Лютица: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+шаблон
Ред 1: Ред 1:
{{Археологически обект
{{coord|display=title|41|30|09|N|26|03|45|E|}}
| име = Лютица
[[Файл:Lyutitsa 4.jpg|мини|300px|Най-източната кула от крепостта с поглед към долината на [[Арда]] и [[Марица]] на територията на [[Гърция]] и [[Турция]]]]
| изглед = Lyutitsa 4.jpg
| изглед-описание = Най-източната кула от крепостта с поглед към долината на [[Арда]] и [[Марица]] на територията на [[Гърция]] и [[Турция]]
| карта = България
| гео-ширина =
| гео-дължина =
| страна = {{България}}
| област-вид =
| област =
| селище-вид =
| селище =
| вид =
| период = [[Средновековие]]
| култура =
| епоха =
}}
[[Файл:Lyutitsa 24.jpg|мини|300px|Входът към крепостта]]
[[Файл:Lyutitsa 24.jpg|мини|300px|Входът към крепостта]]
[[Файл:Lyutitsa 15.jpg|мини|300px|Основите на епископската църква]]
[[Файл:Lyutitsa 15.jpg|мини|300px|Основите на епископската църква]]


'''Лютица''' е българска средновековна крепост, съществувала от 9<ref name=viewfromthetop>„Голяма енциклопедия България“, БАН, том 6 (ЗНА-КРУ), ИК „Труд“, София 2012, ISBN 978-954-8104-28-9, стр. 2076.</ref> до 18 век. Намира се югозападно и в близост до град [[Ивайловград]]. Разположена е на връх „Градището“ намиращ се на едно от последните възвишения на [[Източни Родопи|Източните Родопи]]. Лютица е една от най-добре запазените български средновековни крепости и една от най-големите в Източните Родопи. Известна е още с имената „Мраморният град“ и „Цитаделата на Калоян“<ref>[http://bulgariatravel.org/bg/object/117/Lutica_Ivajlovgrad Крепост Лютица, Ивайловград]</ref>. Разрушавана е многократно‚ а в сегашния си вид е построена през 12–13 век.

'''Лютица''' е българска средновековна крепост, съществувала от 9<ref name=viewfromthetop>„Голяма енциклопедия България“, БАН, том 6 (ЗНА-КРУ), ИК "Труд", София 2012, ISBN 978-954-8104-28-9, стр. 2076.</ref> до 18 век. Намира се югозападно и в близост до град [[Ивайловград]]. Разположена е на връх „Градището” намиращ се на едно от последните възвишения на [[Източни Родопи|Източните Родопи]]. Лютица е една от най-добре запазените български средновековни крепости и една от най-големите в Източните Родопи. Известна е още с имената „Мраморният град“ и „Цитаделата на Калоян“<ref>[http://bulgariatravel.org/bg/object/117/Lutica_Ivajlovgrad Крепост Лютица, Ивайловград]</ref>. Разрушавана е многократно‚ а в сегашния си вид е построена през 12–13 век.


== Местоположение ==
== Местоположение ==
Ред 11: Ред 25:


== Исторически сведения ==
== Исторически сведения ==
Находките от керамика, монети, накити, метални и костени предмети от бита, архитектурни детайли показват, че хълмът е бил обитаван от I хил.пр.Хр. Историческите свидетелства за района на Ивайловград показват, че тази територия става част от българската държава още в началото на IХ в., когато границата с [[Византия]] е минавала приблизително по същите места. Лютица е била център на епископия (IX - XVII в.) и архиепископия (XVII - XVIII в.). Основният градеж се датира още от IV - VI в. Лютица достига своя разцвет в ХIII-ХIV в., а твърдината е просъществувала чак до края на XVIII в., когато запада, губейки значението си като фортификационно съоръжение, а нейните жители се преселват край близките минерални извори и основават село Лъджа. След османското нашествие продължава да се използва църквата, а в подножието на хълма се изгражда малък манастир.
Находките от керамика, монети, накити, метални и костени предмети от бита, архитектурни детайли показват, че хълмът е бил обитаван от I хил.пр.Хр. Историческите свидетелства за района на Ивайловград показват, че тази територия става част от българската държава още в началото на IХ в., когато границата с [[Византия]] е минавала приблизително по същите места. Лютица е била център на епископия (IX – XVII в.) и архиепископия (XVII – XVIII в.). Основният градеж се датира още от IV – VI в. Лютица достига своя разцвет в ХIII-ХIV в., а твърдината е просъществувала чак до края на XVIII в., когато запада, губейки значението си като фортификационно съоръжение, а нейните жители се преселват край близките минерални извори и основават село Лъджа. След османското нашествие продължава да се използва църквата, а в подножието на хълма се изгражда малък манастир.


Крепостта Литица или Лютица е спомената от поне двама византийски автори. За първи път името на крепостта се появява в епископските списъци от времето на император [[Лъв VI Философ|Лъв VI]] (886–912). Упомената е и по–късно около 940 г<ref>[http://www.haskovo.com/bg/page_150_29.html Средновековната крепост Лютица, област Хасково]</ref>. В един от изворите е описана обсадата на [[Димотика]] от [[Калоян|цар Калоян]] през 1207 г. Според [[Никита Акрополит]] след като отстъпил назад, Калоян поел по долината на [[Арда]]. Съвременникът и участник в събитията-рицарят [[Жофроа дьо Вилардуен]] е свидетел на оттеглянето. Според него българският владетел настанява войските си „в една подвластна нему крепост“. Някои историци са на мнение, че това е крепостта Лютица.
Крепостта Литица или Лютица е спомената от поне двама византийски автори. За първи път името на крепостта се появява в епископските списъци от времето на император [[Лъв VI Философ|Лъв VI]] (886–912). Упомената е и по–късно около 940 г<ref>[http://www.haskovo.com/bg/page_150_29.html Средновековната крепост Лютица, област Хасково]</ref>. В един от изворите е описана обсадата на [[Димотика]] от [[Калоян|цар Калоян]] през 1207 г. Според [[Никита Акрополит]] след като отстъпил назад, Калоян поел по долината на [[Арда]]. Съвременникът и участник в събитията-рицарят [[Жофроа дьо Вилардуен]] е свидетел на оттеглянето. Според него българският владетел настанява войските си „в една подвластна нему крепост“. Някои историци са на мнение, че това е крепостта Лютица.

Версия от 15:13, 4 май 2017

Лютица
Най-източната кула от крепостта с поглед към долината на Арда и Марица на територията на Гърция и Турция
Най-източната кула от крепостта с поглед към долината на Арда и Марица на територията на Гърция и Турция
Местоположение
41.5025° с. ш. 26.0628° и. д.
Лютица
Местоположение в България
Страна България
Археология
ПериодСредновековие
Лютица в Общомедия
Входът към крепостта
Основите на епископската църква

Лютица е българска средновековна крепост, съществувала от 9[1] до 18 век. Намира се югозападно и в близост до град Ивайловград. Разположена е на връх „Градището“ намиращ се на едно от последните възвишения на Източните Родопи. Лютица е една от най-добре запазените български средновековни крепости и една от най-големите в Източните Родопи. Известна е още с имената „Мраморният град“ и „Цитаделата на Калоян“[2]. Разрушавана е многократно‚ а в сегашния си вид е построена през 12–13 век.

Местоположение

Лютица е разположена на около десетина километра югозападно от град Ивайловград. До нея се достига от кв. Лъджа по черен път. Пътят е проходим с автомобил до Лъджанския манастир. Оттук пеша се достига за около 2-3 часа. Намира се на надморска височина около 560 m. По пътя до крепостта се преминава покрай Атеренския мост и Атеренска река. При надморска височина около 430 m и на около километър преди крепостта маршрутът преминава през обезлюденото от средата на 20-ти век село Рогозово.

Исторически сведения

Находките от керамика, монети, накити, метални и костени предмети от бита, архитектурни детайли показват, че хълмът е бил обитаван от I хил.пр.Хр. Историческите свидетелства за района на Ивайловград показват, че тази територия става част от българската държава още в началото на IХ в., когато границата с Византия е минавала приблизително по същите места. Лютица е била център на епископия (IX – XVII в.) и архиепископия (XVII – XVIII в.). Основният градеж се датира още от IV – VI в. Лютица достига своя разцвет в ХIII-ХIV в., а твърдината е просъществувала чак до края на XVIII в., когато запада, губейки значението си като фортификационно съоръжение, а нейните жители се преселват край близките минерални извори и основават село Лъджа. След османското нашествие продължава да се използва църквата, а в подножието на хълма се изгражда малък манастир.

Крепостта Литица или Лютица е спомената от поне двама византийски автори. За първи път името на крепостта се появява в епископските списъци от времето на император Лъв VI (886–912). Упомената е и по–късно около 940 г[3]. В един от изворите е описана обсадата на Димотика от цар Калоян през 1207 г. Според Никита Акрополит след като отстъпил назад, Калоян поел по долината на Арда. Съвременникът и участник в събитията-рицарят Жофроа дьо Вилардуен е свидетел на оттеглянето. Според него българският владетел настанява войските си „в една подвластна нему крепост“. Някои историци са на мнение, че това е крепостта Лютица.

Описание

Лютица е разположена на площ от 26 декара. Оградена е от крепостни стени с дължина над 600 m, които на повечето места са добре запазени. Те очертават неправилна елипса, съобразена с конфигурацията на терена[4]. Входът е от запад, само един, фланкиран от две правоъгълни кули, разположени с дългата си страна перпендикулярно на стените. Укреплението има общо 12 кули с правоъгълен план и една с осмостенен. Материалът, от който е изградена крепостта е мрамор, поради което е придобила и известност като „Мраморният град“.

От вътрешността са разкрити две църкви, като по-ранната е епископска базилика, донжонът, обширен некропол, основи на жилищна кула, резервоар за вода, на дъното на който се откриват материали от времето на траките, останки от древна канализационна система. Около крепостта има следи от външен град, а в основата на хълма са разположени некрополи от различни епохи. При разкопките са открити доказателства, че мястото е било обитавано от късната бронзова епоха. Откритите керамични съдове са идентични с тези от Плиска и Преслав, с което се доказва, че крепостта е българска и е била център на високо развита култура.

По-ранната църква е трикорабна, богато украсена със стенописи и с пластично оформени пана от мрамор. По-късната е малка, с двускатен покрив, покрит с керемиди. Била е увенчана с кръст, който археолозите откриват сред руините. Проучването показва, че водният резервоар е изсечен в скалата още през късната бронзова епоха, а през средновековието е използван последователно като водохранилище, жилище и яма за отпадъци.

Външни препратки

Източници