Операция „Рьоселшпрунг“: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 4: Ред 4:
| картинка =
| картинка =
| описание = Стоварване на парашутно-десантните части на Вермахта в хода на операцията
| описание = Стоварване на парашутно-десантните части на Вермахта в хода на операцията
| период = [[25 май]] [[1944]] - [[6 юни]] [[1944]]
| период = [[25 май]] [[1944]] – [[6 юни]] [[1944]]
| място = [[Западна Херцеговина]], [[Далмация]]
| място = [[Западна Херцеговина]], [[Далмация]]
| причина =
| причина =
| повод =
| повод =
Ред 15: Ред 15:
| командир2 = [[Йосип Броз Тито]]
| командир2 = [[Йосип Броз Тито]]
| сила1 = няма точни данни
| сила1 = няма точни данни
| сила2 = 12 000 - 16 000
| сила2 = 12 000 – 16 000
| жертви1 = 800
| жертви1 = 800
| жертви2 = 7 000
| жертви2 = 7 000
}}
}}
{{Югославски фронт}}
{{Югославски фронт}}
'''Операция Рьоселшпрунг''' ''([[немски]]: Operation Rösselsprung) ([[сърбохърватски]]: Десант на Дрвар/Desant na Drvar) /на [[Български език|български]]: ход (скок) с/на коня - от [[шахмат]]а/'', известна също от югославската историография като '''Седмата офанзива срещу Титовите партизани''' е оперативно-тактическа операция на [[Вермахт]]а, в която се включват части на [[Независима хърватска държава|НХД]] и сръбските четници. Частите на [[БА]] на територията на бивша [[Югославия]] не вземат пряко участие в хода на самата операция, а съдействат спомагателно и [[логистика|логистично]] за крайния ѝ успех.
'''Операция Рьоселшпрунг''' ''([[немски]]: Operation Rösselsprung) ([[сърбохърватски]]: Десант на Дрвар/Desant na Drvar) /на [[Български език|български]]: ход (скок) с/на коня – от [[шахмат]]а/'', известна също от югославската историография като '''Седмата офанзива срещу Титовите партизани''' е оперативно-тактическа операция на [[Вермахт]]а, в която се включват части на [[Независима хърватска държава|НХД]] и сръбските четници. Частите на [[Българска армия|БА]] на територията на бивша [[Югославия]] не вземат пряко участие в хода на самата операция, а съдействат спомагателно и [[логистика|логистично]] за крайния ѝ успех.


== Цел ==
== Цел ==
В хода на [[шеста офанзива срещу Титовите партизани|шестата офанзива срещу Титовите партизани]] не е постигната главната задача по унищожение основното ядро на т.нар. югославски партизани около [[Тито]]. [[Хитлер]] решава да предприеме окончателно разчистване на партизанското движение на територията на бивша Югославия с оглед подсигуряване сигурността на [[тил]]а си, предвид стремителното настъпление на [[Червена армия|Червената армия]] на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]].
В хода на [[шеста офанзива срещу Титовите партизани|шестата офанзива срещу Титовите партизани]] не е постигната главната задача по унищожение основното ядро на т.нар. югославски партизани около [[Тито]]. [[Хитлер]] решава да предприеме окончателно разчистване на партизанското движение на територията на бивша Югославия с оглед подсигуряване сигурността на [[тил]]а си, предвид стремителното настъпление на [[Червена армия|Червената армия]] на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]].


За целта в края на [[пролет]]та на [[1944]] в главната квартира на [[фюрер]]а ''"[[Вълчата бърлога]]"'' в [[Източна Прусия]] е ''извикан диверсант № 1 на [[Третия Райх]] - [[Ото Скорцени]]'', и му е поставена от [[държавен глава|държавния глава]] лично задачата - залавяне ([[плен]]яване) водача на югославските партизани Йосип Броз Тито. Немското главно командване счита, че чрез обезглавяване на югославското партизанско движение, ще постигне приемущество и по този начин ще изпълни [[стратегия|стратегическа]]та цел по осигуряване [[национална сигурност|сигурност]] за/на южния фланг на [[сили на Оста|силите на Оста]] на Източния фронт срещу [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]].
За целта в края на [[пролет]]та на [[1944]] в главната квартира на [[фюрер]]а ''[[Вълчата бърлога]]'' в [[Източна Прусия]] е ''извикан диверсант № 1 на [[Третия Райх]] – [[Ото Скорцени]]'', и му е поставена от [[държавен глава|държавния глава]] лично задачата – залавяне ([[плен]]яване) водача на югославските партизани Йосип Броз Тито. Немското главно командване счита, че чрез обезглавяване на югославското партизанско движение, ще постигне преимущество и по този начин ще изпълни [[стратегия|стратегическа]]та цел по осигуряване [[национална сигурност|сигурност]] за/на южния фланг на [[сили на Оста|силите на Оста]] на Източния фронт срещу [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]].


== Развой на операцията ==
== Развой на операцията ==
[[Абвер]]а разполага с [[разузнаване|разузнавателна]] [[информация]], че ръководителя на югославските партизани се укрива заедно със своя [[щаб]] в [[планина]] до [[Дървар]] в [[Западна Херцеговина]]. За целта на операцията на [[25 май]] [[1944]] е осъществен внезапен [[десант]] в района на главния партизански щаб в т.нар. свободна партизанска територия, като основните партизански сили са обкръжени. Партизаните са напълно изненадани и допълнително затруднени, защото същия ден празнуват рождения ден на Тито. В капана попадат англо-американски и съветски представители, сътрудници, инструктори и [[офицер]]и за свръзка към щаба на Тито. Партизаните са принудени да преминат в яростен защитен бой при който дават близо 7000 жертви. Противниковите загуби са близо 800 убити и изчезнали, и към 1000 ранени. В крайна сметка партизанската кръгова отбрана е пробита, но Тито (заедно с ръководителите на британската и съветска мисия) се спасява благодарение на тайните [[пещера|пещерно]]-[[понор]]и заходи на [[Динарски планини|Динари]]те, през които бяга, и в хода на операцията е изведен от охраната си на безопасно място в тила на противника.
[[Абвер]]а разполага с [[разузнаване|разузнавателна]] [[информация]], че ръководителя на югославските партизани се укрива заедно със своя [[щаб]] в [[планина]] до [[Дървар]] в [[Западна Херцеговина]]. За целта на операцията на [[25 май]] [[1944]] е осъществен внезапен [[десант]] в района на главния партизански щаб в т.нар. свободна партизанска територия, като основните партизански сили са обкръжени. Партизаните са напълно изненадани и допълнително затруднени, защото същия ден празнуват рождения ден на Тито. В капана попадат англо-американски и съветски представители, сътрудници, инструктори и [[офицер]]и за свръзка към щаба на Тито. Партизаните са принудени да преминат в яростен защитен бой при който дават близо 7000 жертви. Противниковите загуби са близо 800 убити и изчезнали, и към 1000 ранени. В крайна сметка партизанската кръгова отбрана е пробита, но Тито (заедно с ръководителите на британската и съветска мисия) се спасява благодарение на тайните [[пещера|пещерно]]-[[понор]]и заходи на [[Динарски планини|Динари]]те, през които бяга, и в хода на операцията е изведен от охраната си на безопасно място в тила на противника.


Предвид неблагоприятния развой на операцията за [[съюзници]]те, на [[3 юни]] [[1944]], Тито заедно със 74 членове на британската и съветска мисия към неговия щаб е евакуиран в [[Бари]], [[Южна Италия]] (под контрола на съюзниците). Три дни по-късно, на [[6 юни]], цялата съюзническа мисия е евакуирана за безопасност с британския разрушител "Блекмур" от Западна Херцеговина на остров [[Вис (остров)|Вис]].
Предвид неблагоприятния развой на операцията за [[съюзници]]те, на [[3 юни]] [[1944]], Тито заедно със 74 членове на британската и съветска мисия към неговия щаб е евакуиран в [[Бари]], [[Южна Италия]] (под контрола на съюзниците). Три дни по-късно, на [[6 юни]], цялата съюзническа мисия е евакуирана за безопасност с британския разрушител „Блекмур“ от Западна Херцеговина на остров [[Вис (остров)|Вис]].


На 6 юни [[1944]] година започва дълго готвения от съюзниците [[десант в Нормандия]] с който е открит т.нар. втори /основен/ фронт в [[Европа]] ([[Западен фронт (Втора световна война)|Западен фронт]]) в хода на Втората световна война.
На 6 юни [[1944]] година започва дълго готвения от съюзниците [[десант в Нормандия]] с който е открит т.нар. втори /основен/ фронт в [[Европа]] ([[Западен фронт (Втора световна война)|Западен фронт]]) в хода на Втората световна война.


== Сили на оста ==
== Сили на оста ==
Основните сили които вземат участие в операцията са един SS парашутно-десантен [[батальон]], 7-а SS [[дивизия]] "[[7-ма СС доброволческа планинска дивизия Принц Ойген|Принц Ойген]]", 118-а планинска дивизия, 92-и моторизиран [[полк]] и части от 373 и 392-а дивизии на Вермахта.
Основните сили които вземат участие в операцията са един SS парашутно-десантен [[батальон]], 7-а SS [[дивизия]] [[7-ма СС доброволческа планинска дивизия Принц Ойген|Принц Ойген]], 118-а планинска дивизия, 92-и моторизиран [[полк]] и части от 373 и 392-а дивизии на Вермахта.


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 10:03, 5 юли 2017

Седма офанзива срещу Титовите партизани
Втора световна война
Стоварване на парашутно-десантните части на Вермахта в хода на операцията
Информация
Период25 май 1944 – 6 юни 1944
МястоЗападна Херцеговина, Далмация
РезултатСилите на оста печелят тактическа победа, но стратегически губят
Страни в конфликта
Нацистка Германия
Независима хърватска държава
четници
Югославски партизани
съюзници
Командири и лидери
Курт РибкеЙосип Броз Тито
Сили
няма точни данни12 000 – 16 000
Жертви и загуби
8007 000
Карта
Операция „Рьоселшпрунг“ в Общомедия

Операция Рьоселшпрунг (немски: Operation Rösselsprung) (сърбохърватски: Десант на Дрвар/Desant na Drvar) /на български: ход (скок) с/на коня – от шахмата/, известна също от югославската историография като Седмата офанзива срещу Титовите партизани е оперативно-тактическа операция на Вермахта, в която се включват части на НХД и сръбските четници. Частите на БА на територията на бивша Югославия не вземат пряко участие в хода на самата операция, а съдействат спомагателно и логистично за крайния ѝ успех.

Цел

В хода на шестата офанзива срещу Титовите партизани не е постигната главната задача по унищожение основното ядро на т.нар. югославски партизани около Тито. Хитлер решава да предприеме окончателно разчистване на партизанското движение на територията на бивша Югославия с оглед подсигуряване сигурността на тила си, предвид стремителното настъпление на Червената армия на Източния фронт.

За целта в края на пролетта на 1944 в главната квартира на фюрера Вълчата бърлога в Източна Прусия е извикан диверсант № 1 на Третия Райх – Ото Скорцени, и му е поставена от държавния глава лично задачата – залавяне (пленяване) водача на югославските партизани Йосип Броз Тито. Немското главно командване счита, че чрез обезглавяване на югославското партизанско движение, ще постигне преимущество и по този начин ще изпълни стратегическата цел по осигуряване сигурност за/на южния фланг на силите на Оста на Източния фронт срещу СССР.

Развой на операцията

Абвера разполага с разузнавателна информация, че ръководителя на югославските партизани се укрива заедно със своя щаб в планина до Дървар в Западна Херцеговина. За целта на операцията на 25 май 1944 е осъществен внезапен десант в района на главния партизански щаб в т.нар. свободна партизанска територия, като основните партизански сили са обкръжени. Партизаните са напълно изненадани и допълнително затруднени, защото същия ден празнуват рождения ден на Тито. В капана попадат англо-американски и съветски представители, сътрудници, инструктори и офицери за свръзка към щаба на Тито. Партизаните са принудени да преминат в яростен защитен бой при който дават близо 7000 жертви. Противниковите загуби са близо 800 убити и изчезнали, и към 1000 ранени. В крайна сметка партизанската кръгова отбрана е пробита, но Тито (заедно с ръководителите на британската и съветска мисия) се спасява благодарение на тайните пещерно-понори заходи на Динарите, през които бяга, и в хода на операцията е изведен от охраната си на безопасно място в тила на противника.

Предвид неблагоприятния развой на операцията за съюзниците, на 3 юни 1944, Тито заедно със 74 членове на британската и съветска мисия към неговия щаб е евакуиран в Бари, Южна Италия (под контрола на съюзниците). Три дни по-късно, на 6 юни, цялата съюзническа мисия е евакуирана за безопасност с британския разрушител „Блекмур“ от Западна Херцеговина на остров Вис.

На 6 юни 1944 година започва дълго готвения от съюзниците десант в Нормандия с който е открит т.нар. втори /основен/ фронт в Европа (Западен фронт) в хода на Втората световна война.

Сили на оста

Основните сили които вземат участие в операцията са един SS парашутно-десантен батальон, 7-а SS дивизияПринц Ойген“, 118-а планинска дивизия, 92-и моторизиран полк и части от 373 и 392-а дивизии на Вермахта.

Източници

Карта

Вижте също