Българистика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Termininja (беседа | приноси) |
кат. |
||
| Ред 59: | Ред 59: | ||
[[Категория:Българска литература]] |
[[Категория:Българска литература]] |
||
[[Категория:Балканистика]] |
[[Категория:Балканистика]] |
||
[[Категория:Кирилометодиевистика]] |
|||
Версия от 10:42, 3 юли 2017
Българистика е изследователска област, акцентираща основно върху българското езикознание, изследванията на българския език (вкл. неговата история, старобългарски език и т.н.), както и върху българската литература.
Обикновено с това наименование се свързват изследвания, които в голямата си част се правят в чужбина [1] или са предназначени за чужденци.
Изявени българисти
- Джузепе дел Агата
- Барбара Байер
- Винцент Бланар
- Ян Бодолак
- Владимир Вавржинек
- Синтия Вакарелийска
- Юрий Венелин
- Мари Врина
- Войчех Галонзка
- Чарлз Грибъл
- Хеле Далгор
- Енрико Дамиани
- Тереса Домбек-Виргова
- Александер Зицман
- Валерия Йегер
- Яния Йерков
- Ян Кошка
- Ото Кронщайнер
- Йоуко Линдстет
- Хайнц Миклас
- Чарлз Мозер
- Любомира Парпулова-Грибъл
- Ренато Поджоли
- Виера Прокешова
- Норберт Рандов
- Бранко Ристич
- Ян Рихлик
- Дьорд Сонди
- Габи Тиман
- Андреас Третнер
- Зденек Урбан
- Геза Фехер
- Густав Хайнзе
- Майкъл Холман
- Дануше Хронкова
- Гражина Шват-Гълъбова
- Целина Юда
- Петер Юхас
Източници
- ↑ Проф. Ото Кронщайнер, „Залцбургска българистика. Една възможна перспектива“, в. „Литературен форум“, бр. 1 (424), 29 август - 4 септември 2000
Литература
- Иван Дуриданов, „Актуални задачи на лингвистичната българистика през 21 век“. - В: сп. Език и литература, XLI, 1986/5, стр. 8-10, В: Международен конгрес по българистика: II. Доклади. Т. 22, София, 1988, стр. 91-94