Кърджали: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 188.225.37.182 (б.), към версия на Kayakhouse
Ред 329: Ред 329:
=== Училища ===
=== Училища ===
* [http://botev-kardzhali.com/news.php ГПЧЕ „Христо Ботев“]
* [http://botev-kardzhali.com/news.php ГПЧЕ „Христо Ботев“]
* [http://paisii.kardjali.com/ СОУ „Отец Паисий“]
* [http://www.paisii-kardjali.com/news.php СОУ „Отец Паисий“]
* [http://www.pgikj.com/ ПГИ „Алеко Константинов“]
* [http://www.pgikj.com/ ПГИ „Алеко Константинов“]
* [http://vdmaistora.110mb.com/ СОУ „Владимир Димитров-Майстора“]
* [http://vdmaistora.110mb.com/ СОУ „Владимир Димитров-Майстора“]

Версия от 07:49, 14 юли 2017

Вижте пояснителната страница за други значения на Кърджали.
Кърджали
Знаме
      
Герб
Изглед към Кърджали, Храм „Св. Георги“, Паметникът на Васил Левски, Манастирски комплекс „Св. Йоан Предтеча“, Паметникът на Освободителите, Домът на културата, Сградата на Община Кърджали, Историческият музей, ДКТ „Д.Димов“, Художествената галерия
Изглед към Кърджали, Храм „Св. Георги“, Паметникът на Васил Левски, Манастирски комплекс „Св. Йоан Предтеча“, Паметникът на Освободителите, Домът на културата, Сградата на Община Кърджали, Историческият музей, ДКТ „Д.Димов“, Художествената галерия
България
41.6447° с. ш. 25.375° и. д.
Кърджали
Област Кърджали
41.6447° с. ш. 25.375° и. д.
Кърджали
Кърджали
41.6447° с. ш. 25.375° и. д.
Кърджали
Общи данни
Население52 355 души[1] (15 март 2024 г.)
1702 души/km²
Землище30,759 km²
Надм. височина275 m
Пощ. код6600
Тел. код0361
МПС кодК
ЕКАТТЕ40909
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКърджали
Община
   – кмет		Кърджали
Ерол Мюмюн
(ДПС; 2023)
Уебсайтwww.kardjali.bg/en/index.php
Кърджали в Общомедия

Кърджали (Шаблон:Lang-el), е град в Южна България. Той е център на Област Кърджали и на Община Кърджали. Населението на град Кърджали към 31 декември 2015 година е 43 031 души. Намира се на 47 km от град Хасково на 84 km от град Смолян, на 95 km от град Пловдив, на 111 km от град Стара Загора, на 243 km от София, на 78 km от Гюмюрджина и на 383 km от Истанбул.

География

Местоположение

Кърджали е разположен в сърцето на Източнородопския планински масив, на двата бряга на река Арда. Най-близкият друг областен град е Хасково на приблизително 50 km разстояние, а на около 15 km от Кърджали е разположен древния град Перперикон. През Кърджали минава Паневропейският транспортен коридор №9 през прохода „Маказа“. Разстоянието от областния център до границата с Република Гърция при ГКПП Маказа - Нимфея е само 54 km.

Деление

Град Кърджали включва кварталите Боровец, Байкал, Студен кладенец, Възрожденци, Веселчане, Гледка, Горна гледка, зоните Промишлена зона А, Промишлена зона Б, Източна промишлена зона, Промишлена зона Юг. Наблизо са селата Прилепци (№ 6 на плана на града), Резбарци, Петлино, Айрово, Опълченско, Пропаст, Сипей.

Карта Наименования
Деление на Кърджали
Деление на Кърджали
 Квартали:
  1. Боровец
  2. Байкал
  3. Център
  4. Студен кладенец
  5. Възрожденци
  6. Прилепци
  7. Веселчане
  8. Гледка
  9. Горна гледка
    Райони:
  10. Крайбрежна зона и Парк „Арпезос-Север“
  11. Индустриална зона A
  12. Индустриална зона Б
  13. Източна индустриална зона
  14. Южна Индустриална зона
  15. Гробищен парк
  16. Парк Простор
  17. Парк Горубсо

Релеф и води

Природата е дарила Източните Родопи с необикновена красота. Земята тук крие огромни залежи от оловно-цинкови руди, бентонит, перлит, зеолит, азбест, скъпоценни и полускъпоценни минерали, злато.

