Хатихумаюн: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Lejean2000 (беседа | приноси)
м Grammar changes
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''Хатихумаюнът''' ({{lang-tr|Hatt-ı Hümayun}})<ref>''Документи за борбата на македонскиот народ за самостојност и за национална држава, том еден, Униврзитет Кирил и Методиј – Факултет за философско – историски науки, Скопје, 1981''</ref> е [[султан]]ски [[ферман]] (султанска заповед или заповед, издадена в името на султана), издаден на 18 февруари 1856 г. от султан [[Абдул Меджид I]] (Хат-и хумаюн – букв. щастливо писмо; султанска наредба по най-важните държавни въпроси). Издаден е в навечерието на [[Парижки мирен договор (1856)|Парижката конференция]] от 1856 г. след приключването на [[Кримска война|Кримската война]]. Ферманът дава и гарантира равни граждански права на христяните спрямо мюсюлманите в [[Османска империя|Османската империя]]. Премахва изтезанията и цели реформа на затворите.
'''Хатихумаюнът''' ({{lang-tr|Hatt-ı Hümayun}}, [[Османски турски език|осман. тур.]]: اصلاحات خط همايونى‎, ''Islâhat Hatt-ı Hümâyûnu''; [[Турски език|съвр. тур.]]: ''Islâhat Fermânı'')<ref>''Документи за борбата на македонскиот народ за самостојност и за национална држава, том еден, Униврзитет Кирил и Методиј – Факултет за философско – историски науки, Скопје, 1981''</ref> е [[султан]]ски [[ферман]] (султанска заповед или заповед, издадена в името на султана), издаден на 18 февруари 1856 г. от султан [[Абдул Меджид I]] (Хат-и хумаюн – букв. щастливо писмо; султанска наредба по най-важните държавни въпроси). Издаден е в навечерието на [[Парижки мирен договор (1856)|Парижката конференция]] от 1856 г. след приключването на [[Кримска война|Кримската война]]. Ферманът дава и гарантира равни граждански права на христяните спрямо мюсюлманите в [[Османска империя|Османската империя]]. Премахва изтезанията и цели реформа на затворите.


Хатихумаюнът гарантира свободата на религията на всяка религиозна група, независимо от големината и&#768;, и защитава поданиците на империята да не бъдат принуждавани да променят религията си и да не бъдат преследвани за убежденията си.
Хатихумаюнът гарантира свободата на религията на всяка религиозна група, независимо от големината и&#768;, и защитава поданиците на империята да не бъдат принуждавани да променят религията си и да не бъдат преследвани за убежденията си.

Версия от 22:01, 22 юни 2017

Хатихумаюнът (Шаблон:Lang-tr, осман. тур.: اصلاحات خط همايونى‎, Islâhat Hatt-ı Hümâyûnu; съвр. тур.Islâhat Fermânı)[1] е султански ферман (султанска заповед или заповед, издадена в името на султана), издаден на 18 февруари 1856 г. от султан Абдул Меджид I (Хат-и хумаюн – букв. щастливо писмо; султанска наредба по най-важните държавни въпроси). Издаден е в навечерието на Парижката конференция от 1856 г. след приключването на Кримската война. Ферманът дава и гарантира равни граждански права на христяните спрямо мюсюлманите в Османската империя. Премахва изтезанията и цели реформа на затворите.

Хатихумаюнът гарантира свободата на религията на всяка религиозна група, независимо от големината ѝ, и защитава поданиците на империята да не бъдат принуждавани да променят религията си и да не бъдат преследвани за убежденията си.

Указът позволява на християните свободно да изповядват своята вяра, както и да започнат масово строителство на богато украсени църкви.

Той е споменат в Парижки мирен договор (1856) и по този начин придобива характер на международно задължение. Хатихумаюнът повтаря основните постановки на Гюлханския хатишериф и обещава нови реформи. Прокламират се равните възможности между мюсюлмани и немюсюлмани при заемане на държавни длъжности, в съдилищата, при прием в гражданските и военни учебни заведения. Хатихумаюнът предоставя право на всяка християнска общност да се обръща пряко към правителството със свои искания.

Новият реформен акт създава условия за по-бързото навлизане на капиталистическите отношения в икономиката, като стимулира оформянето на буржоазна прослойка, предимно от нетурските народности и дава тласък на светската култура и образование.

С настъпването на Източната криза (1875 – 1878) реформите са прекратени, а по време на управлението на султан Абдул Хамид II в империята е установен реакционен режим.

Източници

  1. Документи за борбата на македонскиот народ за самостојност и за национална држава, том еден, Униврзитет Кирил и Методиј – Факултет за философско – историски науки, Скопје, 1981

Шаблон:Османска империя-мъниче