Ким Ир Сен: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 213.91.236.194 (б.), към версия на Nk
Ред 35: Ред 35:
|първа дама =
|първа дама =
|съпруг(а) = Ким Сонг
|съпруг(а) = Ким Сонг
|деца = [[Ким Чен Ир]] , Внук :[[Ким Чен Ун]]
|деца = [[Ким Чен Ир]]
|седалище = [[Пхенян]]
|седалище = [[Пхенян]]
|религия = [[Атеизъм]]
|религия = [[Атеизъм]]
Ред 63: Ред 63:
{{основна|Корейска война}}
{{основна|Корейска война}}
[[Картинка:Kim Il-sung 1946.JPG|мини|ляво|150п|Ким Ир Сен през 1946]]
[[Картинка:Kim Il-sung 1946.JPG|мини|ляво|150п|Ким Ир Сен през 1946]]
Ким Ир Сен е основател на [[Корейска народна армия|Корейската народна армия]]. Тя произлиза от т.нар. Корейска доброволческа армия състояща се от борещи се срещу японската окупация корейци - бунтовници които впечтлени от съседните социалистически държави СССР и Монголия и провелата 20 години порано [[Монголска народна революция]] , изграждат севернокорейската армия по късно по модела на Монголската народно революционна армия , създадена през 1921г отново с помоща на СССР по същия начин на базата на монголски отряди бунтовници срещу Китай под която власт тогава е [[Монголия]] , като в новото корейско военно обединение са включени и корейци, сражавали се както на страната на СССР , така и страната на съветския съюзник и втора социалистическа държава в света Монголия през [[Втората световна война]] в състава на съветските и монголските въоръжени сили на фронта срещу квантунската японска армия август-септември 1945 , а някои и по време на битката на съветските и монголските войски при река Халхин Гол през 1939г . През 1941-1945г немалка част от тези корейци начело с Ким са на обучение в [[Монголия]] където са обучавани в състава на Монголската народно революционна армия за действия срещу японските войски които са в съседен Китай окупиран от [[Япония]] и марионетната му Манджурска държава. С помощта на съветски и монголски военни инструктори войниците на вече оформящата се [[КНДР|Корейска народно-демократична република]] стават майстори на партизанската война, тихото промъкване на вражеска територия и мощните дълбоки пробиви.Друга характерна черта на начина на бойна тактика на корейците е характерния набор на войници , както в Монголия 20г по рано главно от земеделското и скотовъдното съсловия , които съставляват огромна маса от населението и предадения от монголските военни инструктори модел за използуване на такива войници в бойни действия и политическа пропаганда както с външен , така и с вътрешен характер.
Ким Ир Сен е основател на [[Корейска народна армия|Корейската народна армия]]. Тя произлиза от т.нар. Корейска доброволческа армия, като включва и корейци, сражавали се на страната на СССР през [[Втората световна война]]. С помощта на съветски инструктори войниците на вече оформящата се [[КНДР|Корейска народно-демократична република]] стават майстори на партизанската война, тихото промъкване на вражеска територия и мощните дълбоки пробиви.


През [[1948]] г. става ясно, че заради идеологичните различия между Северна и Южна Корея незабавното обединение е невъзможно. Така [[СССР]] помага да се утвърди за премиер на Севера Ким и започва да снабдява с военни специалисти, тежки танкове, камиони, огнестрелни оръжия и самолети Корейската народна армия.Монголия изпраща свои военни батальони да подпомогнат изграждането на младата северно корейска армия.На среща през ноември [[1947]]г с монголския първи ръководител [[Хороолгийн Чойбалсан]] Ким Ир Сен получава неговите уверения че процесът на създаване на социалистически страни приятелски на СССР извън неговите гранци започнал с Монголската народна революция през юли 1921г може да продължи успешно и Корея е именно тази страна в която има почва за това и може да последва монголския пример за изграждането както на държавния организъм , така и модела на изграждането на коресйка народнореволюционна армия по образец на монголската.В продължение на 4 дни Чойбалсан води Ким в няколко монголски града и го запознава с постиженията на монголската индустрия , изградена с помоща на СССР , двамата посещават и поделения на монголски военни части , гостуват и на командването на съветските войски в [[Монголия]].
През [[1948]] г. става ясно, че заради идеологичните различия между Северна и Южна Корея незабавното обединение е невъзможно. Така [[СССР]] назначава за премиер на Севера Ким и започва да снабдява с тежки танкове, камиони, огнестрелни оръжия и самолети Корейската народна армия.

