Алкалоземен метал: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кор.
корекция
Ред 1: Ред 1:
{| align="right"
| [[Група на периодичната система|'''Група''']]
| '''2'''
|- align="center"
| [[Период на периодичната система|'''Период''']]
|- align="center"
| '''2'''
|style="text-align:center;background-color:#ffdead;color:black;border:1px solid black;"|4<br />[[Берилий|Be]]
|- align="center"
| '''3'''
|style="text-align:center;background-color:#ffdead;color:black;border:1px solid black;"|12<br />[[Магнезий|Mg]]
|- align="center"
| '''4'''
|style="text-align:center;background-color:#ffdead;color:black;border:1px solid black;"|20<br />[[Калций|Ca]]
|- align="center"
| '''5'''
|style="text-align:center;background-color:#ffdead;color:black;border:1px solid black;"|38<br />[[Стронций|Sr]]
|- align="center"
| '''6'''
|style="text-align:center;background-color:#ffdead;color:black;border:1px solid black;"|56<br />[[Барий|Ba]]
|- align="center"
| '''7'''
|style="text-align:center;background-color:#ffdead;color:black;border:1px dashed black;"|88<br />[[Радий|Ra]]
|}

'''Втора група''' от [[Периодична система на елементите|периодичната система]], наречена още ''алкалоземна група'', включва елементите:
'''Втора група''' от [[Периодична система на елементите|периодичната система]], наречена още ''алкалоземна група'', включва елементите:


Ред 10: Ред 35:
Тези [[химичен елемент|елемент]]и са много електроположителни и образуват йоните Ме<sup>2+</sup>. Погледнато исторически, „земя“ се е наричало неметално вещество, почти неразтворимо във вода и непроменящо се при нагряване. Оксидите на алкалоземните метали, напр. СаО, освен че са „земя“ в горния смисъл на думата, имат и алкална реакция.
Тези [[химичен елемент|елемент]]и са много електроположителни и образуват йоните Ме<sup>2+</sup>. Погледнато исторически, „земя“ се е наричало неметално вещество, почти неразтворимо във вода и непроменящо се при нагряване. Оксидите на алкалоземните метали, напр. СаО, освен че са „земя“ в горния смисъл на думата, имат и алкална реакция.


Тези метали проявяват 2-ра постоянна [[валентност]]. Техните [[оксид]]и са с основен характер, взаимодействат с киселини (CaO+H2SO4->CaSO4+H2O), киселинни оксиди(CaO+CO2->CaCO3), вода(CaO+H2O->Ca(OH)2).
Тези метали проявяват 2-ра постоянна [[валентност]]. Техните [[оксид]]и са с основен характер, взаимодействат с киселини (CaO + H<sub>2</sub>SO<sub>4</sub> → CaSO<sub>4</sub> + H<sub>2</sub>O), киселинни оксиди (CaO + CO<sub>2</sub> → CaCO<sub>3</sub>), вода (CaO + H<sub>2</sub>O → Ca(OH)<sub>2</sub>).


Химичните елементи '''Mg, Ca, Sr, Ba''' имат по 2 [[електрон]]а в '''s''' – подслоя на последния слой и сходно запълнен предпоследен слой с 8 електрона. Те са [[електронен аналог|електронни аналози]] и затова свойствата им и тези на образуваните от тях вещества са сходни. '''Be''' не е пълен електронен аналог на останалите и има [[елемент с двойствен характер|двойствен характер]]. Той се различава по някои свойства от останалите, затова не се причислява към алкалоземните елементи. Радият също не се разглежда като алкалоземен елемент, защото той е [[радиоактивност|радиоактивен]]. Магнезият също не е типичен метал. Той притежава и лек двойствен характер.
Химичните елементи '''Mg, Ca, Sr, Ba''' имат по 2 [[електрон]]а в '''s''' – подслоя на последния слой и сходно запълнен предпоследен слой с 8 електрона. Те са [[електронен аналог|електронни аналози]] и затова свойствата им и тези на образуваните от тях вещества са сходни. '''Be''' не е пълен електронен аналог на останалите и има [[амфотерност|двойствен характер]]. Той се различава по някои свойства от останалите. Радият не се разглежда, защото той е [[радиоактивност|радиоактивен]]. Магнезият също не е типичен представител на алкалоземната група. Той притежава и лек двойствен характер.