Флора и фауна

В това китно кътче на страната са запазени ценни естествени находища на вечнозеления тракийски дъб, бял бор, синя хвойна, пърнар. В ландшафта на областта могат да се срещнат някои от най-ценните дървесни и растителни видове, вписани в Червената книга на България.

Климат

Климатът в района е континентално-средиземноморски, мек и влажен, с много слънчеви дни в годината. Зимата е сравнително мека – средните температури варират около 0 °С. Лятото е слънчево и горещо, максималните температури достигат до 40 – 45 °С. Най-продължителното слънчево греене в Кърджали се наблюдава през юни, юли и август.

  Климатични данни за Кърджали 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 21 29 26,9 29,7 33,5 38,0 42,3 39,4 36,5 31,2 28,9 25,8 42,3
Средни максимални температури (°C) 6 9 11 17 22 26 30 30 26 20 13 9 18,3
Средни минимални температури (°C) −1 −0,5 2 6 10 14 16 16 12 8 5 1 7,4
Абсолютни минимални температури (°C) −17 −16 −9,1 −11,7 −1,6 5 9,6 9 −1,4 −3,4 −8 −16 −17
Средни месечни валежи (mm) 52 64 53,8 37 72,1 54,1 39,4 23,7 55,5 70,9 56,7 74,6 653,8
Брой на дните с валежи 7 3 5 7 8 6 2 1 4 6 6 10 65
Източник: [1]
Панорамна снимка от Кърджали
Панорамна снимка от Кърджали

Екология

История

История на града

Възникване

В продължение на над три хилядолетия този край е средище на различни цивилизации и култури. Предполага се, че първите жители на тези места са били прототраките. Тук е имало селища, обитавани от траки, елини и римляни; славяни и прабългари, византийци, латини и османски турци. Недалеч е забележителният древен град-светилище Перперикон. През средновековието днешният Кърджали е известен под името Вишеград в областта Ахридос (Източните Родопи) и е значим епископски християнски център. Основите на тази крепост ca поставени още от древните траки и се отнасят към IV – I в. пр. Хр.

Българско и византийско средновековие

През VI век по средното течение на река Арда се заселват славяни и прабългари. Днес личат следи от миналото на Първото и Второто българско царство. Те установяват своите традиции, език и бит, като заимстват и културата на завареното местно население. Когато се образува славянобългарската държава, този край все още остава в пределите на Византийската империя. По времето на хан Пресиян към 847 г. той влиза в пределите на българската държава. За първообраз на Кърджали се приема съществувалото през 9 – 14 век на територията на днешния град селище и крепостта Вишеград (наричан и Горна крепост)[2] до кв. Горна гледка над яз. „Студен кладенец“, които имат общи белези с материалната култура на старите български градове Плиска, Преслав, Търново, Месемврия и пр. Тя е охранявала разклонение на пътя от Адрианопол до Филипопол към вътрешността на Родопите по долината на река Върбица. В добре запазената цитадела вероятно е резидирал управителят на средновековната област Ахридос. Днес запазените ѝ стени са високи до 8 m. Тя е в пряка визуална връзка с близката крепост Моняк която е на хълма отсреща. Между тях е съществувал и забележителния средновековен манастирски комплекс Свети Йоан Предтеча от 11 – 14 век, когато манастирската крепост става и епископска резиденция. Поради важното си стратегическо и стопанско значение Източните Родопи са били непрекъснато подлагани на вражески нашествия. Цар Калоян към 1199 г. освобождава областта от византийско владичество и тя става един от изходните райони в походите на българите срещу превзелите Константинопол латини разгромени от царя в 1205 г. при Одрин. Под стените на Вишеград преминава неуспешното контранастъпление на кръстоносците, водено от маршал Жофруа дьо Вилардуен, а на левия бряг на р. Арда, под близката крепост Моняк, се е лагерът им в който в 1206 г. е избран Анри – вторият император на Латинската империя след което рицарите се оттеглят безславно. През есента на 1207 г. латинският крал на Солун Бонифаций Монфератски навлиза в планината. Местните българи устройват засада и побеждават латинските рицари, а главата на Бонифаций е изпратена на цар Калоян. След Калоян областта е управлявана от деспот Слав, при цар Иван Асен II е отново централно подчинена, след 1246 г., когато умира цар Коломан Асен, Византия установява кратковременен контрол тук, в 1254 г. цар Михаил Асен отхвърля византийците. Летописецът Георги Акрополит пише: „Жителите, които бяха българи се отърваваха от ярема на чуждоезичните и преминаваха към своите.“ После византийците пак се връщат, при цар Kонстатин Тих районът отново е в България, после пак византийски, накрая Цар Иван Александър възстановява контрола си в областта в 1343 г. Легенди и материални доказателства говорят, че в XIV век защитник на местното население от постоянно враждуващите български и византийски феодали е възпятият от народа севастократор Момчил, който владее земите от Бяло море до тук. Неговото име е свързано с първата съпротива на българите-родопчани срещу нашествието на нахлуващите от Мала Азия турски орди.

