Международна организация: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ekaterina89 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ekaterina89 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
== Възникване ==
'''Международната организация (МО)''' се появява на политическата сцена след международните съюзи, като инструмент за изграждане на трайни и стабилни сътрудничества. Още в религиозно- политическите обединения на Древна Елада могат да се забележат елементи на МО, а също така и в съществувалите по времето на Античен Рим смесени съгласителни комисии, където са били разглеждани спорове между Рим и други държави.
'''Международната организация (МО)''' се появява на политическата сцена след международните съюзи, като инструмент за изграждане на трайни и стабилни сътрудничества. Още в религиозно- политическите обединения на Древна Елада могат да се забележат елементи на МО, а също така и в съществувалите по времето на Античен Рим смесени съгласителни комисии, където са били разглеждани спорове между Рим и други държави.


Ред 4: Ред 5:


С ХХв. настъпва историческият разцвет на международните организации. Ако през второто десетилетие на века броят им е около 300, то в навечерието на Втората световна война числеността им достига 620, а след войната- през 1949г.- 1 117. Понастоящем действат повече от 8 000 международни организации. Спрямо тези цифри може да се съди за много съществени промени в международната система. Първият пространствен пробив на световния глобализационен процес- възникването на световното стопанство и на световната система на международните отношения- се случва почти едновременно с появата и бързото множене на международните организации.
С ХХв. настъпва историческият разцвет на международните организации. Ако през второто десетилетие на века броят им е около 300, то в навечерието на Втората световна война числеността им достига 620, а след войната- през 1949г.- 1 117. Понастоящем действат повече от 8 000 международни организации. Спрямо тези цифри може да се съди за много съществени промени в международната система. Първият пространствен пробив на световния глобализационен процес- възникването на световното стопанство и на световната система на международните отношения- се случва почти едновременно с появата и бързото множене на международните организации.

Утвърждаването на МО като институционална форма за осъществяване на многостранно сътрудничество не намира израз само в промяната на тяхната численост. Разширяват се и функциите на организациите, обхващайки все повече сфери на международния живот, включвайки заедно с това и все по- голям брой субекти на международните отношения. Техническият прогрес също оказва влияние, позволявайки да се разширява трансграничното сътрудничество във все повече области.

Както на всяка система, и на международната система изобщо е присъща организираността. Организационните структури са един от най- действените начини да се укрепва и развива реда в системата, да се повишава ефективността ѝ и да се подобрява нейното функциониране. Формата на многостранните МО е най- подходяща за тази цел, поради своята универсалност. Някои изследователи поддържат тезата, че само по пътя на такова организационно структуриране на световната система може да се ограничат стихийните процеси, кризите и нарушенията на реда в нея. В тази връзка отреждт особена роля на създаването, развитието и усъвършенстването на световната политическа организация на международното общество, която, получила съответните пълномощия и средства, да може успешно да се намесва, когато международния ред бива смутен. Пряката ѝ намеса и нейният арбитраж при споровете, според тях, могат да премахнат недостатъчната ефективност на международното публично право и да повдигнат неговата роля и ефективност до равнището на ролята и резултатността на националните правни системи. Избавянето от войните и от световната екологична катастрофа може да се постигне единствено с многостранна и глобална МО, това се доказва с цялата практика на съвременния свят. Доказателство за това е създаването на Лигата на нациите, а след това и на ООН. Досега не е открито друго средство към стабилен мир и световни сътрудничество, освен формата на многостранна световна международна организация.

**
**



Версия от 09:06, 3 май 2017

Възникване

Международната организация (МО) се появява на политическата сцена след международните съюзи, като инструмент за изграждане на трайни и стабилни сътрудничества. Още в религиозно- политическите обединения на Древна Елада могат да се забележат елементи на МО, а също така и в съществувалите по времето на Античен Рим смесени съгласителни комисии, където са били разглеждани спорове между Рим и други държави.

