Гръцки национализъм: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 22:43, 4 юни 2017

Гръцкият национализъм е израз на национално чувство, датиращо от средата на XIX век.

Същност

Твърде често се смесват понятията „Мегали идея“ и Гръцки национализъм.

Мегали идеята е лансирана от Йоанис Колетис в една негова знаменателна реч в гръцкия парламент от 14 януари 1844 г. по повод обсъжданията за съдържанието на първата гръцка конституция след избухналото въстание от 3 септември 1843 година, наложило приемането ѝ. Тази реч е много прочувствена, но е най-вече свързана с избухналия спор за статута с легалната дефиниция на понятието за грък в основния закон, както и с оземляването на т.нар. етерохтонисти, на които Колети препоръчва да се раздаде земя за заселване в Акарнания (а това са българи, албанци, сулиоти и власи) през 1843 г.^[1] В действителност първата употреба на израза е на Александрос Суцос и датира от 1842 г., като с него се означава идеята гръцкият народ да раздвижи своите вцепенени членове и да поиска наследството на своите праотци, т.е. империята на династията Комнини. ^[2]

Смъртта на Колетис на 31 август 1847 г., окончателното отзоваване на османския посланик Константин Мусурус и края гръко-османската криза в периода 1847-1850 г. отварят нови хоризонти за влияние на богатите фанариоти и гръцки корабособственици във вътрешнополитическия живот на младото кралство посредством т.нар. английска партия. Това е ознаменувано от Съборно определение на Вселенската патриаршия, с което е призната автокефалността на църквата на Гърция. Общогръцката политическа концепция се изменя и вече предвижда да обедини всички гърци в една национална държава със столица - Константинопол, а не Атина.

Новата идеология има нужда от теоретична и историческа обосновка на основата на континуитета между Древна Гърция и съвременна Гърция, посредством Византия. С изграждане концептуалността на новата национална идеология и доктрина се заема Константинос Папаригопулос посредством припознаването на Византия като една своеобразна средновековна гръцка държава - с цел обосноваване на националния идентитет (от превземането на Константинопол от франките и налагането на франкократията). ^[3]^[4] В този смисъл възгледите и светогледа на "бащата на модерната гръцка историография" влизат в колизия и са диаметрално противоположни на водещия новогръцки светски просветител - Адамандиос Кораис. ^[5] По този начин едновременно се взаимства, но и се видоизменя семантично употребената предходно през 1844 г. от Колетис - Мегали идея.

В периода от 50-те до 70-те години на XIX век окончателно се оформя новата гръцка национална доктрина, която обаче хем поглъща, хем противопоставя гърците на повечето балкански нации и най-вече на българската след схизмата, които имат или още не свои национални държави. На основата на тази идеология се ражда гръцкият мегаломански национален стереотип, който съдържа в себе си самочувствието за превъзходство над „другите“ - Гърция е страна с минало величие, пряк наследник на древна Елада и средновековна Византия. По този начин в този гръцки национален стереотип непрекъснато присъстват два компонента: османският фактор като обект на политиката, опасност и конкуренция, от една страна, и славянският фактор като претендент за османското наследство или част от него, от друга. И съвсем естествено отношенията както с Османската империя, така и с балканските национални държави и нации са по-скоро негативни, отколкото позитивни през XIX-XX век. ^[6]

Изграждането на гръцкия национален стереотип почива най-вече на опозицията на теорията на Якоб Фалмерайер от 30-те години на XIX век.

Териториален обхват

Въпросът с териториалния обхват е много сложен и комплициран е непрекъснато се мени по две основни причини - географската разпръснатост на гърците в диаспората и моментната външнополитическа конюнктура позволяваща или не териториално разширение на север най-вече с български земи.

Самостоятелният опит за решаване на въпроса с османо-византийското наследство, завършва с малоазийска катастрофа. Въпросът за Епир е само частично решен в гръцка полза, след като се налага т.нар. Северен Епир да бъде отстъпен на княжество Албания.

Представители

Сред теоретиците на гръцкия национализъм са още Спиридон Замбелиос, Павлос Каролидис, Николаос Политис, Александрос Маврокордатос, Неоклис Казазис, Йон Драгумис, Стефанос Куманудис, Александрос Рангавис и Георгиос Филаретос, като основа на гръцкия национализъм постепенно се превръща през 20 век разрешаването в гръцки интерес на т.нар. македонски въпрос. Това е съвсем отчетливо след краха известен като малоазийска катастрофа.

Гръцките социалистически политически дейци от края на XIX век обаче отдават предпочитание към социалните проблеми, докато националните заемат второстепенно място в идеите им. Пример за такова схващане е Платон Драгулис, основоположник на социалистическата идея в Гърция. Маринос Антипас обаче съчетава социалните искания с правата и защитата на елинизма в схващанията си.

Венизелизъм

Гръцкият политик Елефтериос Венизелос внася нов момент в гръцката политика и действителност. Неговата идеология става известна под името венизелизъм и съчетава национализъм с либерализъм.