Под османска власт

През 1370 – 1371 г. родопчани водят тежки битки, за да възпрат завоевателните набези на османските турци на Мурад I. Българските крепости в региона падат под напора на азиатското нашествие, а голяма част от населението е избито, поробено, асимилирано. Друга част намира закрила в непристъпните дебри на Родопите, за да стане пазител на българския род и език.

За наличие на селище тук до старата крепост Вишеград за първи път през робството се споменава в началото на 17-ти век през 1607 г. в османотурски регистър, според който то е поделено между двама владетели в два тимара.[3] Два и половина века по-късно, през 1847 г. Огюст Викенел, френски изследовател и пътешественик, проучвал Източните Родопи, отбелязва: „Кърджали. Малко село с джамия, населено с българи християни и мохамедани“.[4] За селището няма точни документи за събитията за периода 1813 – 1878 г. Вероятно е името на тогавашното малко село да е свързано с шайките полски разбойници „кърджалии“ чиито масови набези особено се разпространили около 50 години преди това в края на 18 и началото на 19 век във вече западналата и попаднала тогава във фактически безвластие Османска империя. Легендарната версия разпространявана сред мюсюлманите в днешният град под средновековната крепост Вишеград, че той дължи името си на митичен османски пълководец завоювал тези места в 14 век, наречен Кърджа Али от Бухара, който след години на военни подвизи станал проповедник и след смъртта си в началото на 15 век последователите му възстановили едно от разрушените селища в близост до неговия гроб [5] е опровергана не само от историческите документи, и подробните османски данъчни регистри, които след обезлюдяването на Вишеград в 14 век цели 230 години не споменават никакво селище тук след нашествието, но фикцията на ориенталската приказка е отхвърлена по безспорен начин след направените проучвания, когато гробът е отворен от учени археолози през 20-те години на 20-ти век и се оказва празен, фалшив гроб без погребение.

След Освобождението

На 3 януари 1878 г. този край е освободен от отряда на руския генерал-майор Григорий Фьодорович Чернозубов. Войските на освободителите пренощуват на северната страна на река Арда, където сега е разположен пазарът и на следващия ден минават реката, установяват контрол и от южната страна и с бърз марш без нито един изстрел освобождават и Момчилград, където генералът получава съобщението за подписаното в Одрин примирие. Със Санстефанския договор Кърджали е в границите на България. Берлинският договор поставя града в пределите на автономната българска област Източна Румелия. През 1886 г., с Топханенския акт, попада в санджак Гюмюрджина под пряката власт на османския султан като компенсация за Съединението между Княжество България и Източна Румелия. През Балканската война след победата на българската войска в станалата край него битка при Кърджали на 21 октомври (8 октомври стар стил) 1912 г. градът е освободен от Хасковския отряд и окончателно остава в България. В центъра е издигнат паметник на освободителите в памет на героите, загинали за присъединяването на града към България, открит в 1939 г., като на откриването присъстват съпругата и сина на ген. Васил Делов – освободителя на Кърджали, успял да опази града незасегнат от военните действия [6], на генерала след смъртта му също е издигнат паметник в града. Кърджали е обявен за град в началото на 20-ти век. Още от времето на османската власт търговията с тютюн е основен отрасъл за града.