През 1815г., след разгрома над Наполеон и Виенския конгрес, е създаден Свещеният съюз на европейските монархии,в който по- ясно могат да се открият някои от очертанията на голяма международна организация. Броят на МО нараства с бързи темпове през деветнадесети век, като през този ранен период на Новото време нуждата да се регламентират и обезпечат трансграничните съобщителни връзки оказва голяма роля в намирането на стабилни и трайни начини за многостранното международно сътрудничество. Като резултат възникват Всеобщият телеграфен съюз ( 1865), Световният пощенски съюз( 1874) и други.

С ХХв. настъпва историческият разцвет на международните организации. Ако през второто десетилетие на века броят им е около 300, то в навечерието на Втората световна война числеността им достига 620, а след войната- през 1949г.- 1 117. Понастоящем действат повече от 8 000 международни организации. Спрямо тези цифри може да се съди за много съществени промени в международната система. Първият пространствен пробив на световния глобализационен процес- възникването на световното стопанство и на световната система на международните отношения- се случва почти едновременно с появата и бързото множене на международните организации.

Утвърждаването на МО като институционална форма за осъществяване на многостранно сътрудничество не намира израз само в промяната на тяхната численост. Разширяват се и функциите на организациите, обхващайки все повече сфери на международния живот, включвайки заедно с това и все по- голям брой субекти на международните отношения. Техническият прогрес също оказва влияние, позволявайки да се разширява трансграничното сътрудничество във все повече области.

Както на всяка система, и на международната система изобщо е присъща организираността. Организационните структури са един от най- действените начини да се укрепва и развива реда в системата, да се повишава ефективността ѝ и да се подобрява нейното функциониране. Формата на многостранните МО е най- подходяща за тази цел, поради своята универсалност. Някои изследователи поддържат тезата, че само по пътя на такова организационно структуриране на световната система може да се ограничат стихийните процеси, кризите и нарушенията на реда в нея. В тази връзка отреждт особена роля на създаването, развитието и усъвършенстването на световната политическа организация на международното общество, която, получила съответните пълномощия и средства, да може успешно да се намесва, когато международния ред бива смутен. Пряката ѝ намеса и нейният арбитраж при споровете, според тях, могат да премахнат недостатъчната ефективност на международното публично право и да повдигнат неговата роля и ефективност до равнището на ролята и резултатността на националните правни системи. Избавянето от войните и от световната екологична катастрофа може да се постигне единствено с многостранна и глобална МО, това се доказва с цялата практика на съвременния свят. Доказателство за това е създаването на Лигата на нациите, а след това и на ООН. Досега не е открито друго средство към стабилен мир и световни сътрудничество, освен формата на многостранна световна международна организация.

Видове

Има две разновидности на действащите в международната система международни организации- междудържавни( правителствени) и недържавни ( неправителствени) организации- НПО. Заради голямата си роля и влияние под термина " международна организация" обикновено се разбира междуправителствена организация. НПО са неизмеримо повече на брой, като числеността им расте извънредно бързо и обхващат все повече сфери от международното общуване.

Разлики между организация и съюз

Могат да се открият пет съществени разлики в дейността, структурата и целите на международните организации и съюзи:

  1. Структурите на международните съюзи имат ограничени дейности, като предназначението им е да обслужват самия съюз, докато структурите на МО имат много по- широко предназначение
  2. МО постигат целите си като въвеждат ред в дейностите и отношенията на субектите, участващи в тях, за разлика от съюзите, които постигат целите си, оказвайки помощ на страните- членки, които не са способни самостоятелно да постигнат поставените цели
  3. Възникването на съюзите е породено от дисбаланс на сили, противоречие между желаното и възможното, въздействие на сили и пречки, намиращи се извън кръга на участниците. МО възникват като резултат от импулс да бъдат задоволени потребностите на страните и да се създаде ред и съгласуваност на отношенията им с други страни.
  4. Организациите се явяват сътрудничество, което служи за преодоляване на конфронтациите, докато съюзите са сътрудничество именно заради конфронтациите.
  5. Макар, че могат да бъдат използвани като ефективен инструмент в силови отношения, организациите поначало не са силови средства. Съюзите, от друга страна, винаги остават силови средства на политиката.

Източници

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата International organization в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Виж още