Петър Николов-Зиков: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 92.247.57.108 (б.), към версия на 95.42.231.73
Редакция без резюме
Ред 28: Ред 28:
| постове1 = [[парламентарен секретар на Министерския съвет|Парламентарен секретар]]
| постове1 = [[парламентарен секретар на Министерския съвет|Парламентарен секретар]]
| години1 = (2014 – 2017)
| години1 = (2014 – 2017)
| институция2 =
| институция2 = Министерство на образованието и науката
| постове2 =
| постове2 = [[Заместник министър]]
| години2 =
| години2 = (2017 -)
| институция3 =
| институция3 =
| постове3 =
| постове3 =
Ред 71: Ред 71:


На предсрочните [[Парламентарни избори в България (2017)|парламентарни избори през 2017 г.]] Петър Николов-Зиков изненадващо се явява като кандидат на коалиция [[Обединени патриоти]], едновременно в листите в 25-ти Софийски избирателен район (четвърто място) и като водач в 11-ти Ловешки. Макар в [[Ловеч]] резултатът му да е доста над средния на коалицията за страната (10,21% или 6967 от подадените гласове), той отново не влиза в парламента.
На предсрочните [[Парламентарни избори в България (2017)|парламентарни избори през 2017 г.]] Петър Николов-Зиков изненадващо се явява като кандидат на коалиция [[Обединени патриоти]], едновременно в листите в 25-ти Софийски избирателен район (четвърто място) и като водач в 11-ти Ловешки. Макар в [[Ловеч]] резултатът му да е доста над средния на коалицията за страната (10,21% или 6967 от подадените гласове), той отново не влиза в парламента.

'''Заместник министър на образованието и науката'''

На 23 май 2017 г. е назначен от премиера Бойко Борисов за заместник министър на образованието и науката.


== Библиография ==
== Библиография ==

Версия от 13:48, 23 май 2017

Петър Николов-Зиков
български политолог и политик
Роден
3 юни 1979 г. (44 г.)
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластПолитология, История
Работил вНов български университет
Титладоктор
Политика
ПартияДСБ (2004 – 2012)
ДБГ (2012 – 2016)
Министерски съвет
Парламентарен секретар(2014 – 2017)
Министерство на образованието и науката
Заместник министър(2017 -)
Семейство
БащаНиколай Николов-Зиков
Уебсайтzikov.wordpress.com
Петър Николов-Зиков в Общомедия

Петър Николов-Зиков (Петър Николов) е български политолог, историк, публицист и политик. Декларира себе си като консерватор и защитник на „трите кита на консервативната политика“ – християнство, патриотизъм и капитализъм. Наред с това е критичен по отношение на правния режим на абортите и противник на узаконяването на съжителството и гей браковете.[1]

Биография

Роден е на 3 юни 1979 г. в София в семейството на баща художник, Николай Николов-Зиков, и майка лекарка[1]. През 1998 г. завършва Класическата гимназия, през 2002 г. – „Политология“, а през 2004 г. – „Политически мениджмънт“ в Софийския университет. Женен с три дъщери. Съпругата му Павлина е внучка на политика от СДС и председател на 38-мото народно събрание Йордан Соколов[2].

Професионална дейност

От 1999 г. започва да публикува политически анализи в периодичния печат, а през 2000 г. става експерт в Отдела за политически анализи и стратегии на СДС. След разцеплението на партията през 2004 г. Петър Николов-Зиков оглавява Сектора за политически анализи на ДСБ.

В периода 2003 – 2004 г. печели стипендия от фондация „Конрад Аденауер“, а през 2006 – 2009 е редовен докторант в департамент „История“ на Нов български университет.

През 2008 и 2009 г. води политическото предаване „Клуб Четвъртък“ в телевизиите 7 дни и BBT и става популярен автор в десните вестници Демокрация, Про и Анти и Седем. От 2014 г. е колумнист в електронното издание Петте кьошета.[3]

През 2010 г. защитава докторската си дисертация (получавайки почетната степен cum laude) и печели конкурс за главен асистент в департамент „Политически науки“ на НБУ. Същата година е утвърден и за член на Академичния съвет на университета с мандат до 2012 г.

През 2011 г. публикува книгата си „Раждането на българския консерватизъм“, представляваща първото историческо изследване върху развитието на предосвобожденската българска десница.[4] През 2012 г. Петър Николов-Зиков издава втора монография „Династията на Срацимировци“, посветена на историята на последната средновековна българска царска династия[5], а през 2014 г. продължава същата тема и в третата си книга – „Истинската история на Видинското княжество“. През 2017 г. публикува четвъртата си монография „Политическият консерватизъм“, написана в съавторство с колегата му от НБУ Ирена Тодорова.