Между Балканските и световните войни

През 1934 г. град Кърджали е обявен за околийски общински център.

През комунизма

С новото административното деление, прокарано от режима на Тодор Живков в 1959 г. градът става окръжен център. Развиват се леката промишленост, машиностроенето и цветната металургия със структуроопределящия ОЦК Кърджали. Градът става културен център, тук се намират ДКТ „Димитър Димов“, Регионален исторически музей, Дом на културата и др. Художествената галерия „Станка Димитрова“ – Кърджали е основана е през 1961 г., но се обособява като самостоятелна галерия през 1967 г. Разполага с едни от най-богатите и интересни сбирки в България – ценни колекции от икони и възрожденски щампи, живопис, графика и скулптора. Представени са творбите на: Владимир Димитров – Майстора, Светлин Русев, Дечко Узунов, В. Дечева, Кирил Цонев и много други. В 1987 г. окръзите са закрити и градът минава към област Хасково.

Кърджали днес

От 1999 г. Кърджали е областен град. Той е най-големият административен, промишлен, търговски и културен център на Източните Родопи. В 2012 г. Оловно-цинковият комбинат е затворен заради дългове – металургичното предприятие преди това продадено в собственост на „Интертръст холдинг“ с президент Валентин Захариев, заради тежките задължения към банките кредитори в 2012 г. стига до публична разпродажба. „Горубсо-Кърджали“ и някои предприятия в града поемат малка част от уволнените работници.

Днес Кърджали е домакин на Международния фестивал на изкуствата „Перперикон“, на Националния конкурс за детска литература „Петя Караколева“, ежегодно се провежда културна седмица, посветена на празника на град Кърджали и др.

Регионалният исторически музей в Кърджали е включен е в Списъка на 100-те национални туристически обекта и се намира на престижното 25-то място. Сградата е построена в началото на 20-те години на ХХ-ти век по проект на архитекта на Храм-паметник „Свети Александър Невски“ в София – проф. Александър Померанцев, преподавател в Художествената академия в Санкт Петербург. Както повечето музейни сгради в България, и тази първоначалното е била замислена за друга цел. Имало е идея там да се помещава медресе, но тя никога не е била такова, обаче началният замисъл за функцията на сградата и руският архитект, добре познаващ северноафриканската и средноазиатска архитектура, оставят интересни пластични решения. Сградата е в модерния тогава в неомавритански стил, доминиращи във фасадата са мароканските арки и детайли, напомнящи архитектура не на османския, а на арабския свят и Средна Азия. Поради уникалния си вид сградата е обявена за паметник на културата с национално значение. Регионалният исторически музей Кърджали притежава богата колекция от образци на култова пластика, нумизматика, керамика, накити, средновековни и възрожденски икони, традиционно облекло и други. Намира се близо до центъра на града. Музеят разполага с три големи отдела: етнология, археология и минералогия. Етнографската експозиция отразява различни занаяти в местността по онова време и най-вече отглеждането на тютюн. Археологическата експозиция представя различни образци от ранния неолит до средновековието, тук са изложени и находки от забележителния Перперикон. Показани са и полускъпоценни, скъпоценни камъни, рудни и нерудни материали, минерали и други.

На 29.10.2003 г. на централния площад на града пред общината е открит внушителен 6-метров паметник на Васил Левски със забележителна експресивност и художествена и стойност. Автор на идеята за паметника е проф. Константин Денев. За градежа, завършил за по-малко от месец, са използвани петтонни каменни блокове.

