Константин VI: Разлика между версии
м без right/дясно в картинки (x1) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Disambiguated: Лъв IV → Лъв IV (Византия) (2) |
||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
| трети брак = |
| трети брак = |
||
| династия = [[Исаврийска династия|Исаврийската династия]] |
| династия = [[Исаврийска династия|Исаврийската династия]] |
||
| баща = [[Лъв IV|Лъв IV Хазар]] |
| баща = [[Лъв IV (Византия)|Лъв IV Хазар]] |
||
| майка = [[Ирина Атинянката]] |
| майка = [[Ирина Атинянката]] |
||
| герб = |
| герб = |
||
}} |
}} |
||
'''Константин VI''' ([[гръцки]]: Κωνσταντίνος ΣΤ΄) ([[771]]–[[797]]) е [[Византия|византийски]] император от [[780]] до [[797]] година. Син на [[Лъв IV|Лъв IV Хазар]] и [[Ирина Атинянката]], Константин VI е последният представител на [[Исаврийска династия|Исаврийската династия]]. Понякога е наричан и '''Порфирогенет''', (гр. Багренородни), понеже е роден след възкачването на баща му на трона, в специална пурпурна стая на двореца, т.е. е „роден в пурпур“, което му дава законна привилегия да наследи властта. |
'''Константин VI''' ([[гръцки]]: Κωνσταντίνος ΣΤ΄) ([[771]]–[[797]]) е [[Византия|византийски]] император от [[780]] до [[797]] година. Син на [[Лъв IV (Византия)|Лъв IV Хазар]] и [[Ирина Атинянката]], Константин VI е последният представител на [[Исаврийска династия|Исаврийската династия]]. Понякога е наричан и '''Порфирогенет''', (гр. Багренородни), понеже е роден след възкачването на баща му на трона, в специална пурпурна стая на двореца, т.е. е „роден в пурпур“, което му дава законна привилегия да наследи властта. |
||
==Властване== |
==Властване== |
||
Версия от 23:37, 10 юни 2017
| Константин VI | |
| византийски император | |
 Златна монета от съвместното управление на Константин VI и майка му Ирина | |
| Управление | 776 – 797 |
|---|---|
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Семейство | |
| Династия | Исаврийската династия |
| Баща | Лъв IV Хазар |
| Майка | Ирина Атинянката |
| Бракове | Мария Амнийска Теодота |
| Константин VI в Общомедия | |
Константин VI (гръцки: Κωνσταντίνος ΣΤ΄) (771–797) е византийски император от 780 до 797 година. Син на Лъв IV Хазар и Ирина Атинянката, Константин VI е последният представител на Исаврийската династия. Понякога е наричан и Порфирогенет, (гр. Багренородни), понеже е роден след възкачването на баща му на трона, в специална пурпурна стая на двореца, т.е. е „роден в пурпур“, което му дава законна привилегия да наследи властта.
Властване
Поради смъртта на баща му Лъв IV през 780 г., Константин VI наследява престола, когато все още е малолетен. До 790 г. фактически управител на Византия е майка му, Ирина. През този период се случват няколко важни събития. През 782 г. голямо нашествие на арабите води до опустошаване на Мала Азия до Босфора. Година по-късно (783 г.) византийска експедиция в Тесалия и Епир води до подчиняване на тамошните славянски племена. През 787 г. под председателството на император Константин VI и майка му Ирина се състои Никейският събор, който заклеймява иконоборската доктрина[1]. Това бележи официалното възвръщане на култа към иконите в православното християнство.
Самостоятелно управление
През 790 г. въстание на арменските и анатолийските войски принуждава Ирина да се откаже от властта в полза на своя шестнадесет годишен син. Императрицата-майка запазва титлата си, но е отстранена от управлението. Самостоятелното властване на Константин VI преминава в неуспешни войни с българите в Тракия. Претърпял поражения при Проват през 791 и при Маркели през 792 г., императорът е принуден да откупи мира с българите, като се задължи да плаща данък на кан Кардам. През 796 г. този договор е разтрогнат. Последвалите военни действия приключват без победител.[2]
Високомерен, безрасъден и неопитен, в резултат на военните неуспехи Константин VI си спечелва името на слаб пълководец и настройва срещу себе си повечето от своите бивши поддръжници. През 792-3 г., по подозрение в заговор за вземане на властта, императора наказва с ослепяване и заточение видният арменски военачалник Алексий Музалон и чичовците си – кесарят Никифор и четиримата му братя. Това води до избухването на бунт срещу императора сред арменските части в Мала Азия. През 795 г. Константин става още по-непопулярен поради развода с първата му съпруга Мария Амнийска. До края на властването си Константин VI губи обществена подкрепа.
През юли 797 г. Константин VI става жертва на заговор, организиран от Ирина. По заповед на майка си сваленият император е ослепен[3] (в същата пурпурна стая на двореца където е бил роден) и умира няколко дни по-късно.
Семейство
От първия му брак с Мария Амнийска Константин VI има две дъщери: Ефросина, която по-късно се омъжва за император Михаил II (упр. 820-829 г.), и втора дъщеря Ирина.
През 795 г. императора предявява обвинение в прелюбодеяние жена си Мария Амнийска, развежда се с нея и я изпраща в манастир. Константин VI след това се жени за любовницата си Теодота, от която има двама сина: Лъв (7 октомври 796 – 1 май 797) и неизвестен син, роден след детронацията на Константин VI.
Бележки
Източници
- Мутафчиев, П. Лекции по история на Византия, Том II, Изд. „Анубис“, София 1995, ISBN 954-426-063-3 (т. 2)
- Златарски, В. История на българската държава през средните векове, том I, част 1, София 1970, Изд. „Наука и изкуство“ (от „Книги за Македония“, 26.11.2008)
Външни препратки
- San Costantino VI Imperatore d’Oriente
- Lynda Garland, Constantine VI (780-797 A.D.) and Irene (797-802 A.D.)
| Лъв IV | → | Византийски император (780 – 797) | → | Ирина Атинянката |
| |||||