Впечатлен от постиженията на съседна [[Монголия]] която е първата извън СССР социалистическа страна от 1921г и управлението на нейния пръв партиен и държавен ръководител [[Хороолгийн Чойбалсан]] Ким Ир Сен увеличава надеждите си за корейска социалистическа държава . С подкрепата на [[СССР]] начело със [[Сталин]], на [[Монголия]] начело с [[Хороолгийн Чойбалсан]] и на [[Китай]] начело начело на когото през 1949г отново със съветска и монголска военна и техническа помощ застава лидерът на Китайската комунистическа партия [[Мао Цзедун]] Северна Корея напада Южна Корея през [[1950]] г. [[ООН]] и САЩ се включват на страната на Юга. След няколко сражения севернокорейсите войски започват да отстъпват заради неголемия си брой (ок. 250 000) в сравнение с тези на Южна Корея (ок. 500 000 души) и нейните съюзници (ок. 600 000 души). След това на страната на КНДР се включват 8 китайски дивизии и армиите на ООН, САЩ и Южна Корея са отблъснати.
С подкрепата на [[Сталин]] Северна Корея напада Южна Корея през [[1950]] г. [[ООН]] и САЩ се включват на страната на Юга. След няколко сражения севернокорейсите войски започват да отстъпват заради неголемия си брой (ок. 250 000) в сравнение с тези на Южна Корея (ок. 500 000 души) и нейните съюзници (ок. 600 000 души). След това на страната на КНДР се включват 8 китайски дивизии и армиите на ООН, САЩ и Южна Корея са отблъснати.


Така Корейският полуостров остава разделен до днес. Образувана е т.нар. [[Корейска демилитаризирана зона|демилитаризирана зона]] - ивица, широка около 2 километра, която служи като ''де факто'' държавна граница между 2-те страни и е най-охраняваната граница в света.
Така Корейският полуостров остава разделен до днес. Образувана е т.нар. [[Корейска демилитаризирана зона|демилитаризирана зона]] - ивица, широка около 2 километра, която служи като ''де факто'' държавна граница между 2-те страни и е най-охраняваната граница в света.
Ред 94: Ред 95:


