Миджур: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
източник?; форматиране: тире-числа (ползвайки Advisor)
факт. граничен връх
Ред 12: Ред 12:
[[File:Bulgaria Chuprene Municipality geographic map bg.svg|thumb|260px|Географска карта на община Чупрене]]
[[File:Bulgaria Chuprene Municipality geographic map bg.svg|thumb|260px|Географска карта на община Чупрене]]


Връх '''Миджур''', висок 2168 метра, е първенец на [[Чипровска планина]], дял от [[Стара планина|Западна Стара планина]]. Намира се на границата между [[България]] и [[Сърбия]]. {{източник|Географски погледнато самият връх е на българска територия.|2017|05|08}} В неговото подножие извират реките [[Лом (река)|Лом]] и [[Тимок]].
Връх '''Миджур''', висок 2168 метра, е първенец на [[Чипровска планина]], дял от [[Стара планина|Западна Стара планина]]. Намира се на границата между [[България]] и [[Сърбия]]. В неговото подножие извират реките [[Лом (река)|Лом]] и [[Тимок]].


== Защитена местност ==
== Защитена местност ==

Версия от 20:43, 19 май 2017

Миджур
Връх Миджур с разположените по него гранични знаци
Връх Миджур с разположените по него гранични знаци
43.3939° с. ш. 22.6819° и. д.
Местоположение на картата на България Област Видин
Общи данни
МестоположениеБългария
Област Видин
Сърбия
Част отЧипровска планина
Стара планина
Надм. височина2168 m
Миджур в Общомедия
Географска карта на община Чупрене

Връх Миджур, висок 2168 метра, е първенец на Чипровска планина, дял от Западна Стара планина. Намира се на границата между България и Сърбия. В неговото подножие извират реките Лом и Тимок.

Защитена местност

На 23 февруари 2009 г., с заповед на министър Джевдет Чакъров, районът около върха е обявен за защитена местност с площ 1509 дка. Целта е запазването на характерния ландшафт и местообитанията на растителните видове жълт крем, нарцисовидна съсънка, алпийски повет, златовръх, петниста сверция, карпатска тоция и други. На 17 януари 2012 г. площта на защитената местност е увеличена на 1593 дка.[1]

Туризъм

Едва след свалянето на граничните съоръжения в началото на 1990-те години върхът стана достъпен за планински туризъм. Поради това подстъпите към него, както и целият район, са запазили в голяма степен своята девственост.

От българска страна върхът се изкачва най-често от две места.

Село Чупрене

От Чупрене има два възможни подхода. С високопроходим автомобил по река Чупренска може да се достигне по 17 км почвен път през Дивечовъдното стопанство до хижа „Горски рай“ (1 450 m). Пеша е по-удобно да се мине по река Манастирка и една от двете екопътеки – „Бекинска шобърка“ или „Мартинов камък“. Оттук разстоянието до хижа „Горски рай“ е малко над 9 км.

От хижата има маркирана пътека, която, минавайки през Биосферен резерват „Чупрене“, излиза на главното било на седловината между вр. Реплянска църква (1 969 m) и вр. Остра чука (1 967 m). Оттук на югоизток през върховете Остра чука и Оба (2 033 m) се достига до седловината, под която извират реките Лом и Тимок при гранична пирамида 336 (1 780 m). Следва изкачване по северозападния склон на връх Миджур, който се достига след около час.

Преходът от хижа „Горски рай“ дотук отнема средно 4,30ч и е по-дълъг от варианта през село Горни Лом, но по-лек.

Схема на подходите от българска страна

Село Горни Лом

На 7 km от Горни Лом, от които първите 2 са асфалтирани, е разположена хижа „Горни Лом“ (840 m). Сградата е бивша гранична застава. В момента действащата хижа е „Миджур“, разположена малко по-нагоре. След още 2 – 3 km свършва почвеният път и започва същинската пътека.

Следва около 2 – 3 часа стръмно изкачване до седловината между върховете Оба и Миджур, на която е разположена гранична пирамида 336. Тук пътеката се слива с тази от село Чупрене.

Този вариант е по-кратък, но съответно и по-стръмен.

Други подходи

До върха е възможно да се достигне също така и от селата Мартиново и Репляна от българска страна, както и от курорта „Бабин зуб“ и селата Топли дол, Алдина река, Църни връх и Равно буче от сръбска страна.

За изкачването на върха е препоръчително да бъде уведомена РДГП – Драгоман.

Източници

Външни препратки