Носът Кърджали на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови е наименуван на град Кърджали на 23 ноември 2009 г.[7]

Население

Брой на населението

Година Брой на населението
1887 ок. 650
1910 ок. 2 500
1934 7 767
1946 10 502
1956 20 955
1965 33 271
1975 47 786
1985 55 906
1992 45 793
2001 45 729
2011 43 880

Религия и етнически състав

През средновековието Източните Родопи са наричани област Ахридос. Тогава тукашният епископски манастир „Свети Йоан Предтеча“ е средище на една от големите средновековни християнски епархии. Той е в списъка на 100-те национални туристически обекта. Манастирът е основан през шести – осми век. Бил е епископско средище на Източните Родопи през Средновековието. На това място са били изграждани няколко църкви, които са имали визнатийски стил, както сочат разкопките, направени от учените. Има голяма крепостна стена с правоъгълни кули. Били са издигани голяма църква, параклис, представителна сграда, манастирска трапезария, монашеска баня и други. В центъра на манастирския комплекс в църквата са открити запазени уникални стенописи. Те достигат близо 4 m височина. През 1998 г. на храма е направена реставрация на голямата църква, със съдействието на проф. Николай Овчаров и Даниела Коджаманова. В наши дни обаче са останали много малко от сградите на големия манастирски комплекс. Една от петте открити гробници на това място се оказва, че е на висш християнски духовник от периода 12 – 13 век. Тя е била затворена херметически, и когато изследователите я отварят, намират мощите на този духовник, който не може да се изключи да е дори Патриарх Евтимий Търновски, но това е само една възможна хипотеза. Целият манастирски комплекс с голямата църква са обявени за паметници на културата от национално значение.

Храмът „Св. Георги Победоносец“ е издигнат в началото на 20 век, разположен е в центъра на града. Той е трикорабна, кръстокуполна църква, която има вградена камбанария. Сградата е паметник на културата от местно значение.

Православното духовно средище „Успение Богородично“ е изградено по инициатива на отец Боян Саръев. Той има съновидение, което получава от Божията майка. В него тя му дава наставление да изгради на това място (квартал Гледка) православно духовно средище във връзка с двехилядната годишнина от рождението на Иисус Христос. Така на 17 август 2000 година започва подготовката за изграждането на бъдещия духовен център, който е осветен тържествено през 2003 година от митрополит Арсений. В него се съхраняват частици от светия Кръст Господен, които са открити в един от кръстовете реликвариуми от открития стар архиепископски център в Перперикон. Агиазмото „Живоприемни източник“ е изграден в двора на храма. За него се вярва, че Божията майка е споделила, че много хора ще намират там изцеление.

От християнските вероизповедания доминира Българската православна църква. Други представители на християнството са протестантските Евангелска петдесятна църква и Българска божия църква. Заявилите се в града за турци от гражданите, българите мюсюлмани, както и част от циганите изповядват исляма. В миналото е имало и еврейска общност.

В цялата област на преброяването в 2011 г. за турци се заявяват 66,15 %, българите са 30,22 %, не се определят – 2,01% и цигани – 0,99 %. Към 8% от хората не се определят като обвързани с някаква религия.

Българите християни в областта са около 2/3 от всички българи в нея.[8] За общината състояща се от града, където е 64,87% от населението, и още други 117 селища, данните са: за турците се заявяват 55,5 %, българите са 40,5%, не се определят – 1,92%, циганите са 1,69% и други 0,38 %.[9] В самия град Кърджали обаче българите са 61,02%, заявилите се за турци са 34,9%, не се определят – 2,17%, циганите са 1,33% и други 0,56%.[10]

Политика

Сградата на община Кърджали е известна като „Белия кораб“ заради характерната ѝ форма и белия цвят

Кмет

  • Петко Калчев (1959 – 1974)
  • Димитър Милев (1974 – 1981)
  • Димитър Милев (1983 – 1984)
  • Милан Йорданов Миланов (1990 – 1991)
  • Исмет Яшаров Саралийски (1991 – 1995)
  • Расим Муса Сеидахмед (1995 – 1999)
  • Румен Димитров Иванов (1999 – 2003)
  • Хасан Азис Исмаил (2003 – 2017)

Общински съвет

Председател на Общинския съвет, Кърджали: Сейфи Азис Неджиб (ДПС) (1996 – 2012) Раиф Мустафа (ДПС)(2012 – .....)

