Степан Макаров: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) без самопрепратка; форматиране: 16x кавички, 12x тире-числа, 2x тире, 2 интервала (ползвайки Advisor) |
|||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
}} |
}} |
||
'''Степан Осипович Макаров''' е руски флотоводец, океанограф, вицеадмирал, участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 |
'''Степан Осипович Макаров''' е руски флотоводец, океанограф, вицеадмирал, участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]] и [[Руско-японска война|Руско-японската война]] (1904 – 1905), учен-теоретик на военноморското дело. |
||
== Ранни години 1849 |
== Ранни години 1849 – 1875 == |
||
Степан Макаров е роден през 1848 г. в град [[Николаев]] (сега в [[Украйна]]) в семейство на флотски офицер. През април 1858 г., заедно със семейството си се преселва в град [[Николаевск на Амур]] във връзка с преместването на баща му в Сибирската флотилия. През септември същата година продължава семейната традиция и постъпва в Морското училище в града, което завършва на 23 април 1865 г. първи по успех. |
|||
По време на обучението си през 1861 г. плава в [[Японско море]], а от юли 1863 до май 1864 в състава на руската тихоокеанска ескадра до бреговете на [[Северна Америка]], като пресича [[Тихия океан]]. |
По време на обучението си през 1861 г. плава в [[Японско море]], а от юли 1863 до май 1864 в състава на руската тихоокеанска ескадра до бреговете на [[Северна Америка]], като пресича [[Тихия океан]]. |
||
От ноември 1866 до 31 май 1867 г. служи на корвета |
От ноември 1866 до 31 май 1867 г. служи на корвета „Асколд“, с който плава по маршрута [[Нагазаки]] – нос [[Добра надежда]] – [[Кронщад]]. |
||
На 14 юли 1867 г. е произведен в гардемарин и служи в I-и Флотски екипаж на [[Балтийско море]], където пребивава до 1876 г.. |
На 14 юли 1867 г. е произведен в гардемарин и служи в I-и Флотски екипаж на [[Балтийско море]], където пребивава до 1876 г.. |
||
От септември 1867 до юни 1868 г. плава на корвета |
От септември 1867 до юни 1868 г. плава на корвета „Дмитрий Донски“, а през октомври публикува в „Морски сборник“ първата си научна работа ''„Инструмент Адкинса для определения девиации в море“''. |
||
От септември 1868 до май 1869 г. на същия кораб извършва задгранично плаване и на 24 май 1869 г. е произведен в [[мичман]]. |
От септември 1868 до май 1869 г. на същия кораб извършва задгранично плаване и на 24 май 1869 г. е произведен в [[мичман]]. |
||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
== Кариера == |
== Кариера == |
||
=== Служба в Черноморския флот 1876 |
=== Служба в Черноморския флот 1876 – 1882 === |
||
През 1876 г. е преместен в Руския Черноморски флот. По негово предложение и настояване параходът „Велик княз Константин“, на който е командир е приспособен да превозва минни катери за действия срещу противникови кораби. Основоположник на използването в бойни действия на миноносните кораби и торпедните катери. По време на Руско-турската война (1877 |
През 1876 г. е преместен в Руския Черноморски флот. По негово предложение и настояване параходът „Велик княз Константин“, на който е командир е приспособен да превозва минни катери за действия срещу противникови кораби. Основоположник на използването в бойни действия на миноносните кораби и торпедните катери. По време на Руско-турската война (1877 – 1878), минните атаки на [[лейтенант]] Степан Макаров парализират османския военен флот в [[Черно море]]. |
||
На 29 октомври 1880 г. е назначен за командир на кораба |
