Луитполд фон Епенщайн

Луитполд фон Епенщайн или Лиутолд фон Епенщайн (Шаблон:Lang-de, * ок. 1050, † 12 май 1090) от род Епенщайни е граф на Епенщайн, от 1077 до 1090 г. херцог на Каринтия и маркграф на Верона и фогт на Аквилея.

Той е най-голямият син на херцог Маркварт IV и на Луитбурга, дъщеря на граф Луитполд II фон Плайн († пр. 1103). Той е внук на маркграф Адалберо от Епенщайн, който загубва през 1035 г. всичките си служби и дадените му собствености.

Луитполд помага на Хайнрих IV да се върне обратно в империята. Затова той получава през 1077 г. от крал Хайнрих IV († 1122) отново Херцогство Каринтия и Марка Верона. Той придружава Хайнрих IV при по-късните му походи до Италия.

Бтатята му Улрих (от 1085 патриарх на Аквилея), Херман (1085 г. антиепископ на Пасау) и Хайнрих III (1077–1093 г. маркграф на Истрия и Крайна) му помагат във власта. През втората половина на управлението си той строи замък Епенщайн в Щирия, на когото по-късно родът е наречен.

През 1086–1090 г. той е вероятно маркграф на маркграф на Щирия на мястото на сваления маркграф Отокар.

Луитполд е женен два пъти и не оставя наследници. Той умира през 1090 г. и е погребан в манастир Св. Ламбрехт. Наследен е от брат му Хайнрих III.

Източници

• Heide Dienst, Liutold. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 14, Duncker & Humblot, Berlin 1985, ISBN 3-428-00195-8, S. 724 (Digitalisat).
• Heinz Dopsch, Liutold von Eppenstein, Herzog von Kärnten. In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 5, Artemis & Winkler, München/Zürich 1991, ISBN 3-7608-8905-0, Sp. 2040–2041.
• Karl-Engelhard Klaar, Die Herrschaft der Eppensteiner in Kärnten (1966)