Побратимени градове

Кърджали е побратимен град или има сътрудничество с:[11][12]

Икономика

Характеристика

Новият пазар

Кърджали е икономически най-развитият град в Източните Родопи. Близо до него са разположени язовир Кърджали и ВЕЦ Кърджали. През 2007 г. в града са открити хипермаркети от веригите на Техномаркет Европа, Лидл, Билла и Технополис. Завърши изграждането на новия и модерен пазар на производителите, разположен на 23 дка площ. Общата стойност на инвестицията на пазара е 8 590 790 лв. (без ДДС)

Транспорт

Вътрешните и международни връзки на региона се осъществяват по автомобилни магистрали и пътища, по ж.п. линии. Съществува и оборудвана летищна площадка.

Медии

Новинарски

Радио

На 9 май 2016 г. е открита деветата регионална радиостанция на БНР Радио „Кърджали – Гласът на Родопите“ със седалище в Кърджали на адрес бул. „България“ 74, ет. 3.

В Кърджали ефирно се приемат следните радиостанции на ултракъси вълни:

Честота, MHz Радиостанция
90.0 Радио Кърджали – Гласът на Родопите
90.5 Радио Фреш
93.2 Дарик Радио
94.0 Радио 1
99.2 Програма Христо Ботев – БНР
103.6 България он Ер
105.0 Програма Хоризонт – БНР
107.5 Радио Веселина

Общинското Радио Кърджали се разпространява по кабелна мрежа.

Телевизия

В Кърджали ефирно се приемат следните телевизионни програми:

Цифрово излъчване на ТВ програми
канал 26 канал 42 канал 45
Bulgaria on Air bTV БНТ 1
Нова Телевизия БНТ 1 HDTV
TV7 БНТ 2
News 7 БНТ HD

До 2013-та година в града ефирно излъчва Телевизия Родопи.