От 2015 г. е главен редактор на теоретичното списание за политика и култура Conservative Quarterly.

Политическа дейност

Ранна политическа кариера

Още през 2001 – 2002 г. Петър Николов-Зиков специализира „Политически умения“ в Центъра за продължаващо обучение на НБУ. През 2004 г. е сред учредителите на партия Демократи за силна България, а през 2008 г. става член на нейното софийско ръководство. На парламентарните избори през 2009 г. е мажоритарен кандидат и водач на пропорционалната листа на Синята коалиция в 11-ти Ловешки избирателен район[6] и печели 6,44% от подадените гласове (5234 гласа и 6,41% или 4938 гласа за пропорционалната листа). Въпреки че не става народен представител, резултатът му се отчита като успешен и в края на годината Петър Николов-Зиков е поканен от председателя на ДСБ Иван Костов да влезе в Националното ръководство на партията като част от младата вълна политици на ДСБ, заедно с Радан Кънев, Петър Москов, Даниел Митов, Прошко Прошков, Христо Ангеличин и др.[1] Отличава се с консервативните си възгледи и като един от основните медийни говорители на Иван Костов[7][8]. През 2011 г. групата на младите издига кандидатурата за кмет на София на Прошко Прошков. Петър Николов-Зиков е основен стратег на двете му успешни кампании на предварителните избори в рамките на ДСБ и на Синята коалиция, както и на неуспешната трета кампания срещу действащия кмет Йорданка Фандъкова. В края на 2011 г. Николов-Зиков се оттегля от Националното ръководство на ДСБ, а през пролетта на 2012 г. официално напуска партията, заедно с Прошков, Митов и Ангеличин.[9]

През лятото на 2012 г. четиримата напуснали ДСБ се включват в създадената от бившия еврокомисар Меглена Кунева партия Движение България на гражданите и Петър Николов-Зиков е избран за член на нейния Национален съвет. На парламентарните избори през 2013 г. той е водач на листата на ДБГ в 4-ти Търновски избирателен район и печели 3,68% от подадените гласове (4358 гласа). Тъй като партията не успява да влезе в парламента, в деня след изборите той, заедно с целия Национален съвет подават оставки.[10] На второто Национално събрание на партията през есента, Петър Николов-Зиков е преизбран за член на Националния съвет. Напуска ДБГ в началото на 2016 г.[11]

Парламентарен секретар на МС

През 2013 г. Петър Николов-Зиков участва в протестите срещу правителството на Пламен Орешарски[12], а през лятото на 2014 г. става учредител и председател на Института за дясна политика (ИДП), неправителствена организация, обединила десни интелектуалци и политици, поставили си за цел да работят за следизборна коалиция на ГЕРБ, Реформаторския блок и патриотичните формации.[13] След сключването на коалицията и съставянето на второто правителство на Бойко Борисов, е назначен за парламентарен секретар на Министерския съвет и остава такъв до края на мандата на кабинета.[14]

На предсрочните парламентарни избори през 2017 г. Петър Николов-Зиков изненадващо се явява като кандидат на коалиция Обединени патриоти, едновременно в листите в 25-ти Софийски избирателен район (четвърто място) и като водач в 11-ти Ловешки. Макар в Ловеч резултатът му да е доста над средния на коалицията за страната (10,21% или 6967 от подадените гласове), той отново не влиза в парламента.

Заместник министър на образованието и науката

На 23 май 2017 г. е назначен от премиера Бойко Борисов за заместник министър на образованието и науката.

Библиография

Монографии

  • Николов-Зиков, П. Раждането на българския консерватизъм. София, Парадигма, 2011. ISBN 978-954-326-137-6.
  • Николов-Зиков, П. Династията на Срацимировци. Властови доктрини и политически модели в Югоизточна Европа през XIV век. София, НБУ, 2012. ISBN 978-954-535-702-2.
  • Николов-Зиков, П. Истинската история на Видинското княжество. София, Ciela, 2014. ISBN 978-954-28-1445-0.
  • Николов-Зиков, П., Тодорова, Ир. Политическият консерватизъм. От Бърк и Местр до Орбан и Тръмп. София, Ciela, 2017. ISBN 978-954-28-2240-0.

Научни статии

  • Николов-Зиков, П. Едно ново политическо поколение в България. – В: Политическата култура в България. София, Фондация „Конрад Аденауер“, 2004.
  • Николов-Зиков, П. Основи и принципи на българското консервативно светоусещане през втората половина на XIX в. – В: сп. „Разум“, бр. 1 (07). София, Институт „Разум“, 2004.
  • Николов-Зиков, П. Българското православие – между консервативното начало и либералните експерименти. – В: сп. „Християнство и култура“, бр. 4 (12). София, Фондация „Комунитас“, 2004.
  • Николов-Зиков, П. В търсене на българската идентичност. Възможно ли е едно ново „ойкумене“?. – В: сп. „Християнство и култура“, бр. 4 (27). София, Фондация „Комунитас“, 2008.
  • Николов-Зиков, П. Още за произхода на последната средновековна българска царска династия”. – В: Етноси, култури и политика в Югоизточна Европа. Юбилеен сборник в чест на проф. Цветана Георгиева. София, НБУ, 2009. ISBN 978-954-535-575-2.
  • Николов-Зиков, П. Разрояването на царете – девалвация на титлата или промяна на политическия модел през българския XIV век. – В: сп. „Християнство и култура“, бр. 61. София, Фондация „Комунитас“, 2011.
  • Николов-Зиков, П. Княз Фружин и неговите наследниците в Унгария и България (XV–XVI век). – В: Юбилеен сборник посветен на 85-годишнината на ст.н.с. Магдалина Станчева. София, НБУ, 2011. ISBN 978-954-535-645-2.
  • Николов-Зиков, П. Традиционни елити и модерност в Югоизточна Европа (XVII-XIX век). В: Годишник на департамент История, Т. III, 2008 г. София, НБУ, 2011. ISBN 978-954-535-486-1.
  • Николов-Зиков, П. Европа между икономическата криза и кризата на идентичността. – В: сп. „Християнство и култура“, бр. 68. София, Фондация „Комунитас“, 2012.
  • Николов-Зиков, П. Шишмановци и Синадини. Една българо-византийска история. – В: сп. „Родознание/Genealogia“, бр. 1 – 2. София, Институт за исторически изследвания при БАН, 2013.
  • Николов-Зиков, П. Дворяните Савелиеви-Ростиславичи в българската и руската история. – В: сп. „Родознание/Genealogia“, бр. 3 – 4. София, Институт за исторически изследвания при БАН, 2013.
  • Николов-Зиков, П. Трансформации и парадокси на политическия консерватизъм. – В: сп. „Conservative Quarterly“, кн. 1. София, Институт за дясна политика, 2015.
  • Николов-Зиков, П. От Хамилтън до Линкълн: Зората на американския политически консерватизъм. – В: сп. „Conservative Quarterly“, кн. 3/4. София, Институт за дясна политика, 2015.
  • Николов-Зиков, П. Исторически истини и исторически вини: Възход и падение на авторитарния консерватизъм. – В: сп. „Conservative Quarterly“, кн. 1/2. София, Институт за дясна политика, 2016.

Източници

  1. ↑ а б в Ива Рудникова, „Кой идва след старите кучета“, в. „Капитал“, 20 март 2009 г.
  2. ↑ Вижте защо не трябва да се гласува за Реформаторите // Afera BG. „Афера БГ“ ООД, 2014. Посетен на 9 октомври 2015.
  3. ↑ Статии на Петър Николов на сайта „Петте кьошета“
  4. ↑ Премиера на книгата „Раждането на българския консерватизъм“, рец. в блога на Иван Стамболов – Сула, 16 ноември 2011 г.
  5. ↑ „Дългото въже на историята“, рец. в блога на Иван Стамболов – Сула, 25 юни 2012 г.
  6. ↑ „30-годишен води синята листа“, lovechpress.info
  7. ↑ Цвятко Цветков: Виждам как Борисов прави кабинет, а Костов му държи златната акция // Bulgaria News. „България нюз“ ООД, 2009. Посетен на 20 ноември 2013.
  8. ↑ Тройната опозиция се разпада // Политика. „Монитор“ ЕООД, 2008. Посетен на 20 ноември 2013.
  9. ↑ 4-ма напуснаха ДСБ, не искат да са част от кликата // 24 часа. „Вестникарска група България“ (ВГБ) ООД, 2012. Посетен на 9 април 2012.
  10. ↑ „Движение България на гражданите“ дава една година живот на парламента // borbabg.com. Издателска къща „Борба“, 2013. Посетен на 27 май 2013.
  11. ↑ Бунт на кораба // bTV. bTV Media Group, 2016. Посетен на 18 март 2016.
  12. ↑ Куневисти налазиха окупаторите-студенти // Afera BG. „Афера БГ“ ООД, 2013. Посетен на 29 ноември 2013.
  13. ↑ Нов институт за дясна политика ще сближава програмите на ГЕРБ и Реформаторския блок // Дневник.БГ. Икономедиа АД, 2014. Посетен на 28 юли 2014.
  14. ↑ Кадри на Кунева минават на работа при премиера Борисов // Mediapool.bg. Медияпул ООД, 2014. Посетен на 21 ноември 2014.

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Петър Николов-Зиков.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петър_Николов-Зиков&oldid=7913407“.