Алкалоземен метал: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 13:47, 23 май 2017

Втора група от периодичната система, наречена още алкалоземна група, включва елементите:

₄Be – берилий – K 2s²
₁₂Mg – магнезий – KL 3s²
₂₀Ca – калций – KLM 4s²
₃₈Sr – стронций – KLM 4s²4p⁶5s²
₅₆Ba – барий – KLMN 5s²5p⁶6s²
₈₈Ra – радий – KLMNO 6s²6p⁶7s²

Тези елементи са много електроположителни и образуват йоните Ме²⁺. Погледнато исторически, „земя“ се е наричало неметално вещество, почти неразтворимо във вода и непроменящо се при нагряване. Оксидите на алкалоземните метали, напр. СаО, освен че са „земя“ в горния смисъл на думата, имат и алкална реакция.

Тези метали проявяват 2-ра постоянна валентност. Техните оксиди са с основен характер, взаимодействат с киселини (CaO+H2SO4->CaSO4+H2O), киселинни оксиди(CaO+CO2->CaCO3), вода(CaO+H2O->Ca(OH)2).

Химичните елементи Mg, Ca, Sr, Ba имат по 2 електрона в s – подслоя на последния слой и сходно запълнен предпоследен слой с 8 електрона. Те са електронни аналози и затова свойствата им и тези на образуваните от тях вещества са сходни. Be не е пълен електронен аналог на останалите и има двойствен характер. Той се различава по някои свойства от останалите, затова не се причислява към алкалоземните елементи. Радият също не се разглежда като алкалоземен елемент, защото той е радиоактивен. Магнезият също не е типичен метал. Той притежава и лек двойствен характер.

Закономерности

Алкалоземните елементи проявяват постоянна втора валентност.

С увеличаване на поредния номер (Z) във втора главна група, атомния радиус на елементите нараства, а йонизационната енергия намалява. Това е причина металният им характер да се засилва, като най-силно изразен метален характер от тази група има барият.

Алкалоземните елементи образуват водородни съединения (EH₂), основни оксиди (EO) и основни дихидроксиди (E(OH)₂).

Физични свойства на елементите от втора А група

Простите вещества на алкалоземните елементи са метали със сребристобял цвят и метален блясък. Провеждат топлина и електричен ток.

Най-трудно топим е берилият, а най-лесно – магнезият.

Плътността им расте с увеличаване на поредния им номер (Z), като магнезият и калцият са по-леки от берилия. С изключение на берилия, всички други елементи са пластични.

Химични свойства на елементите от втора А група

Всички елементи от втора А група, подобно на калция, взаимодействат с водорода, с кислорода, с останалите неметали, с водата и с киселините.

взаимодействие с водород

Ca + H₂ → CaH₂ – с увеличаване на поредния номер (Z) активността към водорода намалява.

взаимодействие с кислород

2Ca + O₂ → 2CaO – с увеличаване на поредния номер (Z) активността към кислорода се увеличава.

взаимодействие с неметал

Ca + Cl₂ → CaCl₂ – берилият реагира с неметалите при висока температура, а останалите елементи се самозапалват.

взаимодействие с вода

Ca + 2HOH → Ca(OH)₂ + H₂ ↑ – само берилият не взаимодейства с вода.

взаимодействие с разредени киселини

Ca + 2HCl → CaCl₂ + H₂ ↑ с увеличаване на поредния номер (Z) активността към киселините се увеличава.

Шаблон:Химичен елемент-мъниче

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-'''Втора главна група''' от [[Периодична система на елементите|периодичната система]], наречена още Алкалоземна група включва елементите:
+'''Втора група''' от [[Периодична система на елементите|периодичната система]], наречена още ''алкалоземна група'', включва елементите:
-* '''<sub>4</sub>[[Берилий|Be]] – '''Берилий ''' – K 2s<sup>2</sup>'''
+* '''<sub>4</sub>[[Берилий|Be]] – '''берилий ''' – K 2s<sup>2</sup>'''
-* '''<sub>12</sub>[[Магнезий|Mg]] – '''Магнезий''' – KL 3s<sup>2</sup>'''
+* '''<sub>12</sub>[[Магнезий|Mg]] – '''магнезий''' – KL 3s<sup>2</sup>'''
-* '''<sub>20</sub>[[Калций|Ca]] – '''Калций''' – KLM 4s<sup>2</sup>'''
+* '''<sub>20</sub>[[Калций|Ca]] – '''калций''' – KLM 4s<sup>2</sup>'''
-* '''<sub>38</sub>[[Стронций|Sr]] – '''Стронций''' – KLM 4s<sup>2</sup>4p<sup>6</sup>5s<sup>2</sup>'''
+* '''<sub>38</sub>[[Стронций|Sr]] – '''стронций''' – KLM 4s<sup>2</sup>4p<sup>6</sup>5s<sup>2</sup>'''
-* '''<sub>56</sub>[[Барий|Ba]] – '''Барий ''' – KLMN 5s<sup>2</sup>5p<sup>6</sup>6s<sup>2</sup>'''
+* '''<sub>56</sub>[[Барий|Ba]] – '''барий ''' – KLMN 5s<sup>2</sup>5p<sup>6</sup>6s<sup>2</sup>'''
-* '''<sub>88</sub>[[Радий|Ra]] – '''Радий''' – KLMNO 6s<sup>2</sup>6p<sup>6</sup>7s<sup>2</sup>'''
+* '''<sub>88</sub>[[Радий|Ra]] – '''радий''' – KLMNO 6s<sup>2</sup>6p<sup>6</sup>7s<sup>2</sup>'''
 Тези [[химичен елемент|елемент]]и са много електроположителни и образуват йоните Ме<sup>2+</sup>. Погледнато исторически, „земя“ се е наричало неметално вещество, почти неразтворимо във вода и непроменящо се при нагряване. Оксидите на алкалоземните метали, напр. СаО, освен че са „земя“ в горния смисъл на думата, имат и алкална реакция.
@@ Ред 12: / Ред 12: @@
 Тези метали проявяват 2-ра постоянна [[валентност]]. Техните [[оксид]]и са с основен характер, взаимодействат с киселини (CaO+H2SO4->CaSO4+H2O), киселинни оксиди(CaO+CO2->CaCO3), вода(CaO+H2O->Ca(OH)2).
-Химичните елементи '''Mg, Ca, Sr, Ba''' имат по 2 [[електрон]]а в '''s''' – подслоя на последния слой и сходно запълнен предпоследен слой с 8 електрона. Те са [[електронен аналог|електронни аналози]] и затова свойствата им и тези на образуваните от тях вещества са сходни. '''Be''' не е пълен електронен аналог на останалите и има [[елемент с двойствен характер|двойствен характер]]. Той се различава по някой свойства от останалите, затова не се причислява към алкалоземните елементи. Радият също не се разглежда като алкалоземен елемент, защото той е [[радиоактивност|радиоактивен]]. Магнезият също не е типичен метал. Той притежава и лек двойствен характер.
+Химичните елементи '''Mg, Ca, Sr, Ba''' имат по 2 [[електрон]]а в '''s''' – подслоя на последния слой и сходно запълнен предпоследен слой с 8 електрона. Те са [[електронен аналог|електронни аналози]] и затова свойствата им и тези на образуваните от тях вещества са сходни. '''Be''' не е пълен електронен аналог на останалите и има [[елемент с двойствен характер|двойствен характер]]. Той се различава по някои свойства от останалите, затова не се причислява към алкалоземните елементи. Радият също не се разглежда като алкалоземен елемент, защото той е [[радиоактивност|радиоактивен]]. Магнезият също не е типичен метал. Той притежава и лек двойствен характер.
 == Закономерности ==
 * Алкалоземните елементи проявяват постоянна втора [[валентност]].
-* С увеличаване на поредния номер ('''Z''') във втора главна група, [[атомен радиус|атомния радиус]] на елементите нараства, а [[йонизационна енергия|йонизационната енергия]] – намалява. Това е причина [[метал]]ният им характер да се засилва, като най – силно изразен метален характер от тази група има барият.
+* С увеличаване на поредния номер ('''Z''') във втора главна група, [[атомен радиус|атомния радиус]] на елементите нараства, а [[йонизационна енергия|йонизационната енергия]] намалява. Това е причина [[метал]]ният им характер да се засилва, като най-силно изразен метален характер от тази група има барият.
 * Алкалоземните елементи образуват водородни съединения ('''EH<sub>2</sub>'''), основни [[оксид]]и ('''EO''') и основни [[дихидроксиди]] ('''E(OH)<sub>2</sub>''').
@@ Ред 24: / Ред 24: @@
 Простите вещества на алкалоземните елементи са метали със сребристобял цвят и метален блясък. Провеждат топлина и електричен ток.
-Най-трудно топим е берилият, а най – лесно – магнезият.
+Най-трудно топим е берилият, а най-лесно – магнезият.
-Плътността им расте с увеличаване на поредния им номер ('''Z'''), като магнезият и калцият са по – леки от берилия. С изключение на берилият, всички други елементи са пластични.
+Плътността им расте с увеличаване на поредния им номер ('''Z'''), като магнезият и калцият са по-леки от берилия. С изключение на берилия, всички други елементи са пластични.
 == Химични свойства на елементите от втора А група ==
-Всички елементи от втора А група, подобно на калция взаимодействат с [[водород]]а, с [[кислород]]а, с останалите [[неметал]]и, с [[вода]]та и с [[киселина|киселините]].
+Всички елементи от втора А група, подобно на калция, взаимодействат с [[водород]]а, с [[кислород]]а, с останалите [[неметал]]и, с [[вода]]та и с [[киселина|киселините]].
 * взаимодействие с водород