Здравеопазване

Образование и наука

Висши училища

Училища

Обсерватории

Астрономическа обсерватория „Славей Златев“

Култура и развлечение

Театри

  • Драматично-куклен театър „Димитър Димов“ със сцена „Кадрие Лятифова“

Музеи и галерии

Регионален исторически музей в Кърджали
Мемориал на еврейската общност от града

Регионалният исторически музей в Кърджали е един от най-големите и забележителни музеи в България. Негов проектант е един от най-видните руски архитекти на епохата – проф. Александър Померанцев ректор на Художествената академия в Санкт Петербург, член на Руската академия на изкуствата и на руското научно археологическо общество, той работи и в Цариград и е създател на най-забележителния паметник на освободената от османска власт България – катедралата Храм-паметник „Свети Александър Невски“ в София, на сецесионския комплекс на Червения площад в Москва „Верхние торговые ряды“, известен по-късно като ГУМ, на гарите по московската околовръстна жп линия, градската дума на Ростов на Дон, църкви и други забележителни сгради. Както повечето музейни сгради в България и за тази първоначалният замисъл е бил различен, общината към 1921 г. има идея там да се устрои светска турска езикова гимназия и така е записана в градоустройствения план от 1922 г., но сградата никога не е изпълнявала такава функция. Арх. Померанцев, е майстор на архитектурните стилове романтизъм и еклектика съчетани с принципите на най-актуалния тогава в Европа стил модерн, което отразяват неговите творби, от една страна – композиционна пищност при изобилие и шлифоване на декора, от друга – грандиозност и размах, разработка на нови конструкции и нови типове планировка, влечение към големи размери и крупен мащаб, от трета – великолепно познаване и съчетание на класическите и различни екзотични стилове. Под въздействието на първоначалната идея и творческите си виждания той проектира сградата с нетипични за нашите земи, с несецесионни на пръв поглед, романтични пластични архитектурни решения, архитектът интерпретира много елементи от модерното тогава в Европа мароканско, арабско и добре познатото му средноазиатско архитектурно изкуство, подобно на мавританските колони които поставя в интериора на проектираната от него църква Св. Димитър Солунски в с. Берьозовка Липецка област, в Кърджали доминиращи във фасадата на музия са мароканските арки и детайли напомнящи архитектурата, не на Балканите и Турция, а на Средна Азия и далечния арабски свят. Финансирането на строежа на сградата на музея е от местната община, извършен е в периода 1922 – 1930 г. предимно от майстори от града и околността. Поради уникалната си архитектура, сградата е обявена за паметник на културата от национално значение. Музеят е открит в 1965 г. В него се съхраняват находките от Перперикон и Татул, ранно неолитните селища в гр. Кърджали и Крумовград (5 900 – 5 700 г. пр. Хр.) с вероятно най-ранната „павирана улица“ – застлана с речни и ломени камъни, една от най-впечатляващите находки от тези селища – малка свастика, изящно направена от зелен нефрит, уникална и поради факта, че на Балканите няма находища на такъв нефрит и не е изключено дори суровината ѝ да е внесена от Китай, забележителни са бронзовите брадви (15.-13. век пр. Хр.), бронзова пластика (статуетки на тракийски конник, 3. век), сребърни и златни накити, стъклени, бронзови и керамични съдове от римската епоха; богати колекции от луксозна керамика, нагръдни и литургични кръстове, различни паметници, оръжия и златни, сребърни и медни монети, от Средновековието и мн. др. Етническата пъстрота на региона е показана чрез традиционни облекла, тъкани, накити; художествената обработка на метал, дърво, глина; празниците с тяхната обредност и символика.. Експозицията на музея представя уникалната история на този български край – Източните Родопи от 5 900 г. пр. Хр. до съвременността, след основно обновяване на сградата тя е открита в 1987 година, разположена е на 1800 квадратни метра и е разделена на три секции – отдел „Археология и история“, отдел „Етнография“ и отдел „Минералология и Природа“ представени в 30 зали и обширен открит лапидариум. За всеки отдел е отделен по един етаж – първия за археолого-историческата, втория за геологическата и третия за етнографската сбирки. Основният фонд съдържа около 40 000 експоната. Към музея са регистрирани 179 археологически обекта, като от тях 19 са праисторически, 122 – антични и 37 – средновековни. Тридесет са регистрираните паметници на културата от национално значение.[14] [15] [16][17] [18] [19]

Художествената галерия в града съхранява стотици живописни платна, скулптори и пластики на български и чужди класици и съвременници. Най-старата запазена икона в Кърджали датира от XIII век.

Библиотеки и читалища

Редовни събития

Празникът на града е 21 октомври. На тази дата през 1912 г. Кърджали е присъединен към територията на България (дотогава е бил в пределите на Османската империя). Смята се, че градът е присъединен точно в 12 часа по обяд и по тази причина градският часовник свири „Велик е нашият войник“ преди да удари 12 пъти (на всеки кръгъл час свири български възрожденски песни).

Спорт и спортни съоръжения

Забележителности

Статуя на Орфей на входа на града

В Кърджали се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз: Регионалния исторически музей и Перперикон. Печатът е в Туристическо дружество „Кърджали“ и в Регионалния исторически музей. Възможности за нощувка: хижа „Боровица“, хижа „Млечино“, хижа „Бели брези“.

Тракийски

  • На 15 km североизточно от Кърджали се намира тракийското мегалитно светилище Перперикон (Хиперперакион, Перперакион). Извисява се на скален връх в Източните Родопи на с кота 470 m. В подножието му се намира с. Горна крепост. Удобната речна долина е създала великолепни условия за живот от дълбока древност. По тази причина тя е осеяна с десетки археологически обекти от различни епохи, чийто естествен център се явява Перперикон.
  • Близо до с. Татул се намира скална гробница – предполагаем гроб на тракийския певец Орфей.
  • Орлови Скали е тракийско светилище. Скалните ниши са култови места, в които траките са полагали урните на своите починали събратя.