==Постижения==
==Постижения==
По време на управлението на Ким Ир Сен [[КНДР]] отбелязва значителен индустриален напредък. Построени са железници, свързващи почти всички градове в страната, както и асфалтови пътища. Напълно разрушеният от Корейската война Пхенян е бил построен наново, с модерни за времето си сгради в социалистически стил, както и много други градове.
По време на управлението на Ким Ир Сен [[КНДР]] отбелязва значителен индустриален напредък. Главно с помоща на [[СССР]] се иазграждат крупни военни и икономически обекти .Построени са железници, свързващи почти всички градове в страната, както и асфалтови пътища. Напълно разрушеният от Корейската война Пхенян е бил построен наново, с модерни за времето си сгради в социалистически стил, както и много други градове.Един от главните съюзници на КНДР след [[СССР]] е и [[Народна Република България]] която е втория след СССР стратегически инвеститор в КНДР в периода 1951-1989г.което сътрудничество започва с началото на избухналата през 1950г [[Корейска война]]( като [[КНДР]] е втората след [[Монголия]] азиатска социалистическа страна с която България е съюзник) в която [[НРБ]] като съюзник на северна Корея подписва Спогодба за обучение на северно корейски кадри и студенти в България.През 1965г е подписана Спогодба за икономическо сътрудничество между министър председателите на НРБ и КНДР [[Тодор Живков]] и Ким Ир Сен , през 1966г на официално посещение в КНДР пристига Секретаря на БЗНС и [[Председател на Президиума на Народното събрание]] на НРБ(държавния глава на страната в този период)[[Георги Трайков]] който подписва с председателят на КНДР Ким Ир Сен Договор за дружба и сътрудничество , а между БЗНС(казионен) и Корейската трудова партия и Съюза на селяните на КНДР са подписан протоколи за международно сътрудничество и братски връзки .През 1971г Председателя на Министерския съвет на НРБ [[Станко Тодоров]] и преседателя на Административния съвет на КНДР подписват в София Протокол за изграждането на икономически обекти на територията на северна Корея които до 80 те години нарастват на 38 на брой.През 1984 на официално посещение в НРБ идва Ким Ир Сен и води разговори с българския пръв партиен и държавен ръководител [[Тодор Живков]] , с министър председателя на НРБ [[Гриша Филипов]] и със Заместник председателя на Министерския съвет и министър на строителството и селищното устройство [[Григор Стоичков]] който е председател на Междуправителствената българо севернокорейска комисия за икономическо и научно техническо сътрудничеатво.През 1985г Генералния секретар на ЦК на БКП и Председател на Държавния съвет (държавен глава на страната) [[Тодор Живков]] е на официално приятелско посещение в КНДР и с Ким Ир Сен в Пхенян подписват Дългосрочна програма за икономическо и научно техническо сътрудничество между НРБ и КНДР за преиода до 2000г.През септември 1985г на официално посещение в НРБ идва Председателя на Председателя на Съюза на Севернокорейските селяни [[Пак Су Дон]] който е приет от [[Тодор Живков]] и [[Гриша Филипов]] и води разговори със Секретарят на БЗНС и Първи зам.председател на Държавния съвет на НРБ [[Петър Танчев]] ,Секретаря на Постоянното присъсътвие на БЗНС и Зам.председател на Комисията по обществено икономическо развитие на Народното събрание на НРБ [[Алекси Иванов]] и министъра на външната търговия [[Христо Христов]] . През 1986 в КНДР е на официално посещение министъра на външните работи на НРБ [[Петър Младенов]].През април и май 1986 две делегации на Корейската трудова партия и една на Съюза на северно корейските селяни водени от члена на Политбюро на ЦК на КТП и Председател на Съюза на севернокорейските селяни [[Пак Су Дон]] посещават НРБ за 13 я конгрес на БКП и 35 я конгрес на БЗНС. През следващата 1987г на официално посещение в КНДР е министъра на праовсъдието на НРБ [[Светла Даскалова]] която подписва в Пхенян Спогодба за правно сътрудничество между НРБ и КНДР и протокол за сътрудничество между министертвата на правосъдието на НРБ и КНДР.През юни 1988г министъра на културата , науката и просветата и председател на Междуправителствената българо севернокорейска комисия [[Георги Йорданов]] подписва с министъра на културата и народната просвета на КНДР Ди Пак Ной Спогодба за културно историческо сътрудничество между НРБ и КНДР През септември 1988г. на официално посещение в КНДР по случай 40 годишнина от създаването и е члена на Политбюро на ЦК на БКП и министър председател на НРБ [[Георги Атанасов]] , като в Пхенян той произнася на тържесрвена церемония с военен парад поздравителна реч , а на следващия ден е приет от Генралния секретар на ЦК на Корейската трудова партия Ким Ир Сен на когото предава най съредчни поздрави от [[Тодор Живков]] , и води разговори с Председателя на Административния съвет на КНДР(министър председателя на КНДР) [[Ли Гън Мо]] по въпроси касаещи както икономическите връзки , така и изграждането на нови обекти от НРБ в КНДР , а на срещата Ли Гън Мо благодари на Георги Атанасов за помоща на НРБ и българските специалисти за изграждането на пхенянското метро.Българския министър председател Георги Атанасов посещава и къщата-музей на Ким Ир Сен където е изнесена севернокорейска фолклорна програма.През октомври 1988г на официално посещение в КНДР пристига Секретаря ба Постоянното присъствие на БЗНС и министър на земеделието и горите на НРБ [[Алекси Иванов]] който е приет от Ким Ир Сен , от Председателя на Административния съвет на КНДР [[Ли Гън Мо]] и Председателя на Съюза на селяните в КНДР [[Пак Су Дон]] и води разговори с министъра на селското стопанство и развитието [[Ким Пен Су]] по време на които разговори е подписан протокол за изгражането на две земеделски стопанства и една ВЕЦ с кредити и техническото съдействие на НРБ. На базата на помоща от социалистическите страни главно СССР , НР.България и СР.Румъния се ускорява развитието на енергетиката, фармацевтичната промишленост, оръжейната промишленост, машиностроенето. До края на 1970-те год. Северна Корея е по-развита в икономическо и технологично отношение от южната си съседка. Напредък е отбелязан и в сферата на ядрената енергия с построяването на научен институт в Йонбьон. След разпада на СССР обаче Северна Корея претърпява финансов крах и голяма част от индустриалните съоръжения са занемарени поради липсата на средства за поддръжка.

