Свят: Разлика между версии
м без right/дясно в картинки (x1) |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
:''Виж още [[Свят (пояснение)]] |
:''Виж още [[Свят (пояснение)|'''СВЯТ''']]'' |
||
'''ЗАЩОТОТО ТИ СИ МОЯТ ^''' |
|||
[[File:Winkel-tripel-projection.jpg|thumb|300px|Светът около нас – [[Земята]]]] |
|[[File:Winkel-tripel-projection.jpg|thumb|300px|Светът около нас – [[Земята]]]] |
||
'''Светът''' (или ''светът около нас'') е общото наименование на сбора от човешката цивилизация, особено през |
'''Светът''' (или ''светът около нас'') е общото наименование на сбора от човешката цивилизация, особено през опит, стория или с други думи „човешката ситуация“ като цяло, която е разпространена като цяло, тоест навсякъде по [[Земя]]та.<ref>[http://www.merriam-webster.com/dictionary/world Значение на „свят“ (world) в речник Merriam-webster]</ref> Във философски контекст, светът може да се отнася до Вселената, всичко, което конституира реалността. Някои автори като Карл Сеган използват термина светове за да се отнасят към небесните тела.. |
||
'''И ЗАЩОТО ТИ СИ МОЯТА ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------->''' |
|||
== Етимология == |
== Етимология == |
Версия от 21:11, 26 юни 2017
- Виж още СВЯТ
ЗАЩОТОТО ТИ СИ МОЯТ ^
|
Светът (или светът около нас) е общото наименование на сбора от човешката цивилизация, особено през опит, стория или с други думи „човешката ситуация“ като цяло, която е разпространена като цяло, тоест навсякъде по Земята.[1] Във философски контекст, светът може да се отнася до Вселената, всичко, което конституира реалността. Някои автори като Карл Сеган използват термина светове за да се отнасят към небесните тела..
И ЗАЩОТО ТИ СИ МОЯТА ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------->
Етимология
Българската дума свят е пряк наследник на старобълг. свѣтъ – „светлина“ и „свят“, която пък произлиза от праславянската *světъ – „светлина“. Сравнете със староинд. śvetaṣ, авест. sраētа – „светъл, бял“ (от ИЕ *k^uoit-o-), лит. šviеsti, šviečiа – „свети“, švitėti – „блести“, староинд. śvitrás – „бял“, староперс. sipihr – „небе“, гот. ƕeits, старосканд. hvītr, староангл. hwīt, старосакс. hwīt, ст.в.нем. hwiʒ – „бял“ от ИЕ *k^uit-.[2]
От изброените примери е очевидно, че възприетата в новобългарски език постановка за променливо я не е коректна относно едносрични думи, в които участва звук обозначен с буквата ѣ (-йе,-ie, -ье, но не и -ia).
Неразрешените спорове, които се неглижират и досега, се доказват от логичен анализ – сравняване на сходни възприети промени, като например брѣг, преминало в бряг, но запазващо формата при членуване 'брегът', както и при ненужно въвеждане на омонима свѣт, при преминаването към „свят“ (дума с равностоен фонетичен състав на „свят“, в етимологичното значение за духовно чист, непорочен).
Етимологично, свят е дума, която е обвързана смислово с духовен възглед, или религиозна трактовка, а в нейния корен е „свiт“<=>„свi-ат“=>„свят“ (изразите „този свят човек“ и „този свят“ сигурно са доста трудно обясними за чуждоезичните преводачи от български).
И в старобългарския, и в новобългарския, свят (свiат) и свет (свѣт) са думи с близък звуков състав, но различни по значение, но в страробългарския са се изписвали и произнасяли по различен начин, който е ясно обозначен и в правописните норми. Докато в новобългарския са въведени двусмислени и неясни, спрямо логическата обосновка и аргументация, правила.
Източници
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата World в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |