Пилос: Разлика между версии
м →Дворецът на Нестор: replaced: В следствие → Вследствие редактирано с AWB |
Vodnokon4e (беседа | приноси) неработещи препратки към файлове; форматиране: 6x число+г., 3x кавички, 3x тире, 6 интервала (ползвайки Advisor) |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
| вид = |
| вид = |
||
| знаме = |
| знаме = |
||
| герб = |
| герб = |
||
| изглед = Pylos-sfaktiria.JPG |
| изглед = Pylos-sfaktiria.JPG |
||
| изглед-описание = изглед към пристанището на града |
| изглед-описание = изглед към пристанището на града |
||
Ред 22: | Ред 22: | ||
| телефонен-код = 27 230 |
| телефонен-код = 27 230 |
||
}} |
}} |
||
'''Пилос''' или '''Наварин''' ({{lang-el|Πύλος}}) е древен град в [[Месения]], някогашна резиденция на цар [[Нестор]], което е видно от руините на огромен [[дворец]] от [[микенска Гърция]] ([[1700 г. пр.н.е.|1700]] |
'''Пилос''' или '''Наварин''' ({{lang-el|Πύλος}}) е древен град в [[Месения]], някогашна резиденция на цар [[Нестор]], което е видно от руините на огромен [[дворец]] от [[микенска Гърция]] ([[1700 г. пр.н.е.|1700]] – [[1200 г. пр.н.е.]]). |
||
== История == |
== История == |
||
През [[425 г. пр.н.е.]] Пилос е превзет от атиняните след голяма морска битка между [[Древна Атина]] и [[Спарта]] (виж [[сражение при Пилос]]), след което според [[Тукидид]] древния град е изоставен. |
През [[425 г. пр.н.е.]] Пилос е превзет от атиняните след голяма морска битка между [[Древна Атина]] и [[Спарта]] (виж [[сражение при Пилос]]), след което според [[Тукидид]] древния град е изоставен. |
||
Намира се на [[Наварински полуосторов|Наваринския полуостров]], най-западния от трите на [[Пелопонес]]. По името му е кръстен малкия му залив край бреговете на южен Пелопонес |
Намира се на [[Наварински полуосторов|Наваринския полуостров]], най-западния от трите на [[Пелопонес]]. По името му е кръстен малкия му залив край бреговете на южен Пелопонес – [[Наварински залив|Наваринския]]. Местоположението на града е изключително удобно и стратегическо в [[Средиземно море]], поради и което градът през [[средновековие]]то е владян от [[византийци]], [[Венецианска република|венецианци]], [[Генуезка република|генуезци]] и [[Османска империя|османци]]. |
||
В [[ново време]] при Наварин се водят следните [[битка|битки]]: |
В [[ново време]] при Наварин се водят следните [[битка|битки]]: |
||
* [[Битка при Зонкьо|Битката при Зонкьо]], като част от [[Битка при Лепанто (1499)|битката при Лепанто]] в хода на [[Венецианско-турска война (1499-1503)|Венецианско-турската война]] в края на [[1499]] |
* [[Битка при Зонкьо|Битката при Зонкьо]], като част от [[Битка при Лепанто (1499)|битката при Лепанто]] в хода на [[Венецианско-турска война (1499-1503)|Венецианско-турската война]] в края на [[1499]] г. |
||
* [[Наваринско сражение (1770)|Наваринското сражение]] от [[1770]] |
* [[Наваринско сражение (1770)|Наваринското сражение]] от [[1770]] г. между османския гарнизон и Руския експедиционен корпус на Първата архипелагска експедиция. |
||
* Известното [[Наваринско сражение]] от [[1827]] |
* Известното [[Наваринско сражение]] от [[1827]] г. в което съюзническата руско-френско-британската [[флот]]а разгромява обединения турско-египетски флот. |
||
Градът е известен и като място на масови погроми на турското население по време на [[Гръцка война за независимост|гръцката война за независимост]] в годините 1821/29. |
Градът е известен и като място на масови погроми на турското население по време на [[Гръцка война за независимост|гръцката война за независимост]] в годините 1821/29. |
||
На местния разговорен език името му е '''Неокастро''' ''(Neókastro)''. Населението на града възлиза на 5 402 жители през [[2001]] |
На местния разговорен език името му е '''Неокастро''' ''(Neókastro)''. Населението на града възлиза на 5 402 жители през [[2001]] г. |
||
През [[1939]] |
През [[1939]] г. ученият [[Карл Беген]] отива в Месения, за да търси останките на древният град Пилос, описан от [[Омир]]. Скоро след започване на разкопките са открити масивни структури и голямо количество [[керамика]]. |
||
== Дворецът на Нестор == |
== Дворецът на Нестор == |
||
Останките от Двореца на Нестор датират от 1400 |
Останките от Двореца на Нестор датират от 1400 г. пр. Хр. Сградата може да се раздели на четири части – основна, югозападна, работилница и винарна. По-голямата част е изградена от чакъл, но може да наблюдава и използването на цели каменни блокове – например при изграждането на външните фасади. За разлика от Тиринт, Пилос няма силни външни укрепления. Дървеният материал се е използвал изготвяне на рамки на стените, за обособяване на врати и прозорци, както и за подпори на тавана. |
||
Основната сграда е с приблизително размери 55×30 m, а ориентацията е съобразена |
Основната сграда е с приблизително размери 55×30 m, а ориентацията е съобразена с посоките на света. По-голямата част от облицовката на външните стени са ограбени, но на места облицовката е запазена с височина около 80 cm. Предполага се, че стените са били с височина три метра и половина. Входът на двореца (стаи 1 и 2) оформя буквата „H“, и от двете му страни има останки от веранда. Учените предполагат, че от едната страна на верандата е имало помещение, което е служело за пост на охраната. В архивните помещение (7 и 8 от ляво на входа) са открити множество плочки с линеално писмо В, открити са подредени на рафтове или кошници. 300 плочки са намерени в огромен питос, повечето описват приходите и разходите на двореца. Стените на верандите са украсени със стенописи – процесии от човешки фигури, заедно със животните, изобразяване на сградите и седналите жени. |
||
Дворецът е обособена и с чакалня (стая 10), оборудвана с пейки и питоси – за пътуващите с търговска цел гости на двореца. В съседната стая 9 са намерени 500 киликса, така че се предполага че питоса в чакалнята е съхранявал вино. |
Дворецът е обособена и с чакалня (стая 10), оборудвана с пейки и питоси – за пътуващите с търговска цел гости на двореца. В съседната стая 9 са намерени 500 киликса, така че се предполага че питоса в чакалнята е съхранявал вино. |
||
В центъра на двореца се намира голямата тронна зала с характерните преддверие(стая 5) и порта(стая 4). Портата е била подкрепяна от дървени колони; към нея е бил прикрепен втори пост за стражите. Преддверието е било украсено с геометрични и криволинейни стенописи. Част от намерените фрагменти от стенописи, които изобразяват мъже, носещи различни предмети, мъже и жени водещи бик – предполага се че това е илюстрация на жертвоприношение. Вратите в края на помещението дават достъп до източната и западната част на двореца, докато вратата в средата на преддверието води до тронната зала. Тронната зала (стая 6) е с размери |
В центъра на двореца се намира голямата тронна зала с характерните преддверие (стая 5) и порта (стая 4). Портата е била подкрепяна от дървени колони; към нея е бил прикрепен втори пост за стражите. Преддверието е било украсено с геометрични и криволинейни стенописи. Част от намерените фрагменти от стенописи, които изобразяват мъже, носещи различни предмети, мъже и жени водещи бик – предполага се че това е илюстрация на жертвоприношение. Вратите в края на помещението дават достъп до източната и западната част на двореца, докато вратата в средата на преддверието води до тронната зала. Тронната зала (стая 6) е с размери 13х11 метра, огнището в центъра е с размери 4 метра в диаметър, заобиколен от четири колони. Геометричната и криволинейната украса също може да се наблюдава и при украсата на огнището. Тронът се намира в средата на дясната стена, а до него да двата малко басейна. Украсата на стените изобразява грифони и лъвове, както и с мъжки фигури свирещи на лира в източният ъгъл. |
||
Двата коридора, които тръгват от тронната зала водят до складови помещение и килери в западната част и до магазините за масло (23,24,27) в задната част на сградата. Функцията на големите помещения (30 |
Двата коридора, които тръгват от тронната зала водят до складови помещение и килери в западната част и до магазините за масло (23,24,27) в задната част на сградата. Функцията на големите помещения (30 – 34) в източното крило не е известна. Стълбищата водят до външен двор. |
||
Малко преддверие води до малката тронна зала (46,48), известен като „залата на |
Малко преддверие води до малката тронна зала (46,48), известен като „залата на царицата“. Декорацията се състои от стенописи изобразяващи лъвове и грифони. В задната част на малката тронна зала, без да са пряко свързани, е банята (43). Банята е оборудвана с два големи съда, най-вероятно за вода и олио, а във ваната е намерен киликс. |
||
Вследствие на сериозни разрушение, в по-голямата част от Югозападната част на двореца сградите са нови, но запазили основните функции на двореца. те включват открит двор (63), преддверие и тронна зала (65). Украсата на тези стаи включва изображения на бойни и ловни сцени. Не е ясна функцията на всички останали помещения, въпреки че някои със сигурност са били използвани като складови помещения и килери. |
Вследствие на сериозни разрушение, в по-голямата част от Югозападната част на двореца сградите са нови, но запазили основните функции на двореца. те включват открит двор (63), преддверие и тронна зала (65). Украсата на тези стаи включва изображения на бойни и ловни сцени. Не е ясна функцията на всички останали помещения, въпреки че някои със сигурност са били използвани като складови помещения и килери. |
||
Ред 61: | Ред 61: | ||
== Текстове от Пилос == |
== Текстове от Пилос == |
||
В Пилос е намерен богат архив от текстове на Линеар Б, записани върху глинени плочки. По-голямата част от тях съдържат информация за материалните запаси и списъци на стоки. В някои се споменават |
В Пилос е намерен богат архив от текстове на Линеар Б, записани върху глинени плочки. По-голямата част от тях съдържат информация за материалните запаси и списъци на стоки. В някои се споменават имена на персонал и места в района. Те показват наличието на добре организирана бюрокрация, която съхранява подробна документация за всички стопански дейности на кралството. Също така показват, че в микенската цивилизация е имало ясна изградена йерархия – начело е бил царят, следван от „ръководителят на народа“, който имал по-скоро религиозна функция, а след него са т.нар. последователи. Царството било разделено на две провинции – едната Пилос, а другата Рекуторо. Всяка провинция е била разделена области, управлявани от губернатори (korete). Провинциите са били задължени да изпращат суровини и материали към столицата. Бронзовите ковачи от царството са имали специален социален статус и са били освободено от плащането на данъци. |
||
== Галерия == |
== Галерия == |
Версия от 18:31, 6 юни 2017
- Тази статия е за града в Гърция. За носа в Чукотка вижте Наварин (нос).
Пилос Πύλος | |
изглед към пристанището на града | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Пелопонес |
Дем | Пилос |
Географска област | Пелопонес |
Площ | 143,91 km² |
Надм. височина | 3 m |
Население | 5 402 души (2001) |
Пощенски код | 24 001 |
Телефонен код | 27 230 |
МПС код | ΚΜ |
Официален сайт | www.pylos.gr |
Пилос в Общомедия |
Пилос или Наварин (Шаблон:Lang-el) е древен град в Месения, някогашна резиденция на цар Нестор, което е видно от руините на огромен дворец от микенска Гърция (1700 – 1200 г. пр.н.е.).
История
През 425 г. пр.н.е. Пилос е превзет от атиняните след голяма морска битка между Древна Атина и Спарта (виж сражение при Пилос), след което според Тукидид древния град е изоставен.
Намира се на Наваринския полуостров, най-западния от трите на Пелопонес. По името му е кръстен малкия му залив край бреговете на южен Пелопонес – Наваринския. Местоположението на града е изключително удобно и стратегическо в Средиземно море, поради и което градът през средновековието е владян от византийци, венецианци, генуезци и османци.
В ново време при Наварин се водят следните битки:
- Битката при Зонкьо, като част от битката при Лепанто в хода на Венецианско-турската война в края на 1499 г.
- Наваринското сражение от 1770 г. между османския гарнизон и Руския експедиционен корпус на Първата архипелагска експедиция.
- Известното Наваринско сражение от 1827 г. в което съюзническата руско-френско-британската флота разгромява обединения турско-египетски флот.
Градът е известен и като място на масови погроми на турското население по време на гръцката война за независимост в годините 1821/29.
На местния разговорен език името му е Неокастро (Neókastro). Населението на града възлиза на 5 402 жители през 2001 г.
През 1939 г. ученият Карл Беген отива в Месения, за да търси останките на древният град Пилос, описан от Омир. Скоро след започване на разкопките са открити масивни структури и голямо количество керамика.
Дворецът на Нестор
Останките от Двореца на Нестор датират от 1400 г. пр. Хр. Сградата може да се раздели на четири части – основна, югозападна, работилница и винарна. По-голямата част е изградена от чакъл, но може да наблюдава и използването на цели каменни блокове – например при изграждането на външните фасади. За разлика от Тиринт, Пилос няма силни външни укрепления. Дървеният материал се е използвал изготвяне на рамки на стените, за обособяване на врати и прозорци, както и за подпори на тавана.
Основната сграда е с приблизително размери 55×30 m, а ориентацията е съобразена с посоките на света. По-голямата част от облицовката на външните стени са ограбени, но на места облицовката е запазена с височина около 80 cm. Предполага се, че стените са били с височина три метра и половина. Входът на двореца (стаи 1 и 2) оформя буквата „H“, и от двете му страни има останки от веранда. Учените предполагат, че от едната страна на верандата е имало помещение, което е служело за пост на охраната. В архивните помещение (7 и 8 от ляво на входа) са открити множество плочки с линеално писмо В, открити са подредени на рафтове или кошници. 300 плочки са намерени в огромен питос, повечето описват приходите и разходите на двореца. Стените на верандите са украсени със стенописи – процесии от човешки фигури, заедно със животните, изобразяване на сградите и седналите жени.
Дворецът е обособена и с чакалня (стая 10), оборудвана с пейки и питоси – за пътуващите с търговска цел гости на двореца. В съседната стая 9 са намерени 500 киликса, така че се предполага че питоса в чакалнята е съхранявал вино.
В центъра на двореца се намира голямата тронна зала с характерните преддверие (стая 5) и порта (стая 4). Портата е била подкрепяна от дървени колони; към нея е бил прикрепен втори пост за стражите. Преддверието е било украсено с геометрични и криволинейни стенописи. Част от намерените фрагменти от стенописи, които изобразяват мъже, носещи различни предмети, мъже и жени водещи бик – предполага се че това е илюстрация на жертвоприношение. Вратите в края на помещението дават достъп до източната и западната част на двореца, докато вратата в средата на преддверието води до тронната зала. Тронната зала (стая 6) е с размери 13х11 метра, огнището в центъра е с размери 4 метра в диаметър, заобиколен от четири колони. Геометричната и криволинейната украса също може да се наблюдава и при украсата на огнището. Тронът се намира в средата на дясната стена, а до него да двата малко басейна. Украсата на стените изобразява грифони и лъвове, както и с мъжки фигури свирещи на лира в източният ъгъл.
Двата коридора, които тръгват от тронната зала водят до складови помещение и килери в западната част и до магазините за масло (23,24,27) в задната част на сградата. Функцията на големите помещения (30 – 34) в източното крило не е известна. Стълбищата водят до външен двор.
Малко преддверие води до малката тронна зала (46,48), известен като „залата на царицата“. Декорацията се състои от стенописи изобразяващи лъвове и грифони. В задната част на малката тронна зала, без да са пряко свързани, е банята (43). Банята е оборудвана с два големи съда, най-вероятно за вода и олио, а във ваната е намерен киликс.
Вследствие на сериозни разрушение, в по-голямата част от Югозападната част на двореца сградите са нови, но запазили основните функции на двореца. те включват открит двор (63), преддверие и тронна зала (65). Украсата на тези стаи включва изображения на бойни и ловни сцени. Не е ясна функцията на всички останали помещения, въпреки че някои със сигурност са били използвани като складови помещения и килери.
Североизточната част на двореца включва работилници и със сигурност ковачница, тъй като в стая 100 са намерени над 500 бронзови стрели.
В северният ъгъл на двореца е винарната – стая 104 и 105, където са намерени няколко реда с питоси и списъци носещи символи на виното.
Текстове от Пилос
В Пилос е намерен богат архив от текстове на Линеар Б, записани върху глинени плочки. По-голямата част от тях съдържат информация за материалните запаси и списъци на стоки. В някои се споменават имена на персонал и места в района. Те показват наличието на добре организирана бюрокрация, която съхранява подробна документация за всички стопански дейности на кралството. Също така показват, че в микенската цивилизация е имало ясна изградена йерархия – начело е бил царят, следван от „ръководителят на народа“, който имал по-скоро религиозна функция, а след него са т.нар. последователи. Царството било разделено на две провинции – едната Пилос, а другата Рекуторо. Всяка провинция е била разделена области, управлявани от губернатори (korete). Провинциите са били задължени да изпращат суровини и материали към столицата. Бронзовите ковачи от царството са имали специален социален статус и са били освободено от плащането на данъци.
Галерия
-
Наваринското сражение
-
Наваринското сражение
-
Османската крепост
-
Градът с пристанището
Вижте също
Бележки
http://www.odysseyadventures.ca/articles/mycenae/article_mycenae02-pylos.html CW Blegen и М. Rawson, Двореца на Нестор в Пилос в Западна Месения, кн. I