Източници

↑ Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 71
↑ Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 89
↑ ИВАН ШИШМАНОВ И НАЦИОНАЛНИЯТ НАРАТИВ
↑ Α. Πολίτης, Ρομαντικά χρόνια. Ιδεολογίες και νοοτροπίες στην Ελλάδα του 1830—1880, Ε.Μ.Ν.Ε.-Μνήμων, 1998, σελ. 39 και 47
↑ Конструкцията на приемствеността и политизирането на културата в процеса на формиране на модерната гръцка нация (XVIII-XIX в.)
↑ ЕЛИНИЗМЪТ И СЪЗДАВАНЕТО НА СЪВРЕМЕННА ГЪРЦИЯ, КОНТИНЮИТЕТ

Литература

Константинова, Ю. Балканската политика на Гърция в края на ХІХ и началото на ХХ век
Грънчаров, Ст. Балканският свят. Идеи за държавност, национализми и развития от началото на XIXв. до края на Първата световна война
Данова, Н. Националният въпрос в гръцките политически програми
Трайков, В. Националните доктрини на балканските страни
Данова, П. Обществото и идеите

[1] Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 71

[2] Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 89

[3] ИВАН ШИШМАНОВ И НАЦИОНАЛНИЯТ НАРАТИВ

[4] Α. Πολίτης, Ρομαντικά χρόνια. Ιδεολογίες και νοοτροπίες στην Ελλάδα του 1830—1880, Ε.Μ.Ν.Ε.-Μνήμων, 1998, σελ. 39 και 47

[5] Конструкцията на приемствеността и политизирането на културата в процеса на формиране на модерната гръцка нация (XVIII-XIX в.)

[6] ЕЛИНИЗМЪТ И СЪЗДАВАНЕТО НА СЪВРЕМЕННА ГЪРЦИЯ, КОНТИНЮИТЕТ

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

@@ Ред 7: / Ред 7: @@
 Мегали идеята е лансирана от [[Йоанис Колетис]] в една негова знаменателна реч в гръцкия парламент от 14 януари 1844 г. по повод обсъжданията за съдържанието на първата гръцка конституция след избухналото [[въстание от 3 септември 1843 година]], наложило приемането ѝ. Тази реч е много прочувствена, но е най-вече свързана с избухналия спор за статута с [[легална дефиниция|легалната дефиниция]] на понятието за грък в основния закон, както и с оземляването на т.нар. [[етерохтонисти]], на които Колети препоръчва да се раздаде земя за заселване в [[Акарнания]] (а това са [[българи]], [[албанци]], [[сулиоти]] и [[власи]]) през 1843 г.<ref>Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 71</ref> В действителност първата употреба на израза е на [[Александрос Суцос]] и датира от 1842 г., като с него се означава идеята гръцкият народ да раздвижи своите вцепенени членове и да поиска наследството на своите праотци, т.е. империята на династията [[Комнини]]. <ref>Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 89</ref>
-Смъртта на Колетис на 31 август 1847 г., окончателното отзоваване на османския посланик [[Константин Мусурус]] и края [[епизод Пасифико|гръко-османската криза]] в периода 1847-1850 г. отварят нови хоризонти за влияние на богатите [[фанариоти]] и [[гръцки корабособственици]] във вътрешнополитическия живот на младото кралство посредством т.нар. [[английска партия]]. Това е ознаменувано от [[Съборно определение]] на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]]у с което е призната [[автокефалност]]та на [[църква на Гърция|църквата на Гърция]]. Общогръцката политическа [[концепция]] се изменя и вече предвижда да обедини всички гърци в една национална държава със столица - [[Константинопол]], а не [[Атина]].
+Смъртта на Колетис на 31 август 1847 г., окончателното отзоваване на османския посланик [[Константин Мусурус]] и края [[епизод Пасифико|гръко-османската криза]] в периода 1847-1850 г. отварят нови хоризонти за влияние на богатите [[фанариоти]] и [[гръцки корабособственици]] във вътрешнополитическия живот на младото кралство посредством т.нар. [[английска партия]]. Това е ознаменувано от [[Съборно определение]] на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]], с което е призната [[автокефалност]]та на [[църква на Гърция|църквата на Гърция]]. Общогръцката политическа [[концепция]] се изменя и вече предвижда да обедини всички гърци в една национална държава със столица - [[Константинопол]], а не [[Атина]].
 Новата идеология има нужда от теоретична и историческа обосновка на основата на [[континуитет]]а между Древна Гърция и съвременна Гърция, посредством [[Византия]]. С изграждане концептуалността на новата национална идеология и доктрина се заема [[Константинос Папаригопулос]] посредством ''припознаването на Византия'' като една своеобразна средновековна гръцка държава - с цел обосноваване на ''националния идентитет'' (от [[превземане на Константинопол (1204)|превземането на Константинопол от франките]] и налагането на [[франкократия]]та). <ref>[http://liternet.bg/publish16/n_danova/iv_shishmanov.htm ИВАН ШИШМАНОВ И НАЦИОНАЛНИЯТ НАРАТИВ]</ref><ref>Α. Πολίτης, Ρομαντικά χρόνια. Ιδεολογίες και νοοτροπίες στην Ελλάδα του 1830—1880'', Ε.Μ.Ν.Ε.-Μνήμων, 1998, σελ. 39 και 47</ref> В този смисъл възгледите и светогледа на "бащата на модерната гръцка историография" влизат в [[колизия]] и са диаметрално противоположни на водещия [[Новогръцко просвещение|новогръцки светски просветител]] - [[Адамандиос Кораис]]. <ref>[http://www.academia.edu/4659509/_%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0_%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B5%D1%81%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B3%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7_XVIII_%D0%B8_XIX_%D0%B2._Continuity_construct_and_the_politicization_of_culture_in_forming_the_modern_Greek_nation_18th-19th_century_ Конструкцията на приемствеността и политизирането на културата в процеса на формиране на модерната гръцка нация (XVIII-XIX в.)]</ref> По този начин едновременно се взаимства, но и се видоизменя семантично употребената предходно през 1844 г. от Колетис - Мегали идея.