Крепости

Храмове и манастири

  • „Свети Йоан Продром“ е бил част от средновековен манастирски комплекс от VI – VII век. Реставриран е през 2000 г. В момента към него проявяват интерес не само историци, реставратори и археолози, но и многобройни туристи от страната и чужбина.
  • Манастирски комплекс Успение Богородично е уникално духовно средище. Реставрирано и достроено от отец Боян Саръев. Частиците от Кръста, на който е бил разпънат Исус Христос, намерени на култовия комплекс Перперикон, бяха пренесени с литийно шествие в манастирския комплекс, където се и съхранява до днес.

Водното огледало

  • Съоръжението представлява изкуствен канал по река Арда в частта преминаваща през града. Започва малко след стената на язовир Кърджали и завършва с бент преди Ардински мост. Основната функция на съоръжението е да провежда големи количества вода при аварийно източване на язовир Кърджали, без да бъдат нанесени щети на хората и сградите. Освен за защита от наводнения, изкуственото езеро ще се използва за водни спортове, а терените край реката вече се превръщат в паркове и зони за отдих, както и се ползва от любителите на водни спортове.

Часовниковата кула

Файл:Tower clock Kj.JPG
Часовниковата кула в Кърджали

Природни

  • Близо до града се намират скални образувания известни като Каменна сватба и Каменни гъби.
  • На територията на община Кърджали се намира и резерватът на редки растения „Вълчи дол“, находищата на уникалното цвете силивряк или „Орфеево цвете“, на снежното кокиче, червения божур, дървовидната синя хвойна и др. Стара легенда разказва, че силивряк е родено от кръвта на митичния певец Орфей.
  • Животворна, според някой и чудодейна вода извира веднъж годишно в нощта на 5 срещу 6 май от стръмна скала в митичната местност Дамбалъ над село Груево, на около 25 km южно от Кърджали. В съдбовната нощ, стотици вярващи в чудото търсят изцеление в лековития извор .
  • Най-голямото на Балкански полуостров естествено находище на бели брези, на 26 km от Кърджали по пътя за Ардино.
  • Пещера Утроба е дооформена от човешка ръка с форма на утроба, с олтар, в който слънчевият лъч достига в деня на пролетното равноденствие. Свещеният брак между скалата и слънцето олицетворява възраждането на живота.

Архитектурни

  • Язовирната стена е единствената по рода си дъговидна стена на Балкански полуостров и една от малкото в света, които се извисяват над самия град.
  • Сградата на кметството
  • Дяволският мост е най-големия и величествен родопски мост. Той е истински шедьовър на строителството от средновековието, когато човек застане под него се смайва от огромните му размери и изключително елегантните му и симетрични форми. Под него минава река Арда, която образува изключително красив каньон с големи меандри. Пролетта, когато се топят снеговете, нивото на реката се покачва с 5 – 6 m, а дебитът ѝ достига над 2 600 m³/s. Въпреки това, Дяволският мост е удържал на водната стихия над 300 години.

Личности

Родени в Кърджали

Починали в Кърджали

Други

Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Кърджали.

Бележки

  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ Крепост Вишеград /Горна крепост/
  3. ↑ ЗА НАШИЯ ГРАД, Регионална библиотека Н.Й. Вапцаров
  4. ↑ Пак там
  5. ↑ Как е получил град Кърджали името си?
  6. ↑ В Балканската война Кърджали е съхранен, няма изстъпления към турското население, Нов живот, 21 октомври 2012
  7. ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Kardzhali Point.
  8. ↑ Kdie.ekre f/.dij uc,ogd.r mf rpmfleodkre
  9. ↑ НСИ
  10. ↑ Население, НСИ
  11. ↑ Международно сътрудничество и побратимени градове
  12. ↑ Списък на побратимени градове
  13. ↑ Партньорството между Кърджали и Елхарт
  14. ↑ 100 национални туристически обекта: Регионален исторически музей – Кърджали
  15. ↑ РИМ Кърджали
  16. ↑ Музеят
  17. ↑ Нащокина М.B., Архитекторы московского модерна, М2005,стр379—389
  18. ↑ Кириченко Е. И., Зодчие Москвы, А. Померанцев Вып. 1.М 1981.
  19. ↑ Всеобщая история архитектуры. Т. 4., Л. – М., 1966., стр. 315 – 317.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кърджали&oldid=7974559“.