Паисий Врачански (Българска патриаршия): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 23: Ред 23:


{{пост начало}}
{{пост начало}}
{{пост|[[Знеполска епархия|знеполски епископ]]{{Br}}|1 април 1923 | 21 септември 1930 |пръв|[[Софроний Търновски|Софроний]]}}
{{пост|[[Знеполска епархия|знеполски епископ]]{{Br}}|1 април 1923|21 септември 1930 |пръв|[[Софроний Търновски|Софроний]]}}
{{пост|[[Врачанска епархия|врачански митрополит]]{{Br}}|10 юни 1930|16 май 1974|[[Климент Врачански|Климент]]|[[Калиник Врачански|Калиник]]}}
{{пост край}}
{{пост край}}



Версия от 13:14, 7 юни 2017

Тази статия е за епископа на Българската патриаршия. За епископа на Вселенската вижте Паисий Врачански (Вселенска патриаршия).

Паисий Врачански
митрополит на Врачанска епархия
Роден
Починал
16 май 1974 г. (85 г.)

Религияправославие
Учил вЛайпцигски университет
Черновицки университет
Паисий Врачански в Общомедия

Паисий е български православен духовник, митрополит на Врачанската епархия.[1]

Биография

Роден е на 6 август 1888 г. в Своге със светското име Александър Райков Анков. Начално образование получава в родното си село, а прогимназиално в Искрец и София. Завършва Цариградската българска семинария и след това става доктор по богословие от Черновицкия университет. Специализира философия и право в Мюнхенския и Лайпцигския университет. Служи като дякон при екзарх Йосиф I Български и като дякон при наместник-председателя на Светия Синод, ефимерий, библиотекар и началник на Културно-просветното отделение при Светия Синод. Преподава в Софийската духовна семинария и е проповедник в Софийската митрополия и юристконсулт на Светия Синод, протосингел на софийския митрополит.[1]

На 1 май 1923 година е ръкоположен за знеполски епископ. На 10 юни 1930 година е избран за врачански митрополит. От 1934 г. Паисий Врачански е постоянен член на Светия Синод в намален състав, като от 4 януари 1949 до 3 януари 1951 г. е наместник-председател.[1] През 1971 г. е кандидат за патриарх, редом с митрополит Максим. До края на живота си остава един от водачите на „реакционното крило” в Синода.

Почива на 16 май 1974 година във Враца.

Бележки

  1. а б в Динков, Камен. История на българската църква: Четива. Враца, Редакция Духовно възраждане, 1954. с. 108.
пръв знеполски епископ
(1 април 1923 – 21 септември 1930)
Софроний
Климент врачански митрополит
(10 юни 1930 – 16 май 1974)
Калиник