На 29 октомври 1880 г. е назначен за командир на кораба „Таман“, с който през 1881 г. извършва хидрографски изследвания в протока [[Босфор]] и доказва наличието на повърхностно и дълбоководно течения в протока. За това си откритие е удостоен с премия от Руската Академия на науките. На 1 януари 1881 г. е произведен в капитан 1-ри ранг. |
||
=== Служба в Балтийския флот 1882 – 1894 === |
=== Служба в Балтийския флот 1882 – 1894 === |
||
| Ред 39: | Ред 39: | ||
През октомври 1892 г. патентова ново откритие – бронебойно калпаче на снарядите използвани от корабната артилерия, което повишава многократно ефекта на бронебойните снаряди. |
През октомври 1892 г. патентова ново откритие – бронебойно калпаче на снарядите използвани от корабната артилерия, което повишава многократно ефекта на бронебойните снаряди. |
||
=== Служба в Средиземноморския флот 1894 |
=== Служба в Средиземноморския флот 1894 – 1896 === |
||
На 7 ноември 1894 г. е назначен за командващ ескадра в [[Средиземно море]], с която извършва през 1895 г. плаване до [[Тихия океан]]. По суша пресича [[Северна Америка]] от запад на изток и през [[Атлантическия океан]] се завръща в [[Европа]] през 1896 г., като по този начин извършва второ околосветско пътешествие. На 20 август 1896 г. е повишен в звание вицеадмирал. |
На 7 ноември 1894 г. е назначен за командващ ескадра в [[Средиземно море]], с която извършва през 1895 г. плаване до [[Тихия океан]]. По суша пресича [[Северна Америка]] от запад на изток и през [[Атлантическия океан]] се завръща в [[Европа]] през 1896 г., като по този начин извършва второ околосветско пътешествие. На 20 август 1896 г. е повишен в звание вицеадмирал. |
||
=== Експедиционна дейност === |
=== Експедиционна дейност === |
||
След като се връща в [[Петербург]] от околосветското си пътешествие през 1897 г. Макаров подава в Морското министерство докладна записка, в която излага своите идеи за строителство на мощен ледоразбивач с оригинална конструкция, способен да плава в полярните ледове. На 17 октомври 1898 г. в корабостроителницата в [[Нюкасъл]], [[Англия]] е спуснат на вода ледоразбивача |
След като се връща в [[Петербург]] от околосветското си пътешествие през 1897 г. Макаров подава в Морското министерство докладна записка, в която излага своите идеи за строителство на мощен ледоразбивач с оригинална конструкция, способен да плава в полярните ледове. На 17 октомври 1898 г. в корабостроителницата в [[Нюкасъл]], [[Англия]] е спуснат на вода ледоразбивача „Ермак“, с който от 21 февруари до 4 март 1899 г. прави пробни плавания във [[Фински залив|Финския залив]]. |
||
Същата година от юни до август с „Ермак“ прониква на север от [[Шпицберген]] до 81º 21` с.ш. |
Същата година от юни до август с „Ермак“ прониква на север от [[Шпицберген]] до 81º 21` с.ш. |
||
| Ред 52: | Ред 52: | ||
Петдесет и пет години живот отмерива съдбата на Макаров. Свършеното от него за тези 55 години, обаче се равняват на няколко живота. Научни изследвания и трудове, околосветски плавания, изобретения и усъвършенствания на навигационни и научни прибори, конструкции на кораби, артилерийски снаряди, смело внедряване в практиката на морското дело новите достижения на науката. Главно за него обаче винаги остава военния флот и морската слава на Русия. |
Петдесет и пет години живот отмерива съдбата на Макаров. Свършеното от него за тези 55 години, обаче се равняват на няколко живота. Научни изследвания и трудове, околосветски плавания, изобретения и усъвършенствания на навигационни и научни прибори, конструкции на кораби, артилерийски снаряди, смело внедряване в практиката на морското дело новите достижения на науката. Главно за него обаче винаги остава военния флот и морската слава на Русия. |
||
На 9 февруари 1904 е назначен за командващ на Тихоокеанския флот на [[Русия]] по време на [[Руско-японска война|Руско-японската война]] (1904 |
На 9 февруари 1904 е назначен за командващ на Тихоокеанския флот на [[Русия]] по време на [[Руско-японска война|Руско-японската война]] (1904 – 1905). Загива на 31 март (13 април) 1904 в 9 часа и 39 минути на броненосеца „Петропавлоск“ който потъва след натъкване на японска мина близо до [[Порт Артур]]. |
||
== Памет == |
== Памет == |
||
| Ред 78: | Ред 78: | ||
* Други |
* Други |
||
** Националния университет по корабостроене |
** Националния университет по корабостроене „Адмирал Макаров“ в град [[Николаев]], [[Украйна]]; |
||
** Руска Държавна Морска Академия |
** Руска Държавна Морска Академия „Адмирал Макаров“ в [[Санкт Петербург]]; |
||
** Руски Тихоокеанския военноморски институт |
** Руски Тихоокеанския военноморски институт „Адмирал Макаров“ във [[Владивосток]]; |
||
** улици |
** улици „Адмирал Макаров“ в градовете [[Архангелск]], [[Калининград]], [[Кулебаки]], [[Липецк]], [[Москва]], [[Нижни Новгород]], [[Перм (град)|Перм]] и [[Уфа]] в [[Русия]]; |
||
** улици |
** улици „Адмирал Макаров“ в градовете [[Днепропетровск]], [[Николаев]], [[Севастопол]] и [[Херсон]] в [[Украйна]]; |
||
** няколко кораба през различни години в [[Русия]] и [[СССР]]. |
** няколко кораба през различни години в [[Русия]] и [[СССР]]. |
||
== Съчинения == |
== Съчинения == |
||
* '' |
* ''„Об обмене вод Черного и Средиземного морей“ /1885/''; |
||
* '' |
* ''„Витяз“ в Тихий океан" /т. 1 – 2, 1894/''; |
||
* '' |
* ''„Об исследования Северного Ледови-того океана“, СПБ, 1897''; |
||
* '' |
* ''„Ермак“ во льдах", ч. 1 – 2, СПБ, 1901''. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
{{Commons|Category:Stepan Osipovich Makarov}} |
{{Commons|Category:Stepan Osipovich Makarov}} |
||
* Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/ |
* Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/ |
||
* Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 273 |
* Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 273 – 276. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/ |
||
* Каневский, З. М., Льды и судьбы. Очерки об исследователях и исследованиях советской Арктики, М., 1973 г. |
* Каневский, З. М., Льды и судьбы. Очерки об исследователях и исследованиях советской Арктики, М., 1973 г. |
||
* Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г. |
* Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г. |
||
* Освободителната война 1877 |
* Освободителната война 1877 – 18781, Енциклопедичен справочник, ДИ „П.Берон“, София, 1986, с.104 – 106 |
||
{{СОРТКАТ:Макаров, Степан Осипович}} |
{{СОРТКАТ:Макаров, Степан Осипович}} |
||
Версия от 02:04, 31 май 2017
| Степан Осипович Макаров Степа́н Мака́ров | |
| руски офицер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
до Порт Артур |
| Учил в | Морски кадетски корпус |
| Награди | Орден „Свети Станислав“ I степен Орден „Свети Станислав“ II степен орден на свети Владимир, 4-та степен Златно оръжие „За храброст“ |
| Степан Осипович Макаров в Общомедия | |
Степан Осипович Макаров е руски флотоводец, океанограф, вицеадмирал, участник в Руско-турската война (1877 – 1878) и Руско-японската война (1904 – 1905), учен-теоретик на военноморското дело.
Ранни години 1849 – 1875
Степан Макаров е роден през 1848 г. в град Николаев (сега в Украйна) в семейство на флотски офицер. През април 1858 г., заедно със семейството си се преселва в град Николаевск на Амур във връзка с преместването на баща му в Сибирската флотилия. През септември същата година продължава семейната традиция и постъпва в Морското училище в града, което завършва на 23 април 1865 г. първи по успех.
По време на обучението си през 1861 г. плава в Японско море, а от юли 1863 до май 1864 в състава на руската тихоокеанска ескадра до бреговете на Северна Америка, като пресича Тихия океан.
От ноември 1866 до 31 май 1867 г. служи на корвета „Асколд“, с който плава по маршрута Нагазаки – нос Добра надежда – Кронщад.
На 14 юли 1867 г. е произведен в гардемарин и служи в I-и Флотски екипаж на Балтийско море, където пребивава до 1876 г..
От септември 1867 до юни 1868 г. плава на корвета „Дмитрий Донски“, а през октомври публикува в „Морски сборник“ първата си научна работа „Инструмент Адкинса для определения девиации в море“.
От септември 1868 до май 1869 г. на същия кораб извършва задгранично плаване и на 24 май 1869 г. е произведен в мичман.
По време на своите плавания изобретявя и внедрява през януари-март 1870 г. т.н. пластир за запълване на пробойните на корабите, получени в резултат на сблъскване в скали или от снаряди. За своето изобретение на 1 януари 1871 г. е произведен лейтенант и награден с 200 рубли. През декември 1873 г. е командирован на световното изложение във Виена, където демонстрира своето изобретение.
Кариера
Служба в Черноморския флот 1876 – 1882
През 1876 г. е преместен в Руския Черноморски флот. По негово предложение и настояване параходът „Велик княз Константин“, на който е командир е приспособен да превозва минни катери за действия срещу противникови кораби. Основоположник на използването в бойни действия на миноносните кораби и торпедните катери. По време на Руско-турската война (1877 – 1878), минните атаки на лейтенант Степан Макаров парализират османския военен флот в Черно море.
На 29 октомври 1880 г. е назначен за командир на кораба „Таман“, с който през 1881 г. извършва хидрографски изследвания в протока Босфор и доказва наличието на повърхностно и дълбоководно течения в протока. За това си откритие е удостоен с премия от Руската Академия на науките. На 1 януари 1881 г. е произведен в капитан 1-ри ранг.
Служба в Балтийския флот 1882 – 1894
През февруари 1882 г. е върнат в Балтийския флот и назначен за командващ Практическата ескадра на флота, на която се провеждат практически занятия на бъдещите моряци, завършващи морските училища в Русия.
На 17 септември 1885 г. е назначен за командващ на корвета „Витяз“, с който от 24 май 1886 до 25 юни 1889 г. извършва околосветско плаване, като провежда систематични океанографски, хидрографски и метеорологични работи в северната част на Тихия океан, Индийския океан, Атлантическия океан, Червено, Средиземно и Егейско море (1886 – 1888).
На 1 януари 1890 г. за отлична 25-годишна служба е произведен в контраадмирал и назначен за младши флагман на Балтийския флот, а на 8 октомври 1891 – за главен инспектор на морската артилерия.
През октомври 1892 г. патентова ново откритие – бронебойно калпаче на снарядите използвани от корабната артилерия, което повишава многократно ефекта на бронебойните снаряди.
Служба в Средиземноморския флот 1894 – 1896
На 7 ноември 1894 г. е назначен за командващ ескадра в Средиземно море, с която извършва през 1895 г. плаване до Тихия океан. По суша пресича Северна Америка от запад на изток и през Атлантическия океан се завръща в Европа през 1896 г., като по този начин извършва второ околосветско пътешествие. На 20 август 1896 г. е повишен в звание вицеадмирал.
Експедиционна дейност
След като се връща в Петербург от околосветското си пътешествие през 1897 г. Макаров подава в Морското министерство докладна записка, в която излага своите идеи за строителство на мощен ледоразбивач с оригинална конструкция, способен да плава в полярните ледове. На 17 октомври 1898 г. в корабостроителницата в Нюкасъл, Англия е спуснат на вода ледоразбивача „Ермак“, с който от 21 февруари до 4 март 1899 г. прави пробни плавания във Финския залив.
Същата година от юни до август с „Ермак“ прониква на север от Шпицберген до 81º 21` с.ш.
От 27 март до 30 август 1901 на същия кораб плава в Баренцово море и изследва бреговете на архипелага Земя на Франц Йосиф и Нова Земя.
Последни години
Петдесет и пет години живот отмерива съдбата на Макаров. Свършеното от него за тези 55 години, обаче се равняват на няколко живота. Научни изследвания и трудове, околосветски плавания, изобретения и усъвършенствания на навигационни и научни прибори, конструкции на кораби, артилерийски снаряди, смело внедряване в практиката на морското дело новите достижения на науката. Главно за него обаче винаги остава военния флот и морската слава на Русия.
На 9 февруари 1904 е назначен за командващ на Тихоокеанския флот на Русия по време на Руско-японската война (1904 – 1905). Загива на 31 март (13 април) 1904 в 9 часа и 39 минути на броненосеца „Петропавлоск“ който потъва след натъкване на японска мина близо до Порт Артур.
Памет
Неговото име носят
- Географски обекти:
- връх Макаров, на остров Сахалин;
- връх Макаров () на остров Западен Шпицберген в архипелага Шпицберген;
- град Макаров () на остров Сахалин;
- залив Макаров () на Баренцово море, на югоизточното крайбрежие на остров Хукер в архипелага Земя на Франц Йосиф;
- залив Макаров () на Карско море, на източното крайбрежие на остров Междушарски, покрай западния бряг на Северния остров на Нова земя;
- залив Макаров, на крайбрежието на остров Итуруп в Курилските о-ви;
- залив Макаров () на Карско море, на югозападното крайбрежие на остров Октомврийска революция в архипелага Северна земя;
- залив Макаров () на Карско море, на западното крайбрежие на п-ов Таймир;
- ледник Макаров () в северната част на остров Западен Шпицберген в архипелага Шпицберген;
- ледник Макаров-Жерве () на Северния остров на Нова земя;
- нос Макаров () на западния бряг на Северния остров на Нова земя;
- нос Макаров () на западния бряг на Северния остров на Нова земя;
- остров Макаров () на Карско море, в архипелага Норденшелд;
- подводен връх Макаров в Охотско море, около остров Шиашкотан в Курилските о-ви;
- подводен връх Макаров в Тихия океан;
- подводна котловина Макаров () в Северния ледовит океан;
- полуостров Макаров () на източното крайбрежие на остров Междушарски, покрай западния бряг на Северния остров на Нова земя;
- провлак Макаров (), на остров Шиашкотан в Курилските о-ви;
- река Макаров, на остров Сахалин, вливаща се в залива Търпение.
- Други
- Националния университет по корабостроене „Адмирал Макаров“ в град Николаев, Украйна;
- Руска Държавна Морска Академия „Адмирал Макаров“ в Санкт Петербург;
- Руски Тихоокеанския военноморски институт „Адмирал Макаров“ във Владивосток;
- улици „Адмирал Макаров“ в градовете Архангелск, Калининград, Кулебаки, Липецк, Москва, Нижни Новгород, Перм и Уфа в Русия;
- улици „Адмирал Макаров“ в градовете Днепропетровск, Николаев, Севастопол и Херсон в Украйна;
- няколко кораба през различни години в Русия и СССР.
Съчинения
- „Об обмене вод Черного и Средиземного морей“ /1885/;
- „Витяз“ в Тихий океан" /т. 1 – 2, 1894/;
- „Об исследования Северного Ледови-того океана“, СПБ, 1897;
- „Ермак“ во льдах", ч. 1 – 2, СПБ, 1901.
Източници
- Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
- Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 273 – 276. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
- Каневский, З. М., Льды и судьбы. Очерки об исследователях и исследованиях советской Арктики, М., 1973 г.
- Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г.
- Освободителната война 1877 – 18781, Енциклопедичен справочник, ДИ „П.Берон“, София, 1986, с.104 – 106
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Макаров, Степан Осипович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |