Паисий Врачански (Българска патриаршия): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 15: Ред 15:
Роден е на 6 август 1888 г. в [[Своге]] със светското име '''Александър Райков Анков'''. Начално образование получава в родното си село, а прогимназиално в Искрец и София. Завършва [[Цариградска българска духовна семинария|Цариградската българска семинария]] и след това става доктор по богословие от [[Черновицки университет|Черновицкия университет]]. Специализира философия и право в [[Мюнхенски университет|Мюнхенския]] и [[Лайпцигски университет|Лайпцигския университет]]. Служи като дякон при екзарх [[Йосиф I Български]] и като дякон при наместник-председателя на Светия Синод, ефимерий, библиотекар и началник на Културно-просветното отделение при Светия Синод. Преподава в [[Софийска духовна семинария|Софийската духовна семинария]] и е проповедник в Софийската митрополия и юристконсулт на Светия Синод, протосингел на софийския митрополит.<ref name="Динков 108"/>
Роден е на 6 август 1888 г. в [[Своге]] със светското име '''Александър Райков Анков'''. Начално образование получава в родното си село, а прогимназиално в Искрец и София. Завършва [[Цариградска българска духовна семинария|Цариградската българска семинария]] и след това става доктор по богословие от [[Черновицки университет|Черновицкия университет]]. Специализира философия и право в [[Мюнхенски университет|Мюнхенския]] и [[Лайпцигски университет|Лайпцигския университет]]. Служи като дякон при екзарх [[Йосиф I Български]] и като дякон при наместник-председателя на Светия Синод, ефимерий, библиотекар и началник на Културно-просветното отделение при Светия Синод. Преподава в [[Софийска духовна семинария|Софийската духовна семинария]] и е проповедник в Софийската митрополия и юристконсулт на Светия Синод, протосингел на софийския митрополит.<ref name="Динков 108"/>


На 1 май 1923 година е ръкоположен за [[знеполска епархия|знеполски епископ]]. На 10 юни 1930 година е избран за врачански митрополит. От 1934 г. Паисий Врачански е постоянен член на Светия Синод в намален състав, като от 4 януари 1949 до 3 януари 1951 г. е наместник-председател.<ref name="Динков 108"/> През 1971 г. е кандидат за патриарх, редом с митрополит [[Максим Български|Максим]]. До края на живота си остава един от водачите на „реакционното крило” в Синода.
На 1 май 1923 година е ръкоположен за [[знеполска епархия|знеполски епископ]]. На 10 юни 1930 година е избран за врачански митрополит. От 1934 г. Паисий Врачански е постоянен член на Светия синод в намален състав, като от 4 януари 1949 до 3 януари 1951 г. е наместник-председател.<ref name="Динков 108"/> През 1971 г. е кандидат за патриарх, редом с митрополит [[Максим Български|Максим Ловчански]]. До края на живота си остава един от водачите на така нареченото „реакционно крило“ на Синода.


Почива на 16 май 1974 година във [[Враца]].
Почива на 16 май 1974 година във [[Враца]].

Версия от 13:20, 7 юни 2017

Тази статия е за епископа на Българската патриаршия. За епископа на Вселенската вижте Паисий Врачански (Вселенска патриаршия).

Паисий Врачански
митрополит на Врачанска епархия
Роден
Починал
16 май 1974 г. (85 г.)

Религияправославие
Учил вЛайпцигски университет
Черновицки университет
Паисий Врачански в Общомедия

Паисий е български православен духовник, митрополит на Врачанската епархия.[1]

Биография

Роден е на 6 август 1888 г. в Своге със светското име Александър Райков Анков. Начално образование получава в родното си село, а прогимназиално в Искрец и София. Завършва Цариградската българска семинария и след това става доктор по богословие от Черновицкия университет. Специализира философия и право в Мюнхенския и Лайпцигския университет. Служи като дякон при екзарх Йосиф I Български и като дякон при наместник-председателя на Светия Синод, ефимерий, библиотекар и началник на Културно-просветното отделение при Светия Синод. Преподава в Софийската духовна семинария и е проповедник в Софийската митрополия и юристконсулт на Светия Синод, протосингел на софийския митрополит.[1]

На 1 май 1923 година е ръкоположен за знеполски епископ. На 10 юни 1930 година е избран за врачански митрополит. От 1934 г. Паисий Врачански е постоянен член на Светия синод в намален състав, като от 4 януари 1949 до 3 януари 1951 г. е наместник-председател.[1] През 1971 г. е кандидат за патриарх, редом с митрополит Максим Ловчански. До края на живота си остава един от водачите на така нареченото „реакционно крило“ на Синода.

Почива на 16 май 1974 година във Враца.

Бележки

  1. а б в Динков, Камен. История на българската църква: Четива. Враца, Редакция Духовно възраждане, 1954. с. 108.
пръв знеполски епископ
(1 април 1923 – 21 септември 1930)
Софроний
Климент врачански митрополит
(10 юни 1930 – 16 май 1974)
Калиник