== Закономерности ==
== Закономерности ==
Ред 19: Ред 44:
* С увеличаване на поредния номер ('''Z''') във втора главна група, [[атомен радиус|атомния радиус]] на елементите нараства, а [[йонизационна енергия|йонизационната енергия]] намалява. Това е причина [[метал]]ният им характер да се засилва, като най-силно изразен метален характер от тази група има барият.
* С увеличаване на поредния номер ('''Z''') във втора главна група, [[атомен радиус|атомния радиус]] на елементите нараства, а [[йонизационна енергия|йонизационната енергия]] намалява. Това е причина [[метал]]ният им характер да се засилва, като най-силно изразен метален характер от тази група има барият.


* Алкалоземните елементи образуват водородни съединения ('''EH<sub>2</sub>'''), основни [[оксид]]и ('''EO''') и основни [[дихидроксиди]] ('''E(OH)<sub>2</sub>''').
* Алкалоземните елементи образуват [[хидрид|водородни съединения]] ('''EH<sub>2</sub>'''), основни [[оксид]]и ('''EO''') и основни [[хидроксид|дихидроксиди]] ('''E(OH)<sub>2</sub>''').


== Физични свойства на елементите от втора А група ==
== Физични свойства на елементите от втора А група ==

Версия от 18:09, 23 май 2017

Група 2
Период
2 4
Be
3 12
Mg
4 20
Ca
5 38
Sr
6 56
Ba
7 88
Ra

Втора група от периодичната система, наречена още алкалоземна група, включва елементите:

  • 4Beберилий – K 2s2
  • 12Mgмагнезий – KL 3s2
  • 20Caкалций – KLM 4s2
  • 38Srстронций – KLM 4s24p65s2
  • 56Baбарий – KLMN 5s25p66s2
  • 88Raрадий – KLMNO 6s26p67s2

Тези елементи са много електроположителни и образуват йоните Ме2+. Погледнато исторически, „земя“ се е наричало неметално вещество, почти неразтворимо във вода и непроменящо се при нагряване. Оксидите на алкалоземните метали, напр. СаО, освен че са „земя“ в горния смисъл на думата, имат и алкална реакция.

Тези метали проявяват 2-ра постоянна валентност. Техните оксиди са с основен характер, взаимодействат с киселини (CaO + H2SO4 → CaSO4 + H2O), киселинни оксиди (CaO + CO2 → CaCO3), вода (CaO + H2O → Ca(OH)2).

Химичните елементи Mg, Ca, Sr, Ba имат по 2 електрона в s – подслоя на последния слой и сходно запълнен предпоследен слой с 8 електрона. Те са електронни аналози и затова свойствата им и тези на образуваните от тях вещества са сходни. Be не е пълен електронен аналог на останалите и има двойствен характер. Той се различава по някои свойства от останалите. Радият не се разглежда, защото той е радиоактивен. Магнезият също не е типичен представител на алкалоземната група. Той притежава и лек двойствен характер.

Закономерности

  • Алкалоземните елементи проявяват постоянна втора валентност.
  • С увеличаване на поредния номер (Z) във втора главна група, атомния радиус на елементите нараства, а йонизационната енергия намалява. Това е причина металният им характер да се засилва, като най-силно изразен метален характер от тази група има барият.

Физични свойства на елементите от втора А група

Простите вещества на алкалоземните елементи са метали със сребристобял цвят и метален блясък. Провеждат топлина и електричен ток.

Най-трудно топим е берилият, а най-лесно – магнезият.

Плътността им расте с увеличаване на поредния им номер (Z), като магнезият и калцият са по-леки от берилия. С изключение на берилия, всички други елементи са пластични.

Химични свойства на елементите от втора А група

Всички елементи от втора А група, подобно на калция, взаимодействат с водорода, с кислорода, с останалите неметали, с водата и с киселините.

  • взаимодействие с водород

Ca + H2 → CaH2 – с увеличаване на поредния номер (Z) активността към водорода намалява.

  • взаимодействие с кислород

2Ca + O2 → 2CaO – с увеличаване на поредния номер (Z) активността към кислорода се увеличава.

  • взаимодействие с неметал

Ca + Cl2 → CaCl2 – берилият реагира с неметалите при висока температура, а останалите елементи се самозапалват.

  • взаимодействие с вода

Ca + 2HOH → Ca(OH)2 + H2 – само берилият не взаимодейства с вода.

  • взаимодействие с разредени киселини

Ca + 2HCl → CaCl2 + H2 с увеличаване на поредния номер (Z) активността към киселините се увеличава.

Шаблон:Химичен елемент-мъниче