://www.hdz.hr
Знаме на партията
	Хърватска демократична общност в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 20:01, 29 април 2017

Хърватската демократична общност (Шаблон:Lang-hr) e дясноцентристка консервативна политическа партия в Хърватия.

История

Основана е през 1989 г.

През 1990 г. успява да спечели абсолютно мнозинство в първите многопартийни избори в Хърватия. Със своето мнозинство в хърватския парламент партията прокарва през декември с. г. нова конституция на републиката, която позволява малко по-късно да се проведе референдум за независимост на Хърватия.

Хърватската политика по време на войната в Босна и Херцеговина води до появата на редица течения вътре в ХДО. Групата около Стипе Месич и Йосип Манолич се застъпва за бързо прекратяване на агресивната политика в Босна.

Така наречените технократи от партията считат за главен приоритет възстановяването на икономиката на Хърватия. Франьо Туджман заема позиция, която не удовлетворява групата около Месич и Манолич, което води до нейното отцепване от ХДО и образуването на т.нар. Хърватски независими демократи. Смъртта на Туджман предизвиква временна криза в ХДО, която е преодоляна от новия председател на партията Иво Санадер. На парламентарните избори през 2003 г. тя успява да спечели 66 от общо 152 места в хърватския парламент и отново поема управлението на страната. През 2007 г. Санадер е преизбран, но през 2009 г. отстъпва министър-председателския пост на Ядранка Косор. Изправено пред тежки корупционни скандали и резултатите от глобалната икономическа криза, правителството губи популярност. На изборите през 2011 година ХДО участва в коалиция с две малки десни партии, която получава 24% от гласовете, и с 44 депутати за пръв път от 1990 година ХДО не е най-голямата парламентарна партия.

През 2015 година партията оглавява дясноцентристка коалиция, която е първа на изборите с 33% от гласовете, като Хърватската демократична общност получава 51 от 151 места в парламента. През 2016 година коалицията получава 36% от гласовете, партията има 59 от 151 места в парламента.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Партия
-| име                  = Хърватски демократичен съюз
+| име                  = Хърватска демократична общност
 | оригинално име       = Hrvatska demokratska zajednica
 | лого                 = [[Image: HDZ logo.svg]]
@@ Ред 15: / Ред 15: @@
 }}
-'''Хърватският демократичен съюз''' ({{lang-hr|Hrvatska demokratska zajednica}}) e дясноцентристка [[Консерватизъм|консервативна]] политическа партия в [[Хърватия]]. Основана е през 1989 г.
+'''Хърватската демократична общност''' ({{lang-hr|Hrvatska demokratska zajednica}}) e дясноцентристка [[Консерватизъм|консервативна]] политическа партия в [[Хърватия]].
+==История==
-През 1990 г. ХДС успява да спечели абсолютно мнозинство в първите многопартийни избори в [[Хърватия]]. Със своето мнозинство в хърватския парламент ХДС прокарва през декември 1990 г. нова конституция на републиката, която позволява малко по-късно да се проведе референдум за независимост на Хърватия.
+Основана е през [[1989]] г.
-Хърватската политика по време на войната в [[Босна и Херцеговина]] води до появата на редица течения вътре в ХДС. Групата около [[Стипе Месич]] и Йосип Манолич се застъпва за бързо прекратяване на агресивната политика в Босна.
+През [[1990]] г. успява да спечели абсолютно мнозинство в първите многопартийни избори в Хърватия. Със своето мнозинство в хърватския парламент партията прокарва през декември с. г. нова конституция на републиката, която позволява малко по-късно да се проведе референдум за независимост на Хърватия.
-Така наречените технократи от партията считат за главен приоритет възстановяването на икономиката на Хърватско. Туджман заема позиция, която не удовлетворява групата на Месич и Манолич, което води образуването от последните двама на т.нар. Хърватски независими демократи.
-Смъртта на [[Франьо Туджман]] води до временна криза в ХДС, която е преодоляна от новия председател на партията [[Иво Санадер]]. На парламентарните избори през 2003 г. партията успява да спечели 66 от 152 места в хърватския парламент и отново поема управлението на страната. През 2007 г. Санадер е преизбран, но през 2009 г. отстъпва министър-председателския пост на [[Ядранка Косор]]. Изправено пред тежки корупционни скандали и резултатите от глобалната икономическа криза, нейното правителство губи популярност. На изборите през 2011 година ХДС участва в коалиция с две малки десни партии, която получава 24% от гласовете, и с 44 депутати за пръв път от 1990 година ХДС не е най-голямата парламентарна партия.
+Хърватската политика по време на войната в [[Босна и Херцеговина]] води до появата на редица течения вътре в ХДО. Групата около [[Стипе Месич]] и [[Йосип Манолич]] се застъпва за бързо прекратяване на агресивната политика в Босна.
-През 2015 година партията оглавява дясноцентристка коалиция, която е първа на изборите с 33% от гласовете, като Хърватският демократичен съюз получава 51 от 151 места в парламента. През 2016 година коалицията получава 36% от гласовете, партията има 59 от 151 места в парламента.
+Така наречените технократи от партията считат за главен приоритет възстановяването на икономиката на Хърватия. [[Франьо Туджман]] заема позиция, която не удовлетворява групата около Месич и Манолич, което води до нейното отцепване от ХДО и образуването на т.нар. Хърватски независими демократи.
+Смъртта на [[Туджман]] предизвиква временна криза в ХДО, която е преодоляна от новия председател на партията [[Иво Санадер]]. На парламентарните избори през [[2003]] г. тя успява да спечели 66 от общо 152 места в хърватския парламент и отново поема управлението на страната. През [[2007]] г. Санадер е преизбран, но през [[2009]] г. отстъпва министър-председателския пост на [[Ядранка Косор]]. Изправено пред тежки корупционни скандали и резултатите от глобалната икономическа криза, правителството губи популярност. На изборите през [[2011]] година ХДО участва в коалиция с две малки десни партии, която получава 24% от гласовете, и с 44 депутати за пръв път от 1990 година ХДО не е най-голямата парламентарна партия.
+През [[2015]] година партията оглавява дясноцентристка коалиция, която е първа на изборите с 33% от гласовете, като Хърватската демократична общност получава 51 от 151 места в парламента. През [[2016]] година коалицията получава 36% от гласовете, партията има 59 от 151 места в парламента.
 [[Категория:Консервативни партии]]