Димитър Пъшков: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Unlinked: Георги Минчев |
|||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
Във връзка с [[Арабаконашки обир|Арабаконашкия обир]], организиран от [[Димитър Общи]], е арестуван от турската полиция в Ловеч заедно с [[Марин Поплуканов]], поп [[Лукан Лилов]] и [[Величка Хашнова]]. Тримата са държани в ловешкия арест около 20 дни, след което са прехвърлени за разпити в София. Величка Хашнова остава арестувана по тогавашните закони в къщата на попа. След очна ставка с Димитър Общи, последният казва, че не е този попът, а друг да търсят. Поп Лукан Лилов бива незабавно освободен, завръща се в Ловеч със заповед за освобождение и на Величка Хашнова. Същият ден арестуват поп Кръстьо Никифоров. Димитър Пъшков е разпитван от извънредна следствена комисия в [[София]]. Осъден на вечно заточение в [[Диарбекир]] от Софийския военно-полеви съд заедно с Марин Попуканов, въпреки че не признават нищо и отричат обвиненията на турското правосъдие (1873). |
Във връзка с [[Арабаконашки обир|Арабаконашкия обир]], организиран от [[Димитър Общи]], е арестуван от турската полиция в Ловеч заедно с [[Марин Поплуканов]], поп [[Лукан Лилов]] и [[Величка Хашнова]]. Тримата са държани в ловешкия арест около 20 дни, след което са прехвърлени за разпити в София. Величка Хашнова остава арестувана по тогавашните закони в къщата на попа. След очна ставка с Димитър Общи, последният казва, че не е този попът, а друг да търсят. Поп Лукан Лилов бива незабавно освободен, завръща се в Ловеч със заповед за освобождение и на Величка Хашнова. Същият ден арестуват поп Кръстьо Никифоров. Димитър Пъшков е разпитван от извънредна следствена комисия в [[София]]. Осъден на вечно заточение в [[Диарбекир]] от Софийския военно-полеви съд заедно с Марин Попуканов, въпреки че не признават нищо и отричат обвиненията на турското правосъдие (1873). |
||
Излежава 3 години от присъдата и успява да избяга от заточението заедно с Марин Поплуканов и |
Излежава 3 години от присъдата и успява да избяга от заточението заедно с Марин Поплуканов и Георги Минчев (1876). До началото на [[Руско-турска война|Руско-турската война (1877-1878)]] живее в [[Букурещ]]. Включва се в подпомагането на Руската императорска армия. |
||
=== Държавна дейност === |
=== Държавна дейност === |
||
Версия от 13:11, 19 май 2017
| Димитър Пъшков | |
| български националреволюционер и държавен деец | |
 Димитър Пъшков, Търново, 1879 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден |
1840 г.
|
|---|---|
| Починал | 10 ноември 1926 г.
|
| Народен представител в: УС III ВНС V ОНС VI ОНС VII ОНС XIII ОНС | |
Димитър Пъшков е български националреволюционер и държавен деец.
Биография
Димитър Пъшков е роден през 1840 г. в с. Сопот, Ловешко. Семейството е на свещеник. Учи последователно в родното си село, Троянския манастир, Ловеч при Манол Лазаров и Сопот, Карловско при Юрдан Ненов. Работи като учител в Тетевен (1859-1860), с. Сопот (1862-1863) и Ловеч (1864-1865).
Революционна дейност
Напуска учителската професия и се ориентира към търговия. Участва в създаването на Ловешкото читалище „Наука“. По покана на Васил Левски е сред основателите на Ловешкия частен революционен комитет и негов деен член (1869-1872). Временен дописник на в. „Право“ (1873).
Във връзка с Арабаконашкия обир, организиран от Димитър Общи, е арестуван от турската полиция в Ловеч заедно с Марин Поплуканов, поп Лукан Лилов и Величка Хашнова. Тримата са държани в ловешкия арест около 20 дни, след което са прехвърлени за разпити в София. Величка Хашнова остава арестувана по тогавашните закони в къщата на попа. След очна ставка с Димитър Общи, последният казва, че не е този попът, а друг да търсят. Поп Лукан Лилов бива незабавно освободен, завръща се в Ловеч със заповед за освобождение и на Величка Хашнова. Същият ден арестуват поп Кръстьо Никифоров. Димитър Пъшков е разпитван от извънредна следствена комисия в София. Осъден на вечно заточение в Диарбекир от Софийския военно-полеви съд заедно с Марин Попуканов, въпреки че не признават нищо и отричат обвиненията на турското правосъдие (1873).
Излежава 3 години от присъдата и успява да избяга от заточението заедно с Марин Поплуканов и Георги Минчев (1876). До началото на Руско-турската война (1877-1878) живее в Букурещ. Включва се в подпомагането на Руската императорска армия.
Държавна дейност
След Освобождението се завръща в Ловеч. Тук е член на Постоянната окръжна комисия и председател на Ловешкия окръжен съвет. Народен представител в Учредителното събрание (1879), Трето Велико народно събрание (1886-1887), Пето ОНС (1887-1889), Шесто ОНС (1890-1893), Седмо ОНС (1893) и Тринадесето ОНС (1903-1907). Деен член на Народнолибералната партия (стамболовисти).
Оставя ценни спомени и дневници. Улица в Ловеч е наименувана „Димитър Пъшков“.
Източници
- Енциклопедия „Българска интелигенция“, С. 1988, с. 558-559.