Искър (град): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 18: Ред 18:


== География ==
== География ==
Градът се намира на 1500 м от река [[Искър]], на 16 км от [[Кнежа]], на 33 км от [[Плевен]], в близост до [[Долни Дъбник]].
Градът се намира на 1500 m от река [[Искър]], на 16 km от [[Кнежа]], на 33 km от [[Плевен]], в близост до [[Долни Дъбник]].


В територията на общината са селата Долни Луковит, Писарово, Староселци[http://prikachi.com/images/694/4608694b.jpg].
В територията на общината са селата Долни Луковит, Писарово, Староселци[http://prikachi.com/images/694/4608694b.jpg].

Версия от 14:07, 6 юни 2017

Вижте пояснителната страница за други значения на Искър.

Искър
Общи данни
Население3253 души[1] (15 март 2024 г.)
Надм. височина250 m
Пощ. код5868
Тел. код06516
МПС кодЕН
ЕКАТТЕ55782
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПлевен
Община
   кмет
Искър
Иван Йолов
(Републиканци за България; 2023)
Уебсайтwww.iskarbg.com

Ѝскър е град в Северна България, Плевенска област, административен център на Община Искър. Предишните му имена са Махалата и Пелово (1957 – 1998).

География

Градът се намира на 1500 m от река Искър, на 16 km от Кнежа, на 33 km от Плевен, в близост до Долни Дъбник.

В територията на общината са селата Долни Луковит, Писарово, Староселци[1].

История

Територията и околностите на днешната община Искър са обитавани още от дълбока древност заради благоприятното географско положение и близостта на реката. Първите сведения за човешко присъствие в този район датират от IV-III хилядолетие пр.н.е., но по-определени сведения има от епохата на римското владичество. На километър и половина северно от града в местността Калето има следи от старо римско селище, където са намерени късноримски монети от IV-V век, съдове за бита, украшения. Селището е имало връзка с големия римски град Улпия-Ескус, за което свидетелства римският път, водещ до него.

По предания на местни жители може да се предположи, че град Искър възниква в началото на XVII в. Първите заселници идват от съседните села и се заселват в около 20 къщи близо до реката. Поради малкия брой жители селището е наречено Махалата, а по-късно – Горум махала и Писаревска махала.

През 1829 г. в с. Махалата се открива частно училище в дома на Горан Петровски. Това училище просъществува до построяването на черквата през 1837 г., изградена с лични средства от закрилника и български родолюбец на селото Димитър Конов. Черквата съществува и днес и носи името „Св. Димитрий“. По същото време в югозападната част на черковния двор е построено и килийното училище. Махленци участват активно в националноосвободителното движение. През 1872 г. в черквата е основан таен революционен комитет от Васил Левски. След едно посещение на В. Левски, участниците в революционния комитет са арестувани и отведени в околийския център Плевен.

Църквата „Св. Димитрий“ е регистрирана в Министерството на културата като паметник на културата II степен.

С помощта на населението и без достатъчно финансови средства през 1897 г. е завършена новата учебна сграда с 6 големи и 2 малки стаи. В края на 1924 г. училищното настоятелство взима решение за надстрояване на втория етаж на централното училище. Първоначалното училище се приобщава към прогимназията и се нарича Махленско основно училище „Отец Паисий“. Новата учебна сграда е открита на 15 септември 1999 г.

Село Махалата с Указ № 291 (обн. 30.07.1957) е преименувано на с. Пелово в чест на починалия партизанин и политик Пело Пеловски - министър и секретар на ЦК на БКП. Пелово с Указ № 546 (обн. 15.09.1964 г.) е признато за селище от градски тип, а с Указ № 1942 (обн. 17.09.1974) - за град. От 1978 г. е общински център. С Указ № 110 (обн. 03.04.1998) е преименувано на Искър.

Политика

Забележителности

  • Полувкопана църква на повече от 150 години
  • Белият брег – местност в близост до река Искър, за която се носят легенди за старото римско селище в Калето

Редовни събития

Сред най-забележителните празненства е съборът – така нареченият „панаир на града“. Провежда се всяка година, като за начало се взема вторият петък от месец юни. Празниците продължават 3 дни.

Друго масово събиране на жителите на града е абитуриентският бал. Провежда се всяка година около 24-ти май. Абитуриентите дефилират с тоалетите си на централния площад на града. [2]

Личности

Външни препратки

Бележки

  1. www.grao.bg
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 30