Бобовдолски въглищен басейн: Разлика между версии
Нова страница: „'''Бобовдолският въглищен басейн''' е разположен в околностите на Бобов дол. Въглищата в...“ |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Бобовдолският въглищен басейн''' е разположен в околностите на [[Бобов дол]]. Въглищата в него са [[кафяви въглища|кафяви]]. Резервите му са изчислени на 275 млн. тона.<ref name="геб">{{геб|1|296 – 297}}</ref> |
'''Бобовдолският въглищен басейн''' е разположен в околностите на [[Бобов дол]]. Въглищата в него са [[кафяви въглища|кафяви]]. Резервите му са изчислени на 275 млн. тона.<ref name="геб">{{геб|1|296 – 297}}</ref> |
||
Подложката на въглищния басейн е изградена от високометаморфни, [[палеозой]]ски, [[триас]]ки и [[юра|юрски]] скали. Палеогенските въгленосни наслаги, от средния [[олигоцен]] – долния [[миоцен]], са поделени на пет задруги – конгломератно-пясъчникова, битумолитна, пъстра подвъглищна, въгленосна и задруга на тънкослойните аргилити и глинести мергели. Дебелината на конгломератно-пясъчната задруга е до 250 m. До 50 m е дебелината на битумолитната задруга. В нея са включени аргилити и мергели с прослойки от пясъчници. Пъстрата подвъглищна задруга се състои от алтерниращи [[ |
Подложката на въглищния басейн е изградена от високометаморфни, [[палеозой]]ски, [[триас]]ки и [[юра|юрски]] скали. Палеогенските въгленосни наслаги, от средния [[олигоцен]] – долния [[миоцен]], са поделени на пет задруги – конгломератно-пясъчникова, битумолитна, пъстра подвъглищна, въгленосна и задруга на тънкослойните аргилити и глинести мергели. Дебелината на конгломератно-пясъчната задруга е до 250 m. До 50 m е дебелината на битумолитната задруга. В нея са включени аргилити и мергели с прослойки от пясъчници. Пъстрата подвъглищна задруга се състои от алтерниращи [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], [[пясъчници]] и [[алевролит]]и. Нейната дебелина е 350 – 500 m. Въгленосната задруга е с дебелина до 100 m и се състои от пясъчници, песъчливи глини, тънкослойни алевролити, [[аргилит]]и и въглищни пластове. Въглищните пластове са 7 – 8 на брой с дебелина от 1,2 до 3,8 m, като последните два достигат 10 – 12 m дебелина. Последната задруга – на тънкослойните аргилити и глинести [[мергел]]и достига до 500 – 750 m дебелина.<ref name="геб"/> |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 12:19, 23 май 2017
Бобовдолският въглищен басейн е разположен в околностите на Бобов дол. Въглищата в него са кафяви. Резервите му са изчислени на 275 млн. тона.[1]
Подложката на въглищния басейн е изградена от високометаморфни, палеозойски, триаски и юрски скали. Палеогенските въгленосни наслаги, от средния олигоцен – долния миоцен, са поделени на пет задруги – конгломератно-пясъчникова, битумолитна, пъстра подвъглищна, въгленосна и задруга на тънкослойните аргилити и глинести мергели. Дебелината на конгломератно-пясъчната задруга е до 250 m. До 50 m е дебелината на битумолитната задруга. В нея са включени аргилити и мергели с прослойки от пясъчници. Пъстрата подвъглищна задруга се състои от алтерниращи конгломерати, пясъчници и алевролити. Нейната дебелина е 350 – 500 m. Въгленосната задруга е с дебелина до 100 m и се състои от пясъчници, песъчливи глини, тънкослойни алевролити, аргилити и въглищни пластове. Въглищните пластове са 7 – 8 на брой с дебелина от 1,2 до 3,8 m, като последните два достигат 10 – 12 m дебелина. Последната задруга – на тънкослойните аргилити и глинести мергели достига до 500 – 750 m дебелина.[1]
Източници
- ↑ а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 296 – 297.