Минко Генов: Разлика между версии

Минко Генов
	Минко Генов
български литературен историк
	Портретна снимка. Източник: ДА „Архиви“
Роден	5 юли 1880 г. Карлово, България
Починал	8 ноември 1950 г. (70 г.) София, България
Научна дейност
Област	История на литературата

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 17:12, 6 юни 2017

Минко Генов Дюлгеров е български литературен историк и критик.

Биография

Роден е в бедно семейство в Карлово на 5 юли 1880 г. Като стипендиант завършва Самоковската семинария и продължава образованието си в литературния отдел на Петербургската духовна академия (1902-1903).

След завършването си се отдава на педагогическа работа – става гимназиален учител в София. Главен редактор е на в. „Радикал“ (1922-1934). Взема участие в редактирането на вестник „Демократически преглед“ през периода 1921-1924 г., редактира списание „Венец“ в периода 1926-1943 г. Подпредседател и секретар на Съюза на гимназиалните учители.

Интересите на Генов като литератор са предимно в областта на старобългарската литература. Оставя име на един от добрите и познавачи и популяризатори. Очертава дейността на старобългарските книжовници на фона на епохата. Дава библиографски сведения за писателите, проявява стремеж към популярно излагане на материала. Книгата му „Начало и разцвет на българската литература“ обхваща епохата на Първото българско царство (от Борис I до падането на България под византийско владение). Отделя специално внимание на Охридската и Преславската книжовна школа и на книжнината по времето на цар Петър, като извежда общи изводи за особеностите на старобългарската литература.

След промените от 9 септември 1944 г. Минко Генов продължава научната си дейност. В „Иван Вазов...“ - биографичен труд, насочен към по-младите читатели, са проследени детските, юношески и младежки години на Вазов, като са използвани данни от произведенията му, спомени на негови съвременници и други източници. Книгата „Етюди върху старобългарската литература“, без да предявява претенции да бъде история на старобългарската литература, засяга най-важните моменти от развитието ѝ. Разглежда се началото на славянската писменост - дейността на Кирил и Методий в Моравия и Панония, пренасянето и разцвета на писмеността в България. Разгледана е славянската писменост при западните и източни славяни. Направена е обща характеристика на старата българска литература.

Писателят умира в София на 8 ноември 1950 г.

@@ Ред 11: / Ред 11: @@
 | вложки           = {{Личност/Учен | категория   = филолог
 | област           = [[История на литературата]]
-| образование      =
+| образование      = Петербургска духовна академия
 | учил-при         =
 | работил-в        =
@@ Ред 24: / Ред 24: @@
 == Биография ==
-Роден е в бедно семейство в Карлово на 5 юли 1880 г. Като стипендиант завършва Самоковската семинария и продължава образованието си в литературния отдел на Петербургската духовна академия (1902-1903).
+Роден е в бедно семейство в Карлово на 5 юли 1880 г. Като стипендиант завършва [[Самоковска духовна семинария|Самоковската семинария]] и продължава образованието си в литературния отдел на Петербургската духовна академия (1902-1903).
-След завършването си се отдава на педагогическа работа – става гимназиален учител в София. Главен редактор е на в. „Радикал“ (1922-1934). Взема участие в редактирането на вестник „Демократически преглед“ през периода 1921-1924 г., редактира списание „Венец“ в периода 1926-1943 г. Подпредседател и секретар на Съюза на гимназиалните учители.
+След завършването си се отдава на педагогическа работа – става гимназиален учител в София. Главен редактор е на в. „Радикал“ (1922-1934). Взема участие в редактирането на вестник „Демократически преглед“ през периода 1921-1924 г., редактира списание „[[Венец (1925 - 1943)|Венец]]“ в периода 1926-1943 г. Подпредседател и секретар на Съюза на гимназиалните учители.
-Интересите на Генов като литератор са предимно в областта на старобългарската литература. Оставя име на един от добрите и познавачи и популяризатори. Очертава дейността на старобългарските книжовници на фона на епохата. Дава библиографски сведения за писателите, проявява стремеж към популярно излагане на материала. Книгата му „Начало и разцвет на българската литература“ обхваща епохата на Първото българско царство (от Борис I до падането на България под византийско владение). Отделя специално внимание на Охридската и Преславската книжовни школи и на книжнината по времето на цар Петър, като извежда общи изводи за особеностите на старобългарската литература.
+Интересите на Генов като литератор са предимно в областта на [[Старобългарска литература|старобългарската литература]]. Оставя име на един от добрите и познавачи и популяризатори. Очертава дейността на старобългарските книжовници на фона на епохата. Дава библиографски сведения за писателите, проявява стремеж към популярно излагане на материала. Книгата му „Начало и разцвет на българската литература“ обхваща епохата на [[Първа българска държава|Първото българско царство]] (от [[Борис I]] до падането на България под византийско владение). Отделя специално внимание на [[Охридска книжовна школа|Охридската]] и [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]] и на книжнината по времето на цар Петър, като извежда общи изводи за особеностите на старобългарската литература.
-След промените от [[9 септември]] 1944 г. Минко Генов продължава научната си дейност. В „Иван Вазов...“ - биографичен труд, насочен към по-младите читатели, са проследени детските, юношески и младежки години на Вазов, като са използвани данни от произведенията му, спомени на негови съвременници и други източници. Книгата „Етюди върху старобългарската литература“, без да предявява претенции да бъде история на старобългарската литература, засяга най-важните моменти от развитието и&#768;. Разглежда се началото на славянската писменост - дейността на Кирил и Методий в Моравия и Панония, пренасянето и разцвета на писмеността в България. Разгледана е славянската писменост при западните и източни славяни. Направена е обща характеристика на старата българска литература.
+След промените от [[9 септември]] 1944 г. Минко Генов продължава научната си дейност. В „[[Иван Вазов]]...“ - биографичен труд, насочен към по-младите читатели, са проследени детските, юношески и младежки години на Вазов, като са използвани данни от произведенията му, спомени на негови съвременници и други източници. Книгата „Етюди върху старобългарската литература“, без да предявява претенции да бъде история на старобългарската литература, засяга най-важните моменти от развитието и&#768;. Разглежда се началото на славянската писменост - дейността на [[Кирил и Методий]] в [[Моравия]] и [[Панония]], пренасянето и разцвета на писмеността в България. Разгледана е славянската писменост при западните и източни славяни. Направена е обща характеристика на старата българска литература.
 Писателят умира в София на 8 ноември 1950 г.
-{{Нормативен контрол|TYP=p|VIAF=306156116|ISNI=0000 0003 9761 7594}}
+{{Нормативен контрол}}
 {{СОРТКАТ:Генов, Минко}}
 [[Категория:Български литературни историци]]