Георги Капчев (гарибалдиец): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{друго значение|гарибалдиеца|революционера от края на 19 - началото на 20 век, негов племенник,|Георги Капчев}}
{{друго значение|гарибалдиеца|революционера от края на 19 - началото на 20 век, негов племенник,|Георги Капчев}}
{{Личност
{{Биография инфо
| име= Георги Капчев
| име = Георги Капчев
| описание = български революционер
| портрет= dot.png
| описание= български революционер
| категопия = революционер
| роден-място = [[Охрид]], [[Османска империя]]
| наставка=
| починал-място = [[Охрид]], [[Османска империя]]
| роден-дата=около [[1828]]
| роден-място=[[Охрид]], [[Османска империя]]
| починал-дата=[[1870]]
| починал-място=[[Охрид]], [[Османска империя]]
}}
}}


Ред 14: Ред 11:


==Биография==
==Биография==
Капчев произхожда от българския [[охрид]]ски род [[Капчеви]]. Завършва медицина. В 1848 година влиза като доброволец в отредите на [[Джузепе Гарибалди]] и взима участие в боевете в Ломбардия и отбраната на [[Рим]]. Прикрива отстъплението към [[Венеция]] и в [[Битка при Чезантико|битката при Чезантико]] извежда с коня си от бойното поле [[Анита Гарибалди]], жената на Гарибалди. През 50-те години емигрира във [[Влашко]], където се движи в средите на [[хъшове]]те.
Капчев е роден около 1828 година в Охрид и произхожда от големия български род [[Капчеви]]. Завършва медицина. В 1848 година влиза като доброволец в отредите на [[Джузепе Гарибалди]] и взима участие в боевете в Ломбардия и отбраната на [[Рим]]. Прикрива отстъплението към [[Венеция]] и в [[Битка при Чезантико|битката при Чезантико]] извежда с коня си от бойното поле [[Анита Гарибалди]], жената на Гарибалди. През 50-те години емигрира във [[Влашко]], където се движи в средите на [[хъшове]]те.


По-късно се връща в Охрид. Поддържа връзки с руския консул във Варна [[Александър Рачински]].<ref>Istoricheski pregled, Volume 48, Issues 7-12, Bŭlgarsko istorichesko druzhestvo, BAN, 1992 [https://books.google.bg/books?id=tkdpAAAAMAAJ&dq=%D0%9A%D0%B0%D0%BF%D1%87%D0%B5%D0%B2+%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%B2+%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D1%87%D0%B5%D0%B2&focus=searchwithinvolume&q=%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%B2+ str. 100.]</ref> В 1860 година Георги Капчев под влиянието на охридския гръцки владика заявява, че брат му [[Иван Капчев]], чийто настойник е той, е изпратен да учи в Русия от [[Димитър Миладинов]], но без негово съгласие. След дипломатически скандал и размяна на ноти между двете правителства, непълнолетният Иван Капчев е върнат в Охрид от руския консул в Битоля [[Михаил Хитрово]]. Скандалът с Капчев е повод за арестуването и затварянето на Димитър Миладинов в Цариград.<ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/dmp/dmp_066_076.htm#166_1 Братя Миладинови – преписка, Издирил, коментирал и редактирал Никола Трайков, Българска академия на науките, Институт за история. Издателство на БАН, София, 1964, стр. 165-166.]</ref><ref>Централният македонски комитет на Георги Капчев (1898 - 1899), в: Елдъров, Светлозар. „Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903)“, Иврай, София, 2003, стр. 241 - 268.</ref>
По-късно се връща в Охрид. Поддържа връзки с руския консул във Варна [[Александър Рачински]].<ref>Istoricheski pregled, Volume 48, Issues 7-12, Bŭlgarsko istorichesko druzhestvo, BAN, 1992 [https://books.google.bg/books?id=tkdpAAAAMAAJ&dq=%D0%9A%D0%B0%D0%BF%D1%87%D0%B5%D0%B2+%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%B2+%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D1%87%D0%B5%D0%B2&focus=searchwithinvolume&q=%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%B2+ str. 100.]</ref> В 1860 година Георги Капчев под влиянието на охридския гръцки владика заявява, че брат му [[Иван Капчев]], чийто настойник е той, е изпратен да учи в Русия от [[Димитър Миладинов]], но без негово съгласие. След дипломатически скандал и размяна на ноти между двете правителства, непълнолетният Иван Капчев е върнат в Охрид от руския консул в Битоля [[Михаил Хитрово]]. Скандалът с Капчев е повод за арестуването и затварянето на Димитър Миладинов в Цариград.<ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/dmp/dmp_066_076.htm#166_1 Братя Миладинови – преписка, Издирил, коментирал и редактирал Никола Трайков, Българска академия на науките, Институт за история. Издателство на БАН, София, 1964, стр. 165-166.]</ref><ref>Централният македонски комитет на Георги Капчев (1898 - 1899), в: Елдъров, Светлозар. „Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903)“, Иврай, София, 2003, стр. 241 - 268.</ref>

Версия от 12:38, 9 май 2017

Тази статия е за гарибалдиеца. За революционера от края на 19 - началото на 20 век, негов племенник, вижте Георги Капчев.

Георги Капчев
български революционер
Роден
около 1828 г.
Починал
около 1870 г. (42 г.)

Георги Илиев Капчев е български революционер, гарибалдиец.

Биография

Капчев е роден около 1828 година в Охрид и произхожда от големия български род Капчеви. Завършва медицина. В 1848 година влиза като доброволец в отредите на Джузепе Гарибалди и взима участие в боевете в Ломбардия и отбраната на Рим. Прикрива отстъплението към Венеция и в битката при Чезантико извежда с коня си от бойното поле Анита Гарибалди, жената на Гарибалди. През 50-те години емигрира във Влашко, където се движи в средите на хъшовете.

По-късно се връща в Охрид. Поддържа връзки с руския консул във Варна Александър Рачински.[1] В 1860 година Георги Капчев под влиянието на охридския гръцки владика заявява, че брат му Иван Капчев, чийто настойник е той, е изпратен да учи в Русия от Димитър Миладинов, но без негово съгласие. След дипломатически скандал и размяна на ноти между двете правителства, непълнолетният Иван Капчев е върнат в Охрид от руския консул в Битоля Михаил Хитрово. Скандалът с Капчев е повод за арестуването и затварянето на Димитър Миладинов в Цариград.[2][3]

Около 1870 година Капчев прави опит да организира въстание, но е разкрит е и екзекутиран от османските власти.[4]

Бележки

  1. Istoricheski pregled, Volume 48, Issues 7-12, Bŭlgarsko istorichesko druzhestvo, BAN, 1992 str. 100.
  2. Братя Миладинови – преписка, Издирил, коментирал и редактирал Никола Трайков, Българска академия на науките, Институт за история. Издателство на БАН, София, 1964, стр. 165-166.
  3. Централният македонски комитет на Георги Капчев (1898 - 1899), в: Елдъров, Светлозар. „Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903)“, Иврай, София, 2003, стр. 241 - 268.
  4. Енциклопедия България, том 7, София, Издателство „Проф. Марин Дринов“, 1996, стр. 660.