Развиват се енергетиката, фармацевтичната промишленост, оръжейната промишленост, машиностроенето. До края на 1970-те год. Северна Корея е по-развита в икономическо и технологично отношение от южната си съседка. Напредък е отбелязан и в сферата на ядрената енергия с построяването на научен институт в Йонбьон. След разпада на СССР обаче Северна Корея претърпява финансов крах и голяма част от индустриалните съоръжения са занемарени поради липсата на средства за поддръжка.


==Семейство==
Ким Ир Сен от брака със съпругата си има няколко сина. Най довереният от тях е Ким Чен Ир който го наследява като Председател на КНДР и Генерален секретар на ЦК на Корейската трудова партия.Ким Ир Сен има и няколко внука синове на неговите синове , един от които е Ким Чен Ун който след дядо си и баща си през декември 2011г.става третия поред председател на Корейската народно демократична република , като преди това става и Генрален секретар на ЦК на Корейската трудова партия.
==Вижте също==
==Вижте също==
* [[Политика на Северна Корея]]
* [[Политика на Северна Корея]]
* [[Ким Чен Ун]]
* [[Ким Чен Ир]]
* [[Ким Чен Ир]]
* [[Песен за ръководителя Ким Ир Сен]]
* [[Песен за ръководителя Ким Ир Сен]]

Версия от 18:17, 30 април 2017

Ким Ир Сен
вечен президент на Корейската народнодемократична република
Мандат8 юли 1994 г. – ∞
върховен ръководител на Корейската народнодемократична република
Мандат9 септември 1948 г. – 8 юли 1994 г.
НаследникКим Чен Ир
президент на Корейската народнодемократична република
Мандат28 декември 1972 г. – 8 юли 1994 г.
Лична информация
Роден
15 април 1912 г.(1912-04-15)
Починал
8 юли 1994 г. (на 82 г.)
ПогребанМемориален дворец Кумсусан
Националност Северна Корея
РелигияАтеизъм
ДецаКим Чен Ир
Полит. партияКорейска работническа партия
РезиденцияПхенян
Професияполитик
Подпис
Военна служба
Години19411945
19481994
Преданост Червена армия
Корейска народна армия
Род войскиВъоръжени сили на СССР
Корейска народна армия
Военно званиеМаршал
КомандванияВърховен командир
Войни/БиткиВтора световна война
Корейска война
Ким Ир Сен в Общомедия

Ким Ир Сен (на корейски: 김일성, произношение „Ким Ил Сонг“) е севернокорейски политик, управлявал Северна Корея от 1948 г. до смъртта си. Той е известен с крайния култ към личността му. В Северна Корея официално е наричан Великият водач и е вписан в конституцията като „вечен президент“. Рожденият му ден е официален празник в Северна Корея.

Детство и ранни години

Родната къща на Ким Ир Сен

Ким Ир Сен е роден през 1912 г. в град Намри, сега квартал на Пхенян. Малко се знае за неговото детство поради силното обожествяване на личността му. Не са известни дори родителите на Ким. Известно е обаче, че семейството му не е било нито много бедно, нито богато. Знае се също, че родителите му и някои от предците му са били протестанти. Баща му умира през 1926 г., когато Ким е на 14 г.

Тогава той постъпва в гимназията Юлин, където изоставя традиционните корейски идеи и методи на възпитание и започва да изучава теориите на комунизма. Така, когато става на 17 г., Ким Ир Сен постъпва в тайна нелегална марксистка организация, но само 3 седмици след основаването ѝ тя е разкрита от японците (тогава окупирали Корейския полуостров) и е арестуван за няколко месеца. По-късно той става член на различни марксистки и комунистически организации. През 1930-те командва дивизии на китайски бунтовници, сражаващи се срещу японците.

Корейската война

Ким Ир Сен през 1946

Ким Ир Сен е основател на Корейската народна армия. Тя произлиза от т.нар. Корейска доброволческа армия, като включва и корейци, сражавали се на страната на СССР през Втората световна война. С помощта на съветски инструктори войниците на вече оформящата се Корейска народно-демократична република стават майстори на партизанската война, тихото промъкване на вражеска територия и мощните дълбоки пробиви.

През 1948 г. става ясно, че заради идеологичните различия между Северна и Южна Корея незабавното обединение е невъзможно. Така СССР назначава за премиер на Севера Ким и започва да снабдява с тежки танкове, камиони, огнестрелни оръжия и самолети Корейската народна армия.

С подкрепата на Сталин Северна Корея напада Южна Корея през 1950 г. ООН и САЩ се включват на страната на Юга. След няколко сражения севернокорейсите войски започват да отстъпват заради неголемия си брой (ок. 250 000) в сравнение с тези на Южна Корея (ок. 500 000 души) и нейните съюзници (ок. 600 000 души). След това на страната на КНДР се включват 8 китайски дивизии и армиите на ООН, САЩ и Южна Корея са отблъснати.

Така Корейският полуостров остава разделен до днес. Образувана е т.нар. демилитаризирана зона - ивица, широка около 2 километра, която служи като де факто държавна граница между 2-те страни и е най-охраняваната граница в света.

Следвоенен период

Ким Ир Сен и Ерих Хонекер в ГДР, 1984

След края на Корейската война през 1953 г. Ким Ир Сен се заема с укрепване на управлението си и възстановяване на страната от войната. Към 1958 г. е проведена чистка в партията и започва активна борба с мудната бюрократична обществено-политическа система. Първият 5-годишен план цели въвеждане на съветски икономически модел. Земеделието е колективизирано, а тежката индустрия е в разцвета си, като най-развит и до днес е оръжейният сектор. Това позволява на Северна Корея да започне поетапно увеличаване на армията си. Набляга се и на машиностроенето и химическата промишленост. Моделът на управление на Ким започва да наподобява този в Китай на Мао.

След смъртта на Сталин през 1953 г. Ким отрича процеса на десталинизация, което влошава в известна степен връзките със СССР. Марксистко-ленинистката теория е отхвърлена в Северна Корея, и през 1963 г. започва прокарване на идеите чучхе, които стават официална идеология едва през 1972 г. По време на Културната революция и Съветско-китайския разкол КНДР минава на страната на Китай, но запазва добрите си отношения със СССР. По подобие на Големия скок в Китай, Ким Ир Сен организира масова кампания – т.нар. движение "Чхолима". Докато в Китай обаче масовата кампания се проваля и довежда до смъртта на милиони хора, в КНДР до голяма степен целите на движението са постигнати.

През 1960-те год. Ким Ир Сен се впечатлява от начина, по който Хо Ши Мин обединява Виетнам чрез партизанска война и преценява, че нещо подобно е възможно и в Корея. Севернокорейски войници правят опити за щурмуване на президентското седалище на Южна Корея, но те са неуспешни. След този провал започват по-агресивни атаки от страна на Севера, като много американски войници са нападнати и избити в пограничните райони между двете страни, а американският кораб Пуебло е даже пленен, а екипажът му арестуван.

Остарявайки, Ким Ир Сен развива калциноза (калциево образувание) на врата си. Това заболяване обикновено се появява вследствие на недохранване в детството. Образуванието е било невъзможно да се премахне, тъй като се е намирало прекалено близо до гръбначния стълб и мозъка. След време то нараства до размера на голям човешки юмрук и става все по-трудно за прикриване от севернокорейските фотографи.[1]

Въпреки големия растеж от 1960-те год. Северна Корея започва да изостава в икономически план в края на 1970-те год. заради въвеждането на идеите чучхе, според които почти всичката търговия с външния свят трябва да бъде прекратена, за да може да се постигне основната цел на новата идеология – промишлена и селскостопанска самодостатъчност. Реформите в Китай от епохата на Дън Сяопин, заради които и до днес Китай се радва на огромен икономически растеж, по онова време означават намаляване на китайския интерес към сравнително изостаналата севернокорейска икономика.

След разпада на СССР и Източния блок КНДР попада в сериозна изолация и настъпва тежка икономическа криза. В началото на 1994 г. Ким вижда ядрената енергия като начин за избягване на нарастващия енергиен недостиг и нарежда да бъде създадена програма за обогатяване на уран и евентуален строеж на нови АЕЦ. Изненадващо при посещението на бившия президент Джими Картър в КНДР Ким се съгласява да спрат работите по реактора в Йонбьон и да започне нормализиране на отношенията със Запада.

Ким умира от инфаркт на 8 юли 1994 г. Тялото му и до днес е запазено в мавзолей - Кумсусански мемориален дворец. След смъртта му водач на Северна Корея става неговият син Ким Чен Ир (1942 - 2011).

Култ към личността

Стенопис в Музея на победоносното Отечество. Ким Ир Сен е изобразен като предводител на победоносната Корейска народна армия.

Ким Ир Сен е обект на масов култ към личността. Ким е възприеман като водач със свръхестествени способности, подобен на божество. Корените на този вид култ се развиват по време на японската окупация. Японците са гледали на своя император като на бог и са се стремели да налагат това свое виждане и на завладените от тях народи. Традиционно силните патриархални чувства у корейците също спомагат за този култ – Ким Ир Сен много често е наричан "баща на народа".

В КНДР има близо 800 статуи на Ким Ир Сен. На негово име са наречени стотици сгради. Само в Пхенян името Ким Ир Сен носят най-големият университет, вторият по големина стадион, най-големият площад, най-дългият булевард, електроцентралата и някои гимназии. На всеки планински връх в страната има негов портрет. Плакати с неговия образ има навсякъде в градския транспорт, летищата, както и на граничните пунктове при руската, китайската и южнокорейската граници. В негова чест е издигната и Кулата Чучхе - 170-метров монумент, който се състои от 25 550 гранитни блока (70 х 365 = 25 550 - това е броят на дните от живота на Ким, като се изключват тези, добавени при високосни години). След смъртта на Ким Ир Сен стандартният Грегориански календар е заменен с нов, чието начало е рождената му дата.

Постижения

По време на управлението на Ким Ир Сен КНДР отбелязва значителен индустриален напредък. Построени са железници, свързващи почти всички градове в страната, както и асфалтови пътища. Напълно разрушеният от Корейската война Пхенян е бил построен наново, с модерни за времето си сгради в социалистически стил, както и много други градове.

Развиват се енергетиката, фармацевтичната промишленост, оръжейната промишленост, машиностроенето. До края на 1970-те год. Северна Корея е по-развита в икономическо и технологично отношение от южната си съседка. Напредък е отбелязан и в сферата на ядрената енергия с построяването на научен институт в Йонбьон. След разпада на СССР обаче Северна Корея претърпява финансов крах и голяма част от индустриалните съоръжения са занемарени поради липсата на средства за поддръжка.

Вижте също