Лазар Топалов: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}} |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
{{Личност |
||
| категория = революционер |
| категория = революционер |
||
| портрет = Lazar |
| портрет = Lazar Topalov IMARO.jpg |
||
| описание = български революционер |
| описание = български революционер |
||
| роден-място = [[Белица]], [[Османска империя]] |
| роден-място = [[Белица]], [[Османска империя]] |
||
Версия от 19:47, 7 юли 2017
| Лазар Топалов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
12 октомври 1883 г.
|
|---|---|
| Починал | 10 октомври 1912 г.
|
| Лазар Топалов в Общомедия | |
Лазар (Лазката) Георгиев Топалов е български революционер, мехомийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Лазар Топалов е роден през 1883 година в мехомийското село Белица, тогава в Османската империя. Завършва второ училищно отделение и се занимава с овчарство, а след това работи в Румъния. Присъединява се към ВМОК и през 1902 година е десетар в четата на мичман Тодор Саев. През Илинденско-Преображенското въстание е войвода на селската чета от Белица. През 1907 година е четник при Георги Скрижовски.
След започването на Балканската война през есента на 1912 година Лазар Топалов заедно с Йонко Вапцаров, Георги Занков, Лазар Колчагов, Таско Кочерински, Михаил Чаков, Андон Кьосето, Стефан Чавдаров, Пейо Яворов, Георги Николов и други събират сборна чета, която се ръководи от Христо Чернопеев[1]. Заедно с 12-а рота от 27-ми чепински полк четата атакува Мехомия. Лазар Топалов загива при нападението на 8 октомври 1912 година в местността Саровица[2].
Синът му Гоце Топалов е комунистически деец.[3]
Бележки
- ↑ Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.14.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 168.
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 420. Посетен на 2015-09-05.
