Захарий Княжески: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
{{Личност |
||
| име = |
| име = Захарий Княжески |
||
| име-оригинал = |
| име-оригинал = |
||
| категория = етнограф |
| категория = етнограф |
||
Ред 7: | Ред 7: | ||
| портрет-описание = |
| портрет-описание = |
||
| роден-място = Пишмана, днес [[Княжевско]] |
| роден-място = Пишмана, днес [[Княжевско]] |
||
| починал-място = [[Русе]] |
| починал-място = Русчук, днес [[Русе]] |
||
| вложки = {{Личност/Учен | категория = етнограф |
| вложки = {{Личност/Учен | категория = етнограф |
||
| област = [[Етнография]] |
| област = [[Етнография]] |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
}} |
}} |
||
''' |
'''Захарий Княжески''' (псевдоним на '''Жеко Петров Русев''') е [[българи|български]] [[възраждане|възрожденски]] [[просветен деец]], [[книжовност|книжовник]], [[фолклор]]ист и [[Драгоман (преводач)|драгоман]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден през 1810 година в село Пишмана, днес [[Княжевско]], [[община Опан]], [[област Стара Загора]]. Изучава занаятите грънчарство и сапунарство, учи Стара Загора, [[Търново]], [[Света гора]] и във Взаимното училище в [[Габрово]] при [[Неофит Рилски]]. От 1832 учителства в Стара Загора. Предприема пътешествие из Близкия изток, Африка и балканския полуостров. През 1837 г. учителства в Габрово, а през 1838 г. в [[Търново]]. Завършва образованието в Семинарията в [[Одеса]],[[ Русия]] (1839-1845). През периода развива сред българите активна патриотична дейност. Приема руско поданство и става драгоман в [[Руско вицеконсулство]] в Търново, по-късно преместено в [[Русе]]. |
Роден през 1810 година в село Пишмана, днес [[Княжевско]], [[община Опан]], [[област Стара Загора]]. Изучава занаятите грънчарство и сапунарство, учи Стара Загора, [[Търново]], [[Света гора]] и във Взаимното училище в [[Габрово]] при [[Неофит Рилски]]. От 1832 учителства в Стара Загора. Предприема пътешествие из Близкия изток, Африка и балканския полуостров. През 1837 г. учителства в Габрово, а през 1838 г. в [[Търново]]. Завършва образованието в Семинарията в [[Одеса]],[[ Русия]] (1839-1845). През периода развива сред българите активна патриотична дейност. Приема руско поданство и става драгоман в [[Руско вицеконсулство|Руското вицеконсулство]] в Търново, по-късно преместено в [[Русе]]. |
||
Между 1845-1847 събира от различни институции и учреждения в Русия и изпраща в [[България]] книги, учебни помагала и печатарска машина. Издейства стипендии за българските младежи и девойки, за да учат в Русия. Сам завежда С. Милкова и [[Анастасия Тошева]] в Русия. |
Между 1845-1847 събира от различни институции и учреждения в Русия и изпраща в [[България]] книги, учебни помагала и печатарска машина. Издейства стипендии за българските младежи и девойки, за да учат в Русия. Сам завежда С. Милкова и [[Анастасия Тошева|А. Тошева]] в Русия. |
||
Захари Княжески подарява на [[Мъглижки манастир|Мъглижкия манастир]] цял товар книги, донесени от [[Русия]], създавайки първата в [[България]] обществена библиотека. Книгите са били докарани с десет каруци, теглени от волове, пакетирани в 40 сандъка. |
Захари Княжески подарява на [[Мъглижки манастир|Мъглижкия манастир]] цял товар книги, донесени от [[Русия]], създавайки първата в [[България]] обществена библиотека. Книгите са били докарани с десет каруци, теглени от волове, пакетирани в 40 сандъка. |
||
Версия от 09:51, 8 май 2017
Захарий Княжески | |
български книжовник | |
Роден |
1810 г.
Пишмана, днес Княжевско |
---|---|
Починал |
Русчук, днес Русе |
Научна дейност | |
Област | Етнография |
Захарий Княжески в Общомедия |
Захарий Княжески (псевдоним на Жеко Петров Русев) е български възрожденски просветен деец, книжовник, фолклорист и драгоман.
Биография
Роден през 1810 година в село Пишмана, днес Княжевско, община Опан, област Стара Загора. Изучава занаятите грънчарство и сапунарство, учи Стара Загора, Търново, Света гора и във Взаимното училище в Габрово при Неофит Рилски. От 1832 учителства в Стара Загора. Предприема пътешествие из Близкия изток, Африка и балканския полуостров. През 1837 г. учителства в Габрово, а през 1838 г. в Търново. Завършва образованието в Семинарията в Одеса,Русия (1839-1845). През периода развива сред българите активна патриотична дейност. Приема руско поданство и става драгоман в Руското вицеконсулство в Търново, по-късно преместено в Русе.
Между 1845-1847 събира от различни институции и учреждения в Русия и изпраща в България книги, учебни помагала и печатарска машина. Издейства стипендии за българските младежи и девойки, за да учат в Русия. Сам завежда С. Милкова и А. Тошева в Русия. Захари Княжески подарява на Мъглижкия манастир цял товар книги, донесени от Русия, създавайки първата в България обществена библиотека. Книгите са били докарани с десет каруци, теглени от волове, пакетирани в 40 сандъка.
Захари Княжески има заслуги за българския фолклор - записва народни песни, които П. А. Безсонов включва в сборника "Български песни" (на руски език) от 1855 г. Публикува на руски език етнографски статии "Обичаи на българите при сватба, раждане, кръщаване на деца и при погребения." 1846 г. Сътрудничи на руския Журнал Министерства народного просвещения, на Цариградски вестник, Македония , Напредък и др., пише книжки по земеделски, езикови и други въпроси. Организира курсове по бубарство. Ратува за земеделска просвета на населението.
Трудове
- Коренья на пиянството и каква полза принася на ония, що пият много. Смирна, 1842.
- Введение в истории българских славян. Москва, 1847.
- Совети за непразни жени и правила как да постъпват с новорождените младенци. Цариград, 1853.
- Средство за предварвание за заравянието на мнимоумрелите или примрели человеци. Цариград, 1858.
- Практическо ръководство по шелководство. Цариград, 1859
Източници
- Аретов, Н. Делото на Захари Княжески. - Език и литература, 1989, № 4, с. 32-39.
- Койчева В., "Аз българинът Захари Княжески", - Септември (Ст.Загора), №10/1977;
- Минкова Л., Възрожденският просветител Захари Княжески. - Литературна мисъл, №3/1974;
- Ников П., Възраждане на българския народ, С.1971, стр.74,75,165;
- Шишманов Ив., Избрани съчинения, Т.1, С.: БАН, 1965, стр. 245-254;
- Д-р Цончев Петър, Из общественото и културно минало на Габрово - исторически приноси, 1934/1996/, стр.405-407; 411,418,472,484,661,679