Пехливански борби: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
премахване на двойно членуване |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[File:Yagli gures3.JPG|thumb|250px|Пехливански борби в [[Истанбул]], [[2006]] г.]] |
[[File:Yagli gures3.JPG|thumb|250px|Пехливански борби в [[Истанбул]], [[2006]] г.]] |
||
'''Мазните борби''' ({{lang-tr|yağlı güreş}}), познати в [[България]] като '''Пехливански борби''', са вид спортни борби. Те водят началото си от съседна [[Турция]], където се считат за национална традиция. Включени са в списъка на [[ЮНЕСКО]] за опазване на [[Списък на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО|световното |
'''Мазните борби''' ({{lang-tr|yağlı güreş}}), познати в [[България]] като '''Пехливански борби''', са вид спортни борби. Те водят началото си от съседна [[Турция]], където се считат за национална традиция. Включени са в списъка на [[ЮНЕСКО]] за опазване на [[Списък на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО|световното нематериално културно наследство]], чрез провеждащия се всяка година в [[Одрин]] турнир по пехливански борби „Къркпънар“.<ref>[http://www.unesco.org/culture/ich/en/RL/00386 Kırkpınar oil wrestling festival], посетен на 11.03.2012 г.</ref> Този вид състезание е близък до борбата ''„[[кураш]]“'', която е традиционна за [[тюркски народи|тюркските народи]]. Участниците в тези прояви се наричат ''пехливани'' (думата произлиза от персийското ''پهلوان'' или ''pehlevān'', което може да се преведе като ''„герой“'' или ''„шампион“''). |
||
Преди старта на надпреварите, пехливаните се намазват обилно с [[лой]] или [[растително масло]], най-често [[олио]] или [[зехтин]]. Облеклото им е оскъдно, като трябва да бъдат задължително голи над кръста и без обувки. Облечени са единствено с прилепнали къси панталони, ръчно изработени от биволска или телешка кожа. Традиционното наименование на тези кожени гащи е ''„къспети“'' и може да тежат до 10 – 12 kg. Крачолите се зашиват с конец един за друг преди мача, за да се предотврати възможността съперникът да вкара ръката си между тях.<ref name="e-vest">[http://e-vestnik.bg/4338 Пехливански борби в Одрин – хиляда мъже и 2 тона зехтин], посетен на 11.03.2012 г.</ref> |
Преди старта на надпреварите, пехливаните се намазват обилно с [[лой]] или [[растително масло]], най-често [[олио]] или [[зехтин]]. Облеклото им е оскъдно, като трябва да бъдат задължително голи над кръста и без обувки. Облечени са единствено с прилепнали къси панталони, ръчно изработени от биволска или телешка кожа. Традиционното наименование на тези кожени гащи е ''„къспети“'' и може да тежат до 10 – 12 kg. Крачолите се зашиват с конец един за друг преди мача, за да се предотврати възможността съперникът да вкара ръката си между тях.<ref name="e-vest">[http://e-vestnik.bg/4338 Пехливански борби в Одрин – хиляда мъже и 2 тона зехтин], посетен на 11.03.2012 г.</ref> |
||
Версия от 14:30, 15 юни 2017
Мазните борби (Шаблон:Lang-tr), познати в България като Пехливански борби, са вид спортни борби. Те водят началото си от съседна Турция, където се считат за национална традиция. Включени са в списъка на ЮНЕСКО за опазване на световното нематериално културно наследство, чрез провеждащия се всяка година в Одрин турнир по пехливански борби „Къркпънар“.[1] Този вид състезание е близък до борбата „кураш“, която е традиционна за тюркските народи. Участниците в тези прояви се наричат пехливани (думата произлиза от персийското پهلوان или pehlevān, което може да се преведе като „герой“ или „шампион“).
Преди старта на надпреварите, пехливаните се намазват обилно с лой или растително масло, най-често олио или зехтин. Облеклото им е оскъдно, като трябва да бъдат задължително голи над кръста и без обувки. Облечени са единствено с прилепнали къси панталони, ръчно изработени от биволска или телешка кожа. Традиционното наименование на тези кожени гащи е „къспети“ и може да тежат до 10 – 12 kg. Крачолите се зашиват с конец един за друг преди мача, за да се предотврати възможността съперникът да вкара ръката си между тях.[2]
Целта на състезателя е противникът да бъде туширан, като често това се оказва трудно, тъй като върху хлъзгавите тела е почти невъзможно да се приложи захват. По традиция, победител в пехливанските борби е този, който успее да обърне противника си по гръб или да го вдигне във въздуха, а наградата е жив овен.[3] Състезанията се провеждат по панаири и фестивали, а борците се разпределят в категории от „мъник“ до „баш алтън“ (тежка). Много от тях тренират класическа или тежка борба и са възпитаници на спортни школи и гимназии.[4]
Макар в България по време на тоталитарния режим този вид спорт да е забранен, напоследък той се възражда. У нас се практикува най-вече от мюсюлманското население в района на Лудогорието, Хасковско и Кърджалийско.[4] Освен в Турция и България, пехливанските борби са разпространени и в северните части на Гърция, в района на Серес и Родопите.[5]
Източници и използвана информация
- ↑ Kırkpınar oil wrestling festival, посетен на 11.03.2012 г.
- ↑ Пехливански борби в Одрин – хиляда мъже и 2 тона зехтин, посетен на 11.03.2012 г.
- ↑ Борби „на мазно“, посетен на 11.03.2012 г.
- ↑ а б Цитирано по National Geographic България, брой 11 (73) от ноември 2011 г.; Статия „Мазни борби“, подготвена от Петя Узунова.
- ↑ Πάλη με λάδι στο οροπέδιο του Αλάν Τεπέ, посетен на 11.03.2012 г.
