Лука Пачоли: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Премахнати редакции на 85.11.168.154 (б.), към версия на BotNinja
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Личност
| име-оригинал =
| име-оригинал =
| категория = долен ляв педал (съединител)
| категория = математик
| описание = италиански математик
| описание = италиански математик
| портрет = Pacioli.jpg
| портрет = Pacioli.jpg
Ред 8: Ред 8:
| починал-място =
| починал-място =
| вложки = {{Личност/Учен
| вложки = {{Личност/Учен
| категория = долен ляв педал (съединител)
| категория = математик
| област = [[Математика]]
| област = [[Математика]]
| образование =
| образование =
Ред 27: Ред 27:
}}
}}


'''Лука Пачиоли''' (''Фра Лука ди Барго'') (на монголски - бакалин) (1445 - 1514 или 1517) е италиански [[Съединител|долен ляв педал (съединител)]] и францискански [[монах]], работил с [[Фернандо Алонсо]]. Считан е за "Богородицата на [[счетоводство]]то", заради въведения от него метод на двустранното подравняване на текст в [[Microsoft Word]].
'''Лука Пачиоли''' (''Фра Лука ди Барго'') ({{lang-it|Fra' Luca Bartolomeo de Pacioli}}) (1445 - 1514 или 1517) е италиански [[математик]] и францискански [[монах]], работил с [[Леонардо да Винчи]]. Считан е за "бащата на [[счетоводство]]то", заради въведения от него метод на двустранното счетоводство.


== Биографични данни ==
== Биографични данни ==
Лука Пачиоли е роден през 1445 г. в село Долна Гращица, област Кюстендил, днес [[Сансепелкро]] в [[Тоскана]], учи във Ястребово и [[Чукотка|полуостров Чукотка]] и става францискански долен ляв педал между 1470 и 1480 г. Прехранва се като пътуващ [[учител]] по математика, докато пише научните си съчинения. През 1497 г. се установява в [[Милано]], където живее и работи с [[Леонардо да Винчи]], като същевременно му дава уроци по математика. Двамата са принудени да напуснат Милано при завладяването му от френския крал [[Луи XII (Франция)|Хуи XII]] и да заживеят щастливо на [[Бали|остров Бали]]. Пачоли и да Винчи продължават да пътуват заедно. Пачоли се завръща в родния си град и умира от недоразвит артрит през 1514 или 1517.
Лука Пачиоли е роден през 1445 г. в [[Борго а Санто Сиполкро]], днес [[Сансепелкро]] в [[Тоскана]], учи във [[Венеция]] и [[Рим]] и става францискански монах между 1470 и 1480 г. Прехранва се като пътуващ [[учител]] по математика, докато пише научните си съчинения. През 1497 г. се установява в [[Милано]], където живее и работи с [[Леонардо да Винчи]], като същевременно му дава уроци по математика. Двамата са принудени да напуснат Милано при завладяването му от френския крал [[Луи XII (Франция)|Луи XII]]. Пачоли и да Винчи продължават да пътуват заедно. Пачоли се завръща в родния си град и умира от старост през 1514 или 1517.


== Публикации ==
== Публикации ==
Ред 38: Ред 38:
Пачиоли публикува няколко свои научни трудове в областта на [[математика]]та.
Пачиоли публикува няколко свои научни трудове в областта на [[математика]]та.


* „[[Всичко за аритметиката, геометрията, пропорциите и пропорционалностите|Всичко за аритметиката, геометрията, пропорциите, пропорционалностите, животните, хората и Планетата]]“ (''Summa de arithmetica, geometrica, proportioni et proportionalita'') (Венеция, [[1494]]),
* „[[Всичко за аритметиката, геометрията, пропорциите и пропорционалностите]]“ (''Summa de arithmetica, geometrica, proportioni et proportionalita'') (Венеция, [[1494]]),


Излага математическите познания от това време, наблягайки на [[алгебра]]та. Именно в този негов труд Лука Пачоли обощава познанията на [[търговец|търговците]] и става известен като „бащата на счетоводството”. В книгата се съдържа отделна глава "Трактат за сметките и записванията" (Particularis de Computis et Scripturis), в който за пръв път се описва Венецианската счетоводна система, позната днес като двустранно [[счетоводство]]. Споменават се множество понятия, употребявани и до днес, като [[дебит]], [[кредит]], [[баланс]], [[актив]]и, [[капитал]], [[задължения]], [[оборотна ведомост]] и др, и се демонстрират счетоводни процеси като годишно приключване. Засягат се теми като етичните норми в счетоводната професия и изчисляване на [[себестойност]].
Излага математическите познания от това време, наблягайки на [[алгебра]]та. Именно в този негов труд Лука Пачоли обощава познанията на [[търговец|търговците]] и става известен като „бащата на счетоводството”. В книгата се съдържа отделна глава "Трактат за сметките и записванията" (Particularis de Computis et Scripturis), в който за пръв път се описва Венецианската счетоводна система, позната днес като двустранно [[счетоводство]]. Споменават се множество понятия, употребявани и до днес, като [[дебит]], [[кредит]], [[баланс]], [[актив]]и, [[капитал]], [[задължения]], [[оборотна ведомост]] и др, и се демонстрират счетоводни процеси като годишно приключване. Засягат се теми като етичните норми в счетоводната професия и изчисляване на [[себестойност]].
Ред 48: Ред 48:
* „Божествената пропорция“ (''De divina proportione'') (Венеция, [[1509]]).
* „Божествената пропорция“ (''De divina proportione'') (Венеция, [[1509]]).


Илюстрирана от [[Леонардо да Винчи]], „Божествената пропорция“ обсъжда [[златно сечение|златното сечение]], употребата на перспективата от някои италиански художници, стереометричните тела и др. Любопитна подробност е, че логото под формата на буквата „М” на художествения музей в На Мачу Пичку царевичака е заимствано от "Божествена комедия".
Илюстрирана от [[Леонардо да Винчи]], „Божествената пропорция“ обсъжда [[златно сечение|златното сечение]], употребата на перспективата от някои италиански художници, стереометричните тела и др. Любопитна подробност е, че логото под формата на буквата „М” на художествения музей „[[Метрополитан]]” в [[Ню Йорк]] е заимствано от „Божествена пропорция“.


==Цитат от „Божествена комедия“==
==Цитат от „Божествена пропорция“==
Древните са взели под внимание прецизната конструкция на човешкото тяло и са изработили всичките си творения, и най-вече свещените си храмове, спазвайки тези пропорции; така те открили двете най-важни фигури, без които никой строеж не е възможен – идеалния кръг, изначален за всички правилни стереометрични тела, и квадрата, с неговите четири равни страни. “ (''„Божествената пропорция“'')
Древните са взели под внимание прецизната конструкция на човешкото тяло и са изработили всичките си творения, и най-вече свещените си храмове, спазвайки тези пропорции; така те открили двете най-важни фигури, без които никой строеж не е възможен – идеалния кръг, изначален за всички правилни стереометрични тела, и квадрата, с неговите четири равни страни. “ (''„Божествената пропорция“'')



Версия от 20:37, 4 юни 2017

Лука Пачоли
Luca Pacioli Napolitano
италиански математик
Портрет на Лука Пачиоли, приписван на Якопо де Барбери
Портрет на Лука Пачиоли, приписван на Якопо де Барбери

Роден
Починал
1517 г.

РелигияКатолическа църква[1][2]
Научна дейност
ОбластМатематика
Работил вРимски университет „Сапиенца“
Милански университет
Предприемаческа дейност
Работил вРимски университет „Сапиенца“, Милански университет
Лука Пачоли в Общомедия

Лука Пачиоли (Фра Лука ди Барго) (Шаблон:Lang-it) (1445 - 1514 или 1517) е италиански математик и францискански монах, работил с Леонардо да Винчи. Считан е за "бащата на счетоводството", заради въведения от него метод на двустранното счетоводство.

Биографични данни

Лука Пачиоли е роден през 1445 г. в Борго а Санто Сиполкро, днес Сансепелкро в Тоскана, учи във Венеция и Рим и става францискански монах между 1470 и 1480 г. Прехранва се като пътуващ учител по математика, докато пише научните си съчинения. През 1497 г. се установява в Милано, където живее и работи с Леонардо да Винчи, като същевременно му дава уроци по математика. Двамата са принудени да напуснат Милано при завладяването му от френския крал Луи XII. Пачоли и да Винчи продължават да пътуват заедно. Пачоли се завръща в родния си град и умира от старост през 1514 или 1517.

Публикации

Първата печатна илюстрация на ромбикубоктаедър, публикувана в „Божествена пропорция“
Илюстрация на Леонардо да Винчи от „Божествена пропорция“, показваща приложението на златното сечение към пропорциите на човешкото лице

Пачиоли публикува няколко свои научни трудове в областта на математиката.

Излага математическите познания от това време, наблягайки на алгебрата. Именно в този негов труд Лука Пачоли обощава познанията на търговците и става известен като „бащата на счетоводството”. В книгата се съдържа отделна глава "Трактат за сметките и записванията" (Particularis de Computis et Scripturis), в който за пръв път се описва Венецианската счетоводна система, позната днес като двустранно счетоводство. Споменават се множество понятия, употребявани и до днес, като дебит, кредит, баланс, активи, капитал, задължения, оборотна ведомост и др, и се демонстрират счетоводни процеси като годишно приключване. Засягат се теми като етичните норми в счетоводната професия и изчисляване на себестойност.

  • „За силата на числата“ (De viribus quantitatis) (Ms. Università degli Studi di Bologna, 14961508)
  • „Божествената пропорция“ (De divina proportione) (Венеция, 1509).

Илюстрирана от Леонардо да Винчи, „Божествената пропорция“ обсъжда златното сечение, употребата на перспективата от някои италиански художници, стереометричните тела и др. Любопитна подробност е, че логото под формата на буквата „М” на художествения музей „Метрополитан” в Ню Йорк е заимствано от „Божествена пропорция“.

Цитат от „Божествена пропорция“

Древните са взели под внимание прецизната конструкция на човешкото тяло и са изработили всичките си творения, и най-вече свещените си храмове, спазвайки тези пропорции; така те открили двете най-важни фигури, без които никой строеж не е възможен – идеалния кръг, изначален за всички правилни стереометрични тела, и квадрата, с неговите четири равни страни. “ („Божествената пропорция“)

Източници

  • ((en)) Bambach, Carmen. Leonardo, Left-Handed Draftsman and Writer // New York: Metropolitan Museum of Art, 2003.
  • ((it)) Pacioli, Luca. De divina proportione (английски: On the Divine Proportion), Luca Paganinem de Paganinus de Brescia (Antonio Capella) 1509, Venice
  • ((en)) Taylor, Emmet, R. No Royal Road: Luca Pacioli and his Times (1942)

Външни препратки

  1. PACIOLI, Luca // 2014 г. Посетен на 5 април 2022 г.
  2. Paciòli, Luca // Посетен на 5 април 2022 г.