Култ към Върховното същество: Разлика между версии
без отклонения; форматиране: 2x нов ред, заглавие-стил, интервал, тире-числа (ползвайки Advisor) |
Редакция без резюме |
||
| Ред 38: | Ред 38: | ||
[[Категория:Френска революция]] |
[[Категория:Френска революция]] |
||
[[Категория:Религия във Франция]] |
[[Категория:Религия във Франция]] |
||
[[Категория:Френски изрази]] |
|||
Версия от 12:27, 2 юли 2017
 | Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
Култът към Върховното същество (Шаблон:Lang-fr) е форма на деизъм, която се въвежда и институционализира във Франция от Максимилиан Робеспиер по време на Френската революция. Като външния израз (манифестацията) към този култ се провеждат цяла серия от официални публично-революционни тържества в края на 18 век във Франция. Намерението е било това да стане държавна религия в новата Френска република.
Произход
Върховното същество било прието и наложило се от новата революционна власт за борба на първо място срещу консервативните „сили на реакцията и мракобесието“, т.е. на християнството (главно католицизма като традиционна религия на френския народ) и на монархията в лицето на кралската власт на Бурбоните (понеже според християнската концепция върховната власт произтича от Бога), и на второ място и за противоборство срещу конкурентния „култ към разума“, който се изповядвал от алтернативна партийно-политическа фракция на управляващите по това време Франция революционно-правителствени кръгове.
Идеология
Култът към Върховното същество бил базиран на деизма на Просвещението (на Волтер) и до голяма степен на философските възгледи на Жан-Жак Русо за „божественото провидение във Върховното същество“. Култът се позовавал на понятието за физическа религия и рационализъм, на мястото на Светия Дух и традиционализма. Целта на богослужението, което включвало цяла поредица от тържества в чест на „републиканските добродетели“, е „развитието на гражданския и републикански морал“.
Терминът „Бог“ е изваден от употреба и заменен от „Върховно същество“, използван от философи и публицисти преди революцията и натоварен с различно религиозно и философско съдържание (включително и с част от традицията на римокатолицизма). Терминът е прокаран и присъства и в Декларацията за правата на човека и гражданина от 1789 г., прогласена от Националното събрание. През 1793 г., присъствието на Върховното същество било засвидетелствано и отразено в поредицата републикански управленски решения, взети от Конвента от якобинците и препотвърдени в новия редактиран текст на Декларацията за правата на човека и гражданина от 1793.
Култ към разума
Ритуалните тържества в чест на другия т.нар. „култ към разума“ също се изразявал в обикновена пропаганда чрез театрални и артистични представления и други масови обществени прояви. Също така в Париж, пред олтара на Нотр Дам, бил засвидетелстван този култ, който акт по естеството си бил оскверняване и поругаване на християнски храм. Празниците в чест на Върховното същество в Прованс били организирани от бъдещия префект на Наполеоновата тайна полиция Жозеф Фуше.
Израждането на култа при Робеспиер
През март 1794 г., след осъждането и екзекутирането на Ебер и Шоме от радикалните якобинци-монтаняри, култът на разума е забранен, а Робеспиер започва да налага все по-последователно култа към Върховното същество. На 7 май 1794 г. Конвентът, доминиран от монтанярите, приема декларация, че „френския народ признава съществуването на Върховното същество и безсмъртието на душата“. Този култ бил обвързан и с определени религиозни задължения, като борба срещу неверието в него и срещу тиранията, като и съответно били предвидени и въведени и наказания за предателите и тираните, с цел да се помогне на нещастните, слабите и потиснатите френски граждани.
На 8 юни 1794 г. в Париж е организирана изключително пищна публична церемония в чест на Върховното същество, на която пламенна реч за вярата в него произнася Робеспиер. По този начин култът във Върховното същество е ефективно въведен като държавна религия в нарушение на идеалите на революцията и на свободата на съвестта, което има като последствие засилването на общественото недоверие и недоволство от Робеспиер и в крайна сметка той е изпратен на гилотината.
Източници и литература
- Histoire de la France religieuse, sous la direction de Jacques Le Goff et René Rémond, XVIIIe siècle – XIXe siècl, Seuil, 1991.
- La Révolution, l'Église, la France, Timothy Tackett, Cerf, 1986. Préface de